„За мен шахматът не е игра, а изкуство. Да, аз считам шахмата за изкуство и поемам върху себе си тези задължения, които то налага на своите привърженици“
Безсмъртният гений на шахмата Александър Алехин продължава да бъде идол на поколения шахматисти и математици. Той несъмнено е единственият коронован световен шампион по шахмат, а обстоятелствата около неговата смърт и до ден днешен остават неизяснени.
Александър Александрович Алехин е роден на 31 октомври (19 октомври по стар стил) 1892 г. в Москва. Той се състезава за Руската империя, Съветска Русия и Франция, и четири пъти става Световен шампион по шахмат.
Шахматните му постижения са наистина сензационни. От изиграни 87 турнира той печели 62 от тях. Има общо 23 мача (от които 5 на световни първенства) и печели 17 от тях, 4 завършва наравно и гyби cамо 2 (като 17-годишен юноша сpещу Ненароков пpез 1909 г. и сpещy Еве пpез 1935 г.). Носител е на световната шахматна корона от 1927 до 1935 г. и поcле от 1937 г. до cмъpтта cи.
Алехин е уникален творец и импровизатор в шаха c изключителна памет. Можел е да пресмята дори 4 цифрени числа на ум за секунди. Уникалната му памет мy позволява да играе на cляпо. Рекордът му в такъв сеанс е 19 победи, 4 загуби и 9 pемита пpи 12-чаcова игpа на 32 дъcки едновременно. Алехин е играл и в София. На 13 април 1936 г. в сеанс на 40 дъски той печели 26 партии, пpави 10 pемита и получава 4 загyби от български шахматисти.
Няколко дебюта и вариации на начални ходове в шахмата са наречени Алехинови, включително Алехиновата защита. Алехин е известен със своята остър и изобретателно нападателен стил на игра, съчетан с изключително позициониране и умения във финалната фаза на играта. Той създава няколко теории за крайните фази в шаха. Алехин написва повече от 20 книги за шахмат, повечето с редакционни бележки за партиите на големи мачове или турнири, включително сборник от неговите най-добри игри между 1908 и 1937г.
Непобедимият световен шампион имал необичайна наклонност –освен шаха обичал най-много котки. Котки винаги са живели във вилата на неговата баба и, когато преди заминаването си от Русия през 1921г. дошъл да се сбогува в родния си дом в Москва, където по това време бил някакъв вид съветска кантора, на крилото на къщата съзрял любимата котка на баба си. Тя била последният обитател от предишния му живот. Котката го познала, хвърлила се към него със силно мяукане, някакси си се молела да я вземе със себе си. Но Алехин се отправил зад граница, в пълна неизвестност и не могъл да забрави старата котка. Това предателство терзаело неговия живот, а когато след половин година Алехин и жена му отишли случайно в един зоомагазин в Париж и видели жално мяукаща котка, която напомняла на Александър за сиамеца на неговата баба на млади години, той веднага я купил. А. Алехин смятал, че котката, която той естествено нарекъл Чес (в пр. шахмат), ще му носи късмет. По време на мач някой от зрителите непременно трябвало да подържи Чес в скута си, а Алехин непрекъснато се спускал от сцената, за да го погали. Често Чес седял и в скута на великия шахматист по време на решаващия мач. Веднъж, когато котаракът изчезнал, А. Алехин за момент преустановил партията (за щастие Чес просто се заиграл с други котки и скоро се върнал). През 1934 г. по време на международния турнир в Цюрих Алехин се бори с немския шахматист Емануел Ласкер. Съревнованието било нервно и напрегнато. От време на време Алехин ставал от стола си и отивал да погали своя котарак. Това била двойка партньори.
Личният живот на Алехин не се подредил. Страдал заради самотата и традиционната руска болест – пиянството. Но даже и в не съвсем адекватно състояние Алехин продължавал да громи съперниците си. Помагал му Чес. На мача за титлата световен шампион с Макс Еве, Алехин не взима Чес. Мачът бил направо загубен. Тогава по правилника на международната федерация по шахмат в случай на загуба, загубилият има право на мач-реванш. Алехин се възползвал от това право. Повече не вършел глупости. Не без помощта на Чес, който мълчаливо подкрепял Алехин, шахматистът взел живота си в ръце и престанал да пие. На мача-реванш Чес седнал в скута на приятеля както обикновено. Стопроцентова победа за Алехин! По време на церемонията за награждаване с лавров венец (така награждавали световните шампиони), Чес доволно мъркал – той вече се сдобил със своето! Алехин претърпял досадни поражения, но дори и посмъртно си запазва титлата Световен шампион.
За съжаление Чес не успява да избави своя господар от мистериозната смърт в хотелската стая на провинциалния португалски град Ещорил. Въпреки, че се мълвяло, че безутешният Чес стоял до своя покоен господар, това всъщност не било вярно. Котаракът Чес умира няколко години преди кончината на Алехин, а великият шахматист умира в креслото до масата, на която лежи шахматната дъска. Той се готвил за среща с Ботвиник, който го предизвикал на мач за световно първенство. Алехин получил телеграма от Ботвиник в началото на февруари 1946 г., но след месец и половина не станало неговото…
След 10 години Александр Алехин е погребан повторно в гробището Монпарнас с участието на президента на ФИДЕ Фолке Рогард и голяма делегация от СССР. Надгробният надпис гласи: „Шахматният гений на Русия и Франция“.
Котаракът Чес за съжаление не бива увековечен с паметник.
Източници: