Как един държавен изменник се превръща в национален герой

Г.М. Димитров

Нашата по-нова история ни дава редица примери за противоречиви държавници, чиито политически дела не могат да бъдат едностранно оценени. Сред тях заслужава да споменем цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Андрей Ляпчев, Георги Димитров и др. Техните заслуги към родината и мястото им в нашата история все още са обект на дискусии сред историци и политолози. На голяма част от тях, поради доказания принос към България, са издигнати паметни символи, а имената им са увековечени за бъдещите поколения. Не дотам е ясна ролята в нашата история на един друг политик, чийто принос остава доста спорен, но пък очевидно е неоснователно възвеличен за своите политически дела. Една такава личност е Г.М.Димитров, наричан още с прозвището Гемето. На него както е известно на повечето столичани са кръстени булевард и метростанция на същия булевард, дори му е издигнат паметник в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“.

Какъв е бил Г.М.Димитров като политик?

Неговата политическа кариера започва през 1922г., когато става член на БЗНС и развива дейност в земеделските младежки организации, както и в българо-югославското дружество за приятелство. През 1933г. заема пост в Обединен БЗНС „Александър Стамболийски“, който е и първият му пост в ръководството на земеделсската организация. Година по-късно на 19 май БЗНС (о) симпатизира на организирания от политическия кръг „Звено“ военен преврат срещу правителството. Въпреки, че извършват съвместни дейности със „звенари“, „пладненци“не получават постове в новосформираното правителство на Кимон Георгиев. В периода 1934-1939г. усилията на БКП да получат подкрепата от земеделците под формата на Народен фронт се оказват неуспешни.

В навечерието на Втората световна война плановете Великобритания са свързани с обдинението на Гърция, Югославия и България като буферна зона срещу навлизането на Германия в източното Средиземноморие. Дипломацията на цар Борис следва плътно доктрината за национално обединение като под натиска на хитлеристка Гермения министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, с което се обещава излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица. Английските тайни служби търсят български политик за поддържането на политика срещу цар Борис III и българското правителство, и изваждането на България от Тристранния пакт. Операцията е ръководена от Норман Дейвис от Управлението за специални операции, подпомаган от разузнавача Джулиан Еймъри, полковник Бейли и военният аташе полк. Рос. Въпреки, че търсят подкрепа от страна на Югославия само Г.М.Димитров  се ангажира с подготовката на преврат срещу цар Борис III и за сключването на един българо-югославски съюз срещу Германия. Той разполага с щедра финансова поддръжка и мобилизира около 50 души, извън земеделските организации, в група наречена „Народна стража за съпротива”. През януари 1941 г. от британската легация е снабден с експлозиви, оръжие, радиостанция и пари за организиране саботажи в България и бунт срещу цар Борис III, който обаче не среща никаква подкрепа в страната и в крайна сметка участниците не успяват да извършат преврата. Законно е осъден на смърт за държaвна измяна през същата година, но смъртната му присъда така и не бива изпълнена.

В цялата си политическа кариера Г.М.Димитров е винаги в опозиция на действащия режим. Той се изявява като противник на цар Борис III и правителствата в България, като по време на световния конфликт му е оказвана помощ от британските и югославските тайни служби за извършване на държавен преврат.

Каква е оценката за водената политика непосредствено преди и по време на Втората световна война?

Ситуацията, в която попада българската дипломация в навечерието на световния конфликт е изключително тежка и напрегната.
Цар Борис III – изключителен дипломат и родолюбец; обичан е от целия български народ; движи се свободно сред обикновените хора, говори с тях като равен с равни; яде скромно в най-бедните села, е изправен пред трудния избор за въвличането на България във войната на страната на Германия, който се обуславя от редица предпоставки:

– отхвърляне клаузите на Ньойския договор;
– доктрина за национално обединение, споделена с гаранции от германска страна;
– предотвратяване на германска окупация на страната;
– политиката на Великобритания спрямо българския въпрос от Берлинския конгрес до Ньойския договор – разпокъсване и отслабване на държавата, тя никога не е искала една силна и обединена България на Балканите.

Г.М.Димитров има собствена кауза – да изкара България от Тристранния пакт, която същевременно съвпада с плановете на англичаните да спрат и унищожат немските дивизии на Балканите. Но тази кауза не се споделя (изключвайки неговите съратници в „Народна стража за съпротива“) от нито една организация вътре в страната. В момент, когато България е в сложно военно положение и правителството прави всичко възможно да не праща български войски на фронта, Гемето се бори със всички средства да срине това крехко равновесие. Явно не си е давал сметка, че поетите ангажименти от българското правителство към Германия целят да обединят разпокъсания български народ, че е оказан явен натиск от страна на Германия, че цар Борис III и Богдан Филов не одобряват действията на Хитлер и дори търсят пътища да извадят страната от войната. Ако има българи, които милеят за отечеството си, които са положили всичики усилия страната ни да не бъде премазана от Вермахта, и да си върнем изконни български земи, то това са цар Борис III и правителството на Богдан Филов. Отчитайки историческите факти именно такива хора заслужават да имат достойно място в нашата история, а личността Г.М.Димитров се оказва колкото антибългарска, толкова и призната в нашата история за своя „принос“ към България. Възмутен съм, че на някои наши управници им е хрумнало подобно продажническо изтъкване на този държавен изменник.

radi81_az

Author: radi81_az

Радо публикува статии на политически и социални теми. Има добри умения в прилагането на маркетинговите инструменти за популяризиране на сайтове.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *