„Рисуването е най-маловажният аспект от моята идентичност. Това, което е водещо при мен е империалистичната структура на моя гений. Изкуството е една изключително малка част от моя гений. Както знаете, изразявам себе си чрез бижута, цветя, еротика и мистицизъм.“
„Фактът, че аз, към момента, в който създавам творбата си не съм в състояние да я разбера, не означава, че тези картини нямат значение. Тъкмо обратното: техният смисъл е толкова дъбок, комплексен, цялостен и целенасочен, че не може да се побере в един прост анализ на логическа интуиция.“
Салвадор Дали е безспорно един от най-противоречивите и енигматични художници на XX век. Освен заради великолепните си картини, скулптури и фотографии, Дали ще бъде запомнен и с ексцентричния си характер, с който не спира да интригува и скандализира до самия край на живота си.
Детство
Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали и Доменек, маркиз де Пубол е роден през 1904г. в малкия испански град Фигерес, Испания в семейство от средната класа. Още от малък Дали се държи ексцентрично, което дразни строгия му и педантичен баща. Бащата често влиза в конфликти със сина си, като отношенията им остават трудни до края на живота му. За разлика от таткото, майката е изключително либерална и подкрепя сина си в желанието му да стане художник. Салвадор Дали има по-голямо братче, също на име Салвадор, което умира едва на 9 месеца. Когато е на три, родителите на Дали го завеждат на гроба на братчето му и казват, че той е прероденият му брат, твърдение, което разклаща крехката психика на малкото дете и води до криза на идентичността в него. Срамежливото по природа и затворено в себе си момче, в търсене на своя собствена идентичност, всячески се стреми да бъде център на внимание и постепено развива мания за величие:
„На шест исках да бъда готвач. На седем исках да съм Наполеон. Амбициите ми не спират да растат от тогава.“
„Всяка сутрин като се събудя изпитвам върховно удоволствие: това да бъда Салвадор Дали.“
Като дете Салвадор е много странен, случва се да се самонаранява, като се свлича по стълбите без видима причина. В автобиографията си Салвадор споделя как на 5 годинки блъска детенце от мост, а на 6 години рита зверски главата на сестричката си, сякаш е футболна топка.
Дали започва да рисува още, когато е на 3 години. На 12 вече е завършен художник. Родителите му го записват в училище по изкуство, а на 15 организира първата си самостоятелна изложба. През 1922г. се записва в Мадридската академия по изкуствата „Сан Фернандо“. През този период Дали експериментира с много и различни художествени стилове и се запознава с популярни художници от авангарда като Луис Бунуел и Федерико Гарсия Лорца. Това дава допълнително самочувствие на ексцентричния художник, който обаче вече си го има в изобилие. Художникът така и не успява да завърши академията, защото дни преди изпитите си вдига скандал във висшето училище, като заявява, че няма преподавател в академията, който да е достатъчно компетентен да го оцени и бива изключен заради непремереното си изказване.
След изключването си от Академията, Дали предприема променящо живота пътуване до Париж, където се среща с велики художници от авангарда като Пабло Пикасо. Ексцентричният художник се увлича по кубизма и футуристичните опити да се пресъздаде движението в картините, както и показването на обектите в различни ъгли. Дали постепено се увлича и по учението на Фройд и започва да изследва художници-метафизици като Джорджио де Чирико и сюрреалисти като Жоан Миро и Рене Магрит. Вследствие на това, художникът започва да използва психоаналитични методи в рисуването, в които търси подсъзнателното, за да създава образите си. През 1928г. се среща за пръв път с бъдещата си жена, Гала, която тогава е съпруга на приятеля му Поул Елуард. Скоро след това двамата започват афера и тя се развежда. Гала се превръща в дългогодишната и най-важна муза в живота на Дали и впоследствие се омъжва за него. Интересното в случая е, че Поул и Дали остават приятели и след тези събития.
Сюрреализъм и изключване от гилдията
Салвадор Дали е може би най-популярният художник-сюрреалист. През 1929г. официално се присъединява към групата на сюрреалистите. Парадоксален е фактът, че най-изтъкнатият художник от групата е изключен от организацията скоро след приемането си, поради контрареволюционна дейност, която се състои в откритата си подкрепа за испанския диктатор Франко и зараждащия се тогава фашизъм и хитлеризъм. Дали дори споделя, че не просто дълбоко се възхищава на Фюрера, но дори е имал сексуални фантазии с него. Някои изследователи обаче са на мнение, че ексцентричният художник говори тези неща просто за да дразни Андре Бретон, тогавашният шеф на сюрреалистите, който освен абсурдното му държание, не може да понася и безкрайно стиснатия на моменти художник и прави всичко възможно да разграничи групата на сюрреалистите от Дали. Въпреки че много художници странят от Дали след скандала, той все пак успява да завърже нови приятелства с други художници, които го подкрепят и помагат за експозициите му. В крайна сметка, целият този шум не само, че не „вразумява“ екстравагантния художник, а дори напротив, популярността му скача до небесата:
„Не мога да бъда изключен от сюрреализма. Аз съм сюрреализма.“
Шоумен
През цялото това време Дали не спира да удивлява и скандализира с ексцентричността си. Освен като художник, актьор, писател, учен и всичко друго, което Дали си решава, че ще бъде всяка сутрин, когато се събуди, той е и ненадминат шоумен. През 1934г., при първото си гостуване в САЩ е организиран бал в негова чест, на който Дали се появява със стъклена кутия и сутиен на гърдите си. През 1936г. изнася лекция във водолазен костюм, но едва не се задушава и се налага лекарска помощ, за да може да продължи с презентацията. Дали е известен и със скъперничеството си. Художникът открива начин как да не плаща сметки в ресторантите. Дали често води големи компании в скъпи ресторанти. Когато идва време за плащане, шоуменът изчаква, когато сервитьорът гледа и поставя няколко драскулки на задната страна на чека. Ексцентрикът прави всичко това, защото се досеща, че никой не е луд да осребри чек с оригинален скеч от Салвадор Дали. По този начин изобретателният художник намира оригинален начин да не плаща сметките си. През 1938г. шоуменът се среща с идола си Зигмунд Фройд, на когото рисува портрет. Ето какво споделя психоаналитикът относно това събитие: „Считах сюреалистите за абсолютни идиоти, които по някаква причина са си решили, че аз съм техен идол. Този млад испанец с искрящи и фанатични очи и безспорни технически умения ме накара коренно да си променя мнението за тях.“
Живот в САЩ
Дали и Гала искат да бъдат звезди и да изкарват много пари. Водени от стремежите си, те заминават да живеят в САЩ през 1940, с идеята да пробият в Холивуд. Дали не става филмова звезда, но участва в няколко копродукции, включително трилъра на Алфред Хичкок, Спелбаунд. Дали си партнира и със самият Уоут Дисни и двамата започват работа по анимацията Дестино, но проектът е спрян поради финансови трудности след Втората световна война и завършен чак през 2003г, след смъртта на Дали. През осемте години, които прекарва в САЩ, Дали е изключително продуктивен като освен участията си в света на киното рисува много картини и едновремено с това работи като дизайнер на бижута, дрехи, мебели и дори режисира пиеси и балети. През 1942г. публикува и скандалната си автобиография „Тайният живот на Салвадор Дали.“
Среща с Алис Купър
Дали има много популярни приятели, сред които Пикасо, Елвис Пресли, Дейвид Бауи и дори рок легендата Алис Купър. Първата среща между двамата се състои през 1973г. Дали сам инициира срещата, след като разбира, че музикантът му се възхищава на творчеството и ненадминатата по негови думи ексцентричност, която според рокаджията е „в пъти по-голяма от тази и на най-щурата рок звезда“. Дали се появява на срещата, облечен в костюм от жирав и извити лъскави обувки. Нещата бързо излизат от границите на нормалното, когато Дали вади скулптура на мозък, направена от еклер, за която твърди, че е мозъка на Купър и го кара да позира с него и с огърлица за 2 милиона долара, собственост на лудия художник.
Творчество
Първата по-значима творба на Дали е „Apparatus and Hand“ (1927). Картината представлява комбинация от загадъчни геометрични и органични форми. Сред най-популярните му произведения са „Великият мастурбатор“ (1929) и разбира се „Упоритост на паметта“ (1931), в която Дали изобразява своите собствени психологически конфликти и фобии.
Картините му от този период са силно повлияни от сюрреализма и фройдизма. Още една популярна картина от този период е „Лебеди, отразяващи слонове” (1938г). В „Мечта, причинена от полета на пчела“ (1944) се наблюдава изаместване на темата за психоанализата и появяване на нови мотиви, повлияни от бушуващата Втора световна война, страховити изображения на свирепи същества и опасни оръжия, които заплашват гола женска фигура. В следвоенните си произведения, Дали се ориентира към класицизма и се самоопределя като художник-класик. Някои от по-популярните му произведения през този период са „The Mae West Brooch (1949)“, „Young Virgin Auto-Sodomized by the Horns of Her Own Chastity“ (1954) и „Круцификсион“, произведение в което проличава новата му страст, математиката и физиката, на която Дали посвещава последните си години от живота.
Личен живот
Като малък Дали не изпитва интерес към жените и дълго време се страхува от тях. Като тийнейджър Дали има приятелка, която в продължение на няколко години дразни с ухажвания и целувки, но я лишава от секс. В автобиографията си Дали твърди, че като малък изпитвал страх от женските гениталии и се е опазил девствен, докато не среща Гала. Бащата на Дали е твърдо против връзката му с десет години по голяма жена, но Дали въпреки това се оженва за нея. Клифорд Търлоу, изследовател на Дали разказва пикантни подробности относно сексуалния живот на ексцентричния художник и някои от най-необичайните му увлечения : „Дали беше воайор. Той обичаше да организира оргии.. те се случваха на различни места и бяха организирани по такъв начин, че Дали да може да гледа. По този начин той черпеше творческо вдъхновение.“ Рокзвездата Алис Купър също споделя впечатленията си за него: „Сексът извира навсякъде в картините му. Ако погледнете по внимателно някоя негова картина, несъмнено ще си кажете.. уау, той наистина ли е нарисувал това?!“ Търлоу коментира и връзката му с Гала: „Гала имаше връзки с по-млади мъже. Дали знаеше и дори се възхищаваше на това. Той изпитваше някакво особено задоволство от факта, че значително по млади мъже намират жена му за атрактивна и секси.“ Мередит Смит, един от най-известните му биографи коментира връзката му с Гала: „Това определено не беше нормален брак, но те някак си се допълваха и бяха щастливи заедно.. Неговите силни страни и нейните слабости, нейните силни страни и неговите слабости“. Самият Дали след 20 годишен съвместен живот заявява в телевизинно предаване, че може да звучи странно за мнозина, но със всеки изминал ден се влюбва все повече и повече в жена си и определено я обича много повече от преди. Бракът му със Гала остава необикновен до самия край. През 1968 Дали купува на изгората си замък, която тя приема при уловие, че съпругът ще я посещва там само след нейното писмено съгласие.
Последни години
Последите години от живота на художника са тежки. През 1982г. той загубва съпругата си и се самоизолира. Мести се да живее в замъка Пубол, вероятно, за да се скрие от хорските очи, а според някои негови изследователи – да умре. Поради влошеното си здравословно състояние все по-трудно рисува. Последната му творба “Серия от катастрофи” е създадена през 1983г., достоен завършек на сериите картини, посветени на математическата теория на катастрофата на Рене Том. През 1984г. сериозно пострадва вследствие на пожар в имението, вследствие на което здравето му рязко се влошава. Приятелите му успяват да го убедят да се върне във Фигерес, където доизживява последните години от живота си. Умира във Фигерес, Испания, на 23 Януари 1989г.
Дело за бащинство
На 26 юни 2017, съдия в Мадрид нарежда тялото на художника да бъде ексхумирано, за да се уреди дело за бащинство. 61 годишна жена от Испания твърди, че майка ѝ е имала кратка афера с художника, докато работи като чистачка за съседите му в Порт Лигат, град в североизточна Испания. Според съдията, няма друг подходящ начин да се вземе ДНК, за да се провери бащинството. Организацията Гала-Салвадор Дали се обявява твърдо против ексхумацията на тялото, но въпреки това тя се състои. Оказва се, че твърденията на испанката са неверни и Дали не е нейн баща.
© 2018 Атанас Йонков.
Източници: