За дядо ми

капитан Атанас Йонков

Датата 18 Март е специална за мен и моето семейство. На този ден, преди 85 години е роден моят дядо, капитан далечно плаване Атанас Йонков. Преди точно 5 години, седнах да напиша нещо за него. Каквото и да кажа за този човек ще е малко, но ако не сме ние, неговите близки, няма кой друг да пази спомена за него. А споменът за хора като него не може и не трябва да избледнява. Ето и текста, който написах тогава:

Навършват се 80 години от рождението на капитан Атанас Маринов Йонков, дългогодишен генерален директор на параходство БМФ, почетен гражданин на гр. Варна и мой дядо. Роден е в бедно селско семейство на 18.03.1933г. в с. Врабево, Ловешко. Завършва ВВМУ „Никола Вапцаров” през 1955г. Дълги години пътува по морета и океани, първоначално като курсант, а после и като помощник-капитан. През 1962 получава званието капитан далечно плаване. През 1967г. е затворен Суецкия канал и единственият начин да се достигне до Япония е през Кейптаун и нос „Добра Надежда”, най-южната част на Африка. Капитан Йонков единствен се съгласява да оглави този рискован рейс и става първият български капитан, който успешно превежда български кораб през Кейптаун и Сингапур до Япония, като многократно му се налага да се ориентира само по звездите.

През 1970г. е избран за генерален директор на БМФ и тази длъжност изпълнява до 1992г. Неговото ръководство се свързва с най-успешния период от историята на компанията, основана през далечната 1892г. Средната възраст на корабите е намалена двойно, общият тонаж на флотата нараства неколкократно, а БМФ е може би най-печелившата българска компания през социализма, носи средно около 10 милиона лева тогавашни пари на държавата годишно, като буквално издържа много други предприятия, които работят на загуба. За разлика от повечето фирми през социализма, БМФ е принудено да работи при пазарни условия, има репутация на надежден партньор на запад и е предпочитаната компания от много западни фирми и клиенти.

През 1992г. е пенсиониран. Последвалите години компанията не се управлява добре. Според годишния отчет на дружеството за 2002г. , за първи път в 111-годишната история на компанията е регистрирана нетна загуба. Като цяло обаче БМФ продължава да е сред малкото печеливши държавни предприятия и продължава да подпомага бюджета на Република България. Въпреки това, през 2008г. правителството продава 66% от дела на параходството на частен инвеститор, с опция за последваща продажба на остатъчния дял. Приватизацията е за нелепата сума от 440 млн лв (реалната цена по експертни изчисления е над 2 млрд лв). Към 2013г. бъдещето на компанията е неясно, повече от 50 кораба са ликвидирани, над 1000 човека съкратени, а приходите за бюджета са вече история.

Дядо ми изживя тежко разграбването на компанията, на която той посвети по-голямата част от живота си. Може би това повлия да си отиде толкова рано. Заедно с негови съмишленици, те писаха писма до правителството и транспортния министър, в които категорично се обявявиха против приватизация на мажоритарния дял на БМФ. Доводите бяха много, като се почне от това, че България се лишава от „златната си кокошка”, че държавата не би могла да гарантира запазването предмета на дейност на компанията, както и това, че на запад има много проспериращи морски търговски компании с мажоритарен собственик – държавата. В много свои публични изказвания и пред журналисти, капитан Йонков упорито защитаваше тази теза. За съжаление никой от правителството не му обърна внимание.

Освен всичко друго, той имаше и едно качество, което малцина притежават в днешно време – скромност. Както повечето хора по това време притежаваше един апартамент и караше лека кола „Лада” 1500. Беше решил да си купи нова кола, но така и не доживя. По никакъв начин не се обогати незаконно с властта, която притежаваше. Някои ще кажат, че го е било страх. Истината е, че той имаше идеал – да работи в полза на държавата  и обществото.  В това се изразяваше неговият патриотизъм – не само на приказки, но и на дела. Някой ще кажат, че ми е оставил само едно добро име. А нима това е малко?

Badan

Author: Badan

Атанас Йонков е блогър в Походът и съосновател на най-големия български форум за Ексел. В свободното си време ходи на планина и свири на китара.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *