Интервю с Мадлен Ненкова, основател и президент на YOUTHub.

Тя се казва Мадлен Ненкова и е на 25 години, от гр. София. Завършва Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Неформално образование” във Факултета по педагогика. В момента работи като образователен консултант във фирма Orange, но има и собствено начинание, което представлява собствена неправителствена организация. Нея можете да я намерите под името YOUTHub.

Здравей, Мадлен! Откога се занимаваш с доброволчество?

Здравей, Наско! С доброволчество се занимавам от 2010 година, когато от скука на 14 февруари отидох да помогна на най-добрата си приятелка за една кампания в Mall Sofia. И от тогава се запали страстта ми по доброволчеството.

Разкажи ни повече за твоя проект YOUTHub. Как ти дойде идеята?

Дейността на организацията датира още от 2012 година, когато бях в края на своя първи курс в университета и вече две години бях активен доброволец. Тогавашната програма „Младежта в действие“ ми беше вече добре позната и постоянно попадах на различни възможности за младежки обмени, обучения, конференции, посещения и т.н. Осъзнах, че не всяка тема ми е интересна, както и че не мога да „огрея“ на всякъде, макар на моменти да ми се е искало. Така създадох една ФБ група, в която вкарах всичките си приятели и познати, които имах във ФБ и бях решила, че трябва да знаят за тази гениална идея и по-важното да започнат и те да се възползват. И така годините минаваха, а групата растеше до 2014, когато идеята за това да създам организация, която да застане зад групата се появи пред мен. Предложението дойде от непознат за мен дотогава човек. Бях прясно завърнала се от Америка, където прекарах голяма част от годината, и се опитвах да подредя живота си и да реша на къде да поема, тъй като бях вече 4 курс и скоро ми предстоеше дипломиране. Така един прекрасен ден една жена ми писа във ФБ, където предложи да се срещнем. Тогава само ми сподели, че делим общи интереси. И така срещнахме се, оказа се, че не само имаме общи интереси, но сходно мислене и контакти и приех предизвикателството да започна да развивам идеята. През юни 2016 година със същата тази жена и сегашната ми съдружничка Михаела Люцканова регистрирахме сдружение „ЮтХъб“. Вече сме година по-късно от основането и в момента основно аз и Михаела движим цялата организация с огромна оперативна помощ от стажантите, с които работим дистанционно.

Как научи за обученията, финансирани по програма Еразъм +? Знаят ли младите хора в България за възможностите, които съществуват пред тях? Възползват ли се от тях?

За възможностите, които Еразъм + финансира знам покрай това, че бях доброволец, както преди споменах. През 2010 програмата се казваше „Младежта в действие“ и не беше много разпознаваема. Сега бих казала, че е различно. Доста повече млади хора са информирани, знаят и се възползват. И все пак остават една част млади хора, които живеят извън големите населени места и които никога не са чували за програмата. Ние се стремим да достигнем и до тях.

Кажи ни повече за неформалните методи на обучение. Как се запали по тях? С какво са полезни те? Кои са уменията, които могат да бъдат развити чрез неформалните методи на обучение и участие в различни проекти, финансирани по програма „Еразъм +“?

Това е любимата ми тема. По неформалните методи се запалих покрай доброволчеството ми, тъй като в организацията, в която бях много ги използват. Те се използват не само в неформалното образование, но и във формалното. Дават възможност обучението да стане интерактивно и да се превърне в учене чрез преживяване. Аз съм силно кинестетичен човек, който учи именно през преживяванията си. Когато ме поставиха в среда, в която е залегнато именно на учене чрез най-добре развитите ми канали, аз осъзнах, че попивам информация и усвоявам умения със страшна скорост и бързина. В допълнение се забавлявах изключително много, опознавах себе си и хората като човешки същества. Това ме накара да повярвам, че неформалните методи са подходящи за научаването на всякаква тематика и усвояването предимно на меки умения и развиване на емоционалната интелигентност.

Как реши да се занимаваш с коучинг? Какво ти дава това?

С коучинг започнах да се занимавам доста спонтанно и съвсем наскоро. Преди, когато разговарях с хората около себе си, които в някакъв момент решаваха да споделят ситуации или проблеми от живота аз изпитвах нужда да давам решения. Смятах, че това искат от мен, а и така се чувствах полезна. Често пъти обаче след това се разочаровах, защото виждах, че тези хора не изпитват удовлетворение от това да имплементират чужди решения в собствения си живот, макар те да са им донесли успех. Това ме накара да преосмисля подхода си и да видя кое е онова, с което пак мога да помагам на хората, без да им натрапвам готови решения-рецепти. Отговорът за мен е коучингът. С една дума ми носи удовлетворение и възможност за развиване на себе си.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещаш в работата?

Тук въпросът ми обратно би бил „Коя работа“? Аз работя, но го приемам като трупане на опит и инвестиция в себе си. Но която и „работа“ да визираш, мога да кажа, че най-голямото предизвикателство са хората и аз самата. Нищо оперативно, технично, процесуално или каквото друго искаш го кажи не може да е толкова голямо предизвикателство, колкото променливият човешки фактор.

Кои са нещата, които те мотивират?

Мотивират ме неща като комуникация, човешките връзки, връзката със себе си, човешко поведение, мечтите ми. Най-големият ми мотиватор си оставам аз самата. Когато съм напълно себе си, правя нещата по моите принципи и виждания и наблюдавам развитие и промяна в посока на желаната от мен, усещам удовлетворение. А то е ключов фактор при мен. Имам ли удовлетворение от активностите, които правя, те ми създават енергия, мотивация и желание да искам още и давам още.

Какво би казала на всички млади хора, които все още се колебаят дали да се включат в младежки обмен или обучение?

Няма как да знаете какво е и вашето ли е, докато не опитате. Моята философия е: „По-добре опитал и разбрал от личен опит, отколкото да се приемат чужди мнения“. (И тук казвам мнения, защото има разлика между мнение и обратна връзка).

Каква е следващата ти цел? Какво си пожелаваш за следващата година?

Друг мой любим въпрос. Пожелавам си най-вече аз и близките ми да са здрави. Като цел съм си поставила да разширя екипа си в YOUTHub с хора, които наистина вярват в дейността на организацията и я приемат за кауза и своя лична мисия. Искам да разширя дейността като включа НПОто в още повече партньорски проекти и да имаме поне 1 одобрен проект по програма Еразъм +, в който бих искала самата аз да съм обучител. И продължавам да се стремя все повече млади хора да знаят за организацията, а покрай нея да разбират и да се възползват от възможности, които личностно и професионално да ги развият и да станат едни по-успешни, реализирани и удовлетворени хора. (В тази връзка, който се интересува как би могъл да се включи в организацията нека ни пише на [email protected]).

Кое е посланието, което би искала да предадеш на нашите читатели?

Те са толкова много, че дори не знам от къде да започна. Това, което ми се струва най-актуално в момента е философското ми разбиране, че човек трябва да избира да прави онези неща, които го палят истински вътре и да не се примирява с неща по-ниски от тези, които истински иска да бъде.