Представяме ви есето на Силвия Димитрова, спечелило второ място на конкурса за есе „Походът“.
Родина е една невероятна дума, която ни учат да ценим още от съвсем малки-със стихотворенията на Вазов, Ботев и химна на България. Още докато сме деца разбираме, че родината е ключово място, в което винаги ще сме добре дошли, винаги ще се чувстваме най-добре и никога няма да сме излишни. Друг е въпроса дали всички го осъзнаваме след като пораснем и озреем, защото едно е да разбираш какво е родината, но по-важно е дали осъзнаваш какво е тя. Много хора, които така и не осъзнават какво е България я напускат твърде рано и не успяват да я обикнат дори. Отиват в чужда страна, където всички са им чужди, а и те самите се чувстват чужди. Това е така, защото единствено в родината си, там където си предопределен да живееш и да се развиваш, ще се чувстваш най-добре.
Родината за мен е най-милото на тази планета. В нея се чувствам защитена, напук на всички хора, които се оплакват, че България е най-опасното място на света. Топло ми е на душата и не бих дала и пукната пара, за да отида да живея някъде другаде. България е мястото, което ми е дало ум, разум, любов и ценностна система. Тя е страната която ме е научила да се наслаждавам на всяка частица от живота и да бъда това, което съм. Сега някои хора ще кажат, че това, което съм изброила като качества по-скоро съм научила и наследила от родителите си, но аз лично не смятам така. Моето мнение е, че не само родителите ни оформят като личности и не само ние самите се образоваме и формираме ценностите си сами. Смятам, че България ни помага в това начинание, но мисля, че малко българи биха ме разбрали, имайки се предвид негативното мнение на цялото ни население за милата ни държава. Чрез това есе, бих искала да предам едно послание към всички граждани на България, тези, които все още са тук, а и на тези, които вече са емигрирали надалеч.
Мили съграждани, ценете това, което имате и не си помисляйте дори за миг, че не ви е достатъчно. Бъдете горди да се наречете българи, бъдете щастливи да кажете, че сте от България. Не се срамувайте, а с гордост говорете за родината си, защото ви е дала много. Сигурна съм, че там, където сте в момента, не е като в България и ви е чуждо. Някак си неприятно, на моменти вероятно се чувствате не на място. Това е така, защото всички хора сме предопределени да живеем там, където сме се родили, където принадлежим и където се преполага, че ще се чувстваме най-добре. Не искам българите емигранти, които четат това да си помислят, че всичко, което е написано е срещу тях. Напротив, искам да събудя пламъка на българското в тях, искам да се сетят от къде са дошли. Искам, когато чуят името България, Васил Левски, „Радецки“ или мелодията на „Йовано,йованке“ и гласа на Джоко Росич, да си кажат: „Ето, това съм аз, това е България, моята родина!“.
Родината е моя майка и моя баща. Горда съм да се нарека българка и презирам хората, които се срамуват да се нарекат българи. Родината ми е красива и невероятна. Тя притежава едни от най-красивите планински форми, уникални скални релефи, неописуеми водопади, невъобразимо красиви панорамни гледки и най-страхотните речни красоти. Където и да отида съм сигурна, че няма да видя планина като Рила и Пирин, щом погледна от прозореца на спалнята си. Никога няма да усетя невероятния бриз и красивия писък на чайките лятото, когато си почивам на любимото черноморие.
Затова обичам родината си и затова тя за мен е всичко. Тя е любов, доверие, топлина, нежност, грижа и сладострастие. Родината ми е всичко, от което човек има нужда. България побира в себе си всичките красиви неща, които планетата Земя съдържа в себе си.
© 2018 Силвия Димитрова