Андрей Велков: „Важно е какво правиш, а не какво мислят хората за теб“

Андрей Велков

Андрей Велков е автор на нашумелите български романи „Български психар“, „Български психар II – Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“. Роден е през 1977 г. в град София. Бакалавър по политология от СУ, магистър по маркетинг от УНСС, доктор по улично право от Големия университет на живота. Професионален хедонист с интереси в областите на екстремното купонясване, бойните изкуства, квантовата физика, литературата, тежкото пиене, леките жени, акробатичната орнитология и дзен будизма. Може да го срещнете навсякъде из софийската джунгла и, ако извадите късмет, той ще сподели компанията си с вас на по чаша бира. Последно е бил забелязан в лятната си резиденция в град Мордор.

Политолог, маркетолог, а от няколко години вече сериозен писател-романист. Какъв искаш да те запомнят хората?

Не обичам етикети. „Политолог“, „маркетолог“ – това е моето образование, занимавал съм се професионално и с двете (както и с много други работи), но това не ме определя какъв човек съм. „Сериозен писател-романист“ – по принцип нямам навик да се възприемам насериозно, в конкретния случай предпочитам да се наричам автор, а и се намирам в началото на писателската си кариера, тепърва започвам. Не смятам, че е толкова важно да бъдеш запомнен, егото ми функционира по друг начин. Важното е какво правиш, за да стане светът по-добър, какъв човек си, не какво мислят или си спомнят хората.

Като какъв герой виждаш себе си, ако яхнеш вълната на така станалото популярно писане на автобиографични книги?

Аз наскоро навърших 41 години и не смятам, че ми е дошло времето за автобиографии (възможно е всъщност това време така и да не дойде, има голяма вероятност). Великите ми подвизи престоят да се случат, още съм млад. Иначе обичам да хващам вълните, тук позна, душата ми е сърфистка.

Ако има екранизация на първите две книги сигурно би постигнал огромен успех. Мислил ли си в тази насока?

Несъмнено една екранизация по „Български психар“ и „Хрониките на Звеното“ би била много успешна и интересна за изстрадалата от години посредствено родно кино публика. Има и позитивни изключения, но като цяло май целта е да се крадат пари от НФЦ, да се ходи по фестивали, а забавлението на зрителите не е на дневен ред.
Да, мислил съм, разбира се. Написал съм и сценарий, водил съм разговори с продуценти, но засега няма развитие в тази посока. Не съм се отказал, отворен съм за предложения. И за секунда не съм спрял да бъда твърдо убеден, че сюжетът на тези два романа е изключително благодатен за филмиране. Всъщност и от третата ми книга – „Няма закога“, въпреки че е написана в различен стил, би излязъл зверски добър филм.

На какво или на кого се възхищаваш най-много?

Списъкът е огромен, няма да ти издържи хостингът. Поне по няколко пъти на ден се случва да изпитвам възхищение и удивление от някого или нещо.

Изброй ми трите най-скъпи неща за теб?

Нямам навик да се привързвам към неща, а само към хора. Което, според филма „Жега“, също е грешка, но в това отношение аз съм идеалист.

Затъпяваме ли като нация?

Определено по-голямата част от нацията затъпява могъщо. В геометрична проекция. Това е ужасно, няма нищо по-отвратително от умишлено похабен потенциал. Но много по-лесно се управляват тъпи хора.

На какво те научи „университета на живота“?

В общи линии на всичко важно, което знам. За всичко друго има книги и гугъл. Мъдростта на улицата обаче има един опасен чар.

Яхвал ли си някога метлата?

Аз почти винаги съм яхнал метлата, изровил томахавката, запалил фитила и други подобни. Много години ми е отнело да не ми личи. „Anger is a gift”  казват “Rage against the machine” и аз съм съгласен.

Как виждаш България след още 28 години?

Аз съм оптимист до болка. Вярвам, че ще се поучим от грешките си през последните 28 години и че стъпка по стъпка България ще стане държавата, която заслужава да бъде. Това обаче си е изцяло наша работа, никой няма да я свърши вместо нас. Промяната започва отвътре.

Твоят девиз в живота е:   „Веселите деца ги обича съдбата“ и „Ние сме сбор от белезите си“

Какви събития, организирани от теб, да очакват феновете ти през тази година?

Тази година пиша следващата си книга. Това е събитието.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *