Идва ли краят на господството на щатския долар?

краят на щатския долар

Американският долар доминира на световните валутни пазари през последните 70 години. Веднага след края на ВСВ 730 представители на 44 държави се събират на конференцията в Бретън Уудс с една единствена цел: да създадат нова и по-стабилна „резервна валута“, която да задържи обезценяването на местните валути и да създаде икономически растеж, т.е. валута, която формира държавния резерв на отделните страни. След създаването на новата финансова система започва световното господство на „цар долар“.

Нека разгледаме първо основните причини за разпадането на Бретън-уудската система. На върха на тази система стои американският долар, който заменя до тогава съществуващия златен стандарт. Тъй като до онзи момент САЩ притежават близо ¾ от световното предлагане на злато, то те единствени имат право да емитират долари. И така курсът на долара е фиксиран към цената от 1/35 от унция злато. От една страна имаме определен златен резерв, а от друга международен резерв под формата на „хартиено злато“ (SDRS), което е фиксирано количество добавено към системата и се разпределя между страните участнички. Към самия долар са фиксирани цените на останалите конвертируеми валути: германска марка, британски паунд, френски франк. В тази система всички валути са конвертируеми спрямо долара, а самият долар – към златото. Всъщност освобождаването на допълнителни резерви в следвоенния период, за да се осъществи икономически растеж, не става нито чрез предлагане на повече злато или допълнителни международни активи, а това се постига чрез пускане на повече долари в обръщение. Отпускането на долари като заеми за възстановяване на следвоенна Европа, в това число изкупуване на чуждестранни държавни облигации, бързо довежда до търговски дефицит. В световен мащаб може да се увеличи количеството долари обаче без да се предизвика търговски дефицит (теория на Ч. Кинделбъргър). От своя страна държавите се опитват да натрупат повече долари в своя резерв с цел да постигнат растеж. Това, което е важно да се знае е, че в един момент САЩ се превръщат в световна банка, която има краткосрочни задължения към останалия свят. Същевременно САЩ успяват да формират дългосрочни активи под формата на заеми към останалия свят. В действителност съществува двустранен капиталов и търговски поток между САЩ и останалия свят, но това, което е по-съществено е, че САЩ успяват да увеличават доларовия резерв у страните до тогава, докато страните са склонни да приемат долара като международен актив. САЩ притежават всички допълнителни международни резерви до тогава, до когато държавите приемат долара, а не търсят злато. САЩ намират начин да смекчат финансовата дисциплина на МВФ като заявят, че действайки в качеството си банка, те няма да освободят допълнителни резерви на най-горно ниво в системната йерархия, а ще пуснат повече долари в обръщение.

Това, което на практика се случва в един момент е, че количеството долари в обръщение не се обезпечава от златния и международния резерв. В световен мащаб стойността на долара започва да расте спрямо останалите валути. Търсенето му се засилва, въпреки, че стойността на златото остава константна. В резултат на това златото и международните резерви започват да се обезценяват. За един момент в системата възниква напрежение именно поради недостига на злато и допълнителния резерв, т.е. тяхното количество остава константно. Една от възможностите за да да се намали дефицитът им е да се преоцени стойността на златото. В крайна сметка през 1967г. е взето решение вместо това да се отпусне допълнителен резерв в размер на 10млрд. щ.д., който обаче се оказва недостатъчен. Тъй като проблемът със златния дефицит остава нерешен до 1971г. и правителството на САЩ така и не стига до решение за преоценка на златото, се стига до разпадане на системата. По друг начин биха се развили нещата, ако чуждестранните правителства не се бяха отказали от долара като резервна валута, вместо да изискват плащания в злато. Президентът Никсън и секретарят по фискалните въпроси Джон Конъли обявяват в своята нова икономическа политика, че американският долар вече не е конвертируем спрямо златото, с което се поставя началото на края на Бретън-уудската финансова система.

В продължение на десетилетия обаче след края на системата доларът си остава основна валута, с която се попълват чуждестранните резерви, същевременно е основна валута в търговските обмени. В момента близо 60% от всички държавни резерви са в щатски долари. На хоризонта се заражда нова тенденция от страна на най-големите икономики в света, които сключват търговски споразумения помежду си стремейки се да избегнат американската валута в международната търговия. Има също така страни производителки на петрол, които продават суровината във валути, различни от долара, което е заплаха за петродоларовата система просъществувала четири десетилетия.

Тъй като американската икономика подължава да запада, вече не може да се твърди, че доларът ще остане основна валута за държавните резерви. Нещата се променят бързо и тенденциите в международния търговски обмен поемат в посока за избягване на долара като световна валута.
Икономическите изследователи са единодушни, че причините, които ще детронират долара от господстващото му положение на резервна валута, се коренят в следните фактори:

  1. Двустранното търговско споразумение между Китай и Япония, което се стреми засилване на националните им валути при реализирането на двустранни търговски сделки. Това изключително важно споразумение не бива отразено в американските медии. Ето част от репортаж на ВВС от декември 2011г. по този въпрос:
    Китай и Япония разкриват плановете си за поощряване на директния обмен на техните валути в опита си да намалят разходите на компаниите и да засилят двустранната търговия.
    С тази сделка става възможно китайската и японска валути да бъдат конвертируеми една спрямо друга.“
    „Понастоящем бизнесът в двете държави трябва да купува щатски долари преди да ги обърне в местни валути, което създава допълнителни разходи.“
  2. Страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) планират да ползват своя валута, когато търгуват помежду си. Тези новоиндустриализирани държави създават над ¼ от световния БВП и близо 40% от световното население живее в тях. По икономически показатели най-силната икономика от BRICS – китайската до 4-5 години ще надмине американската. С темпа си на икономическо развитие тези държави биха могли да изпреварят западните държави. Икономическите взаимоотношения се засилват посредством търговски спогодби между тях.
  3. Валутното споразумение между Китай и Русия позволява използването на националните им валути, когато търгуват помежду си. Тези държави настояват постепенното премахване на долара като световна резервна валута и се стремят да прекратят хегемонията на щатската валута в международната търговия.
  4. Нарастващата употреба на китайска валута в Африка е в резултат от превръщането на Китай в основен търговски партньор на Африка. В момента Китай се стреми да разшири употребата на китайския йоан на африканския континент. Китайското правителство е твърдо решено да промени начина по който се осъществява международната търговия. През 2016г. повече от 70 хил. китайски компании ползват йоана в трансграничните търговски операции.
  5. Китай и ОАЕ се споразумяват да се отърват от долара и да ползват собствените си валути в петролните сделки помежду си. Въпреки, че ОАЕ са сравнително малък играч, тяхното значение в износа на петрол е огромно. В последните години износът на петрол към САЩ е намалял драстично, за сметка на което Китай става най-големия вносител на петрол от ОАЕ, което прави задържането на голямо количество долари излишно – сделките се извършват в китайски йоани. Иран, до момнета най-агресивния застъпник за отхвърлянето на американския долар, също става основен износител на петрол за Китай, приемайки китайската валута, а износът към някои съседни държави се разменя срещу злато, с което страната изплаща санкциите наложени от Съвета за сигурност на ООН и САЩ. В резултат на това ролята на петродолара започва значително да намалява.
  6. Отношенията между Китай и Саудитска Арабия се засилват поради нарастващото търсене на петрол. Китай измества САЩ при вноса на петрол като количеството възлиза на 1,39 млн. Барела на ден през февр. 2016г., което е увеличение с 39% спрямо предходната година. Китай и Саудитска Арабия се обединяват около строежа на нова огромна рафинерия в Саудитска Арабия, като лидерите на двете държави трескаво се стремят да увеличат търговията помежду им. И така Саудитска Арабия ще купува все по-малко петродолари при условие, че Китай е най-важният й партньор.
  7. ООН подтиква останалите държави да приемат нова резервна валута. Организацията издава поредица от доклади, коит открито призовават за алтернатива на щатския долар като световна резервна валута. На практика ООН предвижда „нова глобална валутна система“ , в която доларът няма повече да доминира:
    „Би могло да бъде създадена нова световна валутна система, която няма да разчита на щатския долар като единствена основна резервна валута.“
  8. МВФ също подтиква държавите да приемат нова резерва валута. Той публикува серии от доклади, призовавайки доларът да бъде заменен като световна валута. Конкретното предложение е бъдещата валута да се нарича „банкор“, която трябва да се фиксира към цената на златото и издаването й ще се делегира единствено на една бъдеща световна централна банка. Тази бъдеща система би била продължение на Бретън-уудската, но тя така и не среща достатъчно подкрепа.
  9. Повечето държави по света мразят САЩ. Международното настроение спрямо САЩ се променя драстично и това не може да бъде пренебрегнато. И ако преди десетилетия американците бяха най-обичаната нация, сега тя е една от най-мразените. Дори и в Европа, която традиционно се счита за верен съюзник на САЩ, се забелязва едно отдръпване в посока на по-самостоятелна международна политика и несъгласие с решенията на САЩ по важни въпроси.

А какво би станало, ако настъпи краят на долара като доминираща валута? Количеството долари, което в момента попълва чуждестранните резерви, може да се влее обратно в икономиката на САЩ, което би предизвикало хиперинфлация, наред с покачване на лихвените проценти по ипотеки и потребителски кредити, и същевременно би увеличило драстично цените на храните и горивата. И ако все пак настъпи краят на долара като резервна валута, правителството на САЩ би изпитвало сериозни затруднения при изплащане на външния си дълг.

Гледайки в перспектива доларът няма бъдеще като доминираща валута в световен мащаб. Това се дължи най-вече на все по-бързо развиващите се икономики на Китай и Индия, чиито валути в един момент могат да станат конвертируеми. От изброените по-горе причини страните да изоставят долара може да кажем, че до броени години ние ще станем свидетели на зараждането на нов вид валутна система, при която вместо щатския долар държавите ще ползват примерно криптовалута (дигитална валута, която се разпространява в интернет пространството)? Коя точно валута ще се наложи в бъдеще само времето ще покаже. Но едно е сигурно – ерата на „цар долар“ върви към края си.

 

Използвани източници:

  1. лекция на проф. Пери Мерлинг (Perry Mehrling) на тема “Как се разпадна Бретън-уудската система?“
  2. Статия в eлектронното издание Business Insider: 10 Reasons The Reign Of The Dollar Is About To End

 

radi81_az

Author: radi81_az

Радо публикува статии на политически и социални теми. Има добри умения в прилагането на маркетинговите инструменти за популяризиране на сайтове.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *