Чарли Чаплин – актьорът, който разсмиваше света, без да каже и дума

Чарли Чаплин

Биографията на Чарли Чаплин. Велик актьор, режисьор, композитор и комик, Чарли Чаплин се счита за един от пионерите във филмовата индустрия и остава незаличима следа в историята като една от първите суперзвезди в киното.

Животът на Чаплин е не по-малко изумителен от творческия му гений – историята на един беден и окаян младеж, който минава като танк през всички неволи, които му поднася животът и се превръжда в един от най-големите имена в Холивуд.

Детството на Чарли Чаплин е особено трудно. Роден е през 1889г. в Лондон, в семейството на театрални актьори. Баща му ги изоставя скоро след раждането на Чаплин и майката остава да се грижи за него и по-големия му брат. Майката има психически проблеми, които се задълбочават с времето и в един момент вече не е в състояние да издържа сама семейството си. Двете деца са принудени сами да изкарват хляба си. Чаплин от малък проявява актьорски умения и е взет в танцуваща детска трупа, когато е едва на осем години. Парите обаче недостигат и той започва да търси алтернативни начини да изкарва прехраната си:

„Разнасях вестници по улиците, печатах брошури, правех играчки, бях помощник на лекаря и т.н., но във всичките си професионални превъплъщения нито за миг не забравях крайната си цел – да стана актьор. В почивките между различните работи често чистех обувките си, изтупвах дрехите си и отивах до някой театър в търсене на нова роля.“

Не след дълго Чаплин намира възможност за творческа изява в продукция за Шерлок Хоумс. След това за кратко участва в цирка Кейси Корт, а през 1908г. си партнира с пантонимната трупа на Фред Карно, в която Чаплин става една от звездите с ролята си на пияница в комедийния скеч: „Нощ в Английската музикална зала“. С тази трупа младият актьор за първи път посещава САЩ, страната, в която ще прекара и най-силните години от кариерата си. Оттук нататък за Чаплин започва стремглавия път към успеха. По време на престоя си в САЩ, Чаплин е забелязан от продуцента Мак Сенет, който сключва договор с Чаплин, като се разбират да му плаща респектиращата за времето си сума от 150 долара на седмица. През 1914г. Чаплин се снима в 35 нови филма и сключва нов договор, този път с компанията Есене. Не след дълго актьорът се превръща в суперзвезда, благодарение на ролята си във филма: „Скитникът“ (1915). Филмът жъне изключителен успех и се счита за една от филмовите класики за всички времена. Незабравима е ролята на Чаплин като неочакваният герой, който спасява дъщерята на фермера от група разбойници. На 26г. Чаплин е един от най-търсените актьори и вече милионер, благодарение на новия си договор с компанията „Мючуал“, които се съгласяват да му плащат колосалните 670,000 долара на година. Парите обаче не развалят талантливия актьор, а дори напротив, засилват неговия творчески апетит. През цялата си кариера Чаплин е безнадежден перфекционист. През 1919 г. става съосновател на филмовото студио „Обединени Артисти“, с което цели да се еманципира от монопола във филмовата индустрия. Чаплин е безкомпромисен, що се отнася до качество. Склонен е да уволява артисти, след като са работили дълго време над определен филм и да започва всичко отначало, докато не намери точния човек. През 20-те години създава няколо епохални филма, които остават в историята като негова запазена марка: „Детето“ (1921), „Жена в Париж“ (1923) и „Треска за злато“ (1925), филм, с който Чаплин ще каже по-късно, че иска да бъде запомнен.

Политически възгледи и депортация от САЩ

„Казват, че комунизмът ще се разпространи по целия свят. Аз казвам – и какво от това?!“

„Искам да видя завръщането на нормалността и добротата. Аз съм просто едно човешко същество, което иска да види тази страна истинска демокрация“

“Демокрацията е място, където човек може да изрази свободно мнението си – в противен случай това не е демокрация.

Още от 1920г. става ясно, че Чаплин симпатизира на левите. През същата година Чаплин се среща с приятеля си Бъстър Кийтън, известен актьор от немите филми. Двамата пият бира в апартамента на Кийтън. По това време Чаплин е на върха на славата, наскоро е основал собственото си филмово студио „Обединени артисти“, заедно с трима други артисти, за да имат те повече контрол върху творчеството си. Кийтън споделя, че Чаплин: „говореше за нещо, наречено комунизъм, за което, чувах за първи път.“ По негови думи, Чаплин му заявява, че: „Комунизмът щял да промени всичко, да забрани бедността. Аз искам всяко дете да има достатъчно храна, обувки на краката си и покрив над главата си.“

По време на престоя си в САЩ Чаплин става свидетел на нарастваща безработица, от 950 хиляди (1919) до над 5 милиона (1921). Това е и време на класова борба – рейдове, организирани от правителството срещу работници – комунисти, работническата стачка в Сиатъл, както и битката на планина Блер, най-голямото работиническо въстание в САЩ, в което взимат участие над 10 хиляди миньори на въглища.

 „Аз съм човек, който постоянно е преследван от дух, духът на бедността – споделя Чаплин. Това е и видно от филмите му – от Тръмп (1915) до Модерни времена (1936). Според Чаплин работническата класа са хора, които създават значителни ресурси и хора с достойнство – те не трява да се тъпчат или да бъдат подигравани. Симпатиите на Чаплин към работниците си личи от почти всичките му филми.

Това, което привлича Чаплин в орбита на инстутуционалната лява политика е логично следствие на зараждащия и набиращ последователи фашизъм. Чаплин е силно разтревожен от случващото се в Европа и неговият артистичен отговор е филма „Великият диктатор“, в който изобличава фашистката идеология – филм, който трябва да се гледа във всички времена. Две години по-късно Чаплин лети за Ню Йорк, където взима участие като говорител на събитие на Артистичния фронт за спечелване на войната. Чаплин се обръща към тълпата с „другари“ и заявява, че комунистите са „обикновени хора като нас, които обичат красотата и живота“. Чаплин отива още по-далеч: „Казват, че комунизмът ще се разпространи по целия свят. Аз казвам – какво от това?!“.

Популярността на Чаплин и симпатията му към левите идеи притесняват ФБР. След края на 1945г. американските власти са обзети от параноя и предприемат политическа чистка, като под предтекст, че търсят руски агенти, арестуват много хора, дори само при съмнения за връзки с комунистическата партия. Много хора с леви идеи, включително известни артисти, музиканти и художници губят работата и кариерата си. ФБР следят изкъсо действията на Чаплин и това е видно от досието му, над 1700 страници, в което разпитват колеги, приятели и не дотам приятели на актьора за връзките му с комунистическата партия. През 1947г. представител от щата Мисисипи, член на ХУАК (House Un-American Activities Committee) иска незабавна депортация на Чаплин от САЩ, по обвинения, че „повидението му противоречи на американския морал“.

Чаплин не само, че не променя позициите си под заплахите, но е и един от малцината, които се осмеляват да защитят австрийския музикант Ханс Айслер. Айслер е уличен, че композира песни за комунистическата партия. По време на пресконференция, запитан дали познава Айслер, Чаплин заявява: „Айслер ми е личен приятел и аз се гордея с този факт. Не знам дали е комунист или не. Знам, че е изключителен артист, талантлив музикант и много добър човек“. Запитан директно дали за него има значение дали Айслер е комунист или не, Чаплин споделя: „Не, за мен няма разлика“. През тези времена се е искало голям кураж да защитиш Айслер, който няколко месеца след това е екстрадиран от САЩ. Самият Чаплин също е неудобен на американските власти, които използват заминаването му за Европа през 1952г., за да обяват, че Чаплин ще може да се завърне в САЩ, само при условие, че промени коренно политическите и моралните си възгледи.

Личен живот

Чарли Чаплин е известен покорител на женски сърца. Многобройни са аферите му с актриси, много от които участват във филмите му. Някои от тях свършват бързо, а други са по-продължителни. Жени се на няколко пъти, но всеки път се развежда, докато през 1943г. среща Уна О‘Нийл, с която най-накрая има щастлив брак и 8 деца.

chaplin-o'neil

Чаплин със съпругата си Уна О’Нийл

Последни години

След депортацията си от САЩ, Чаплин и семейството му заживяват в Швейцария. През 1957г. излиза новият му филм „Кралят на Ню Йорк“, в който Чаплин осмива политическата нетолерантност и параноя, обхванала САЩ в началото на Втората световна война, чиято жертва е и той самия. През 1966г. излиза „Контесата от Хонг Конг“, който обаче не постига очаквания успех. В последните години от живота си Чаплин разгръща творческия си талант и върху други области като музика, писане и спорт. През този период Чаплин пише четири книги, включително и автобиография. През 1972г. все пак получава право отново да посети САЩ, за да получи почетна хонорис кауза награда. През 1975г. е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II. Умира през 1977г. от старост, навръх Коледа.

Скандал с тленните останки на Чаплин

На 2 март 1978г. гръмва сензация – гробът на актьора е разкопан, а тялото липсва. Първоначално се лансира версията, че вандалският акт е дело на фашисти, поддръжници на Хитлер, които си отмъщават на Чаплин и семейството му заради ролята на актьора във филма „Великият диктатор“. На 20 март обаче бандитите се свързват с вдовицата на Чаплин Уна O‘Нийл и искат 1,5 млн швейцарски франка откуп. Заплашват, че в противен случай ще изгорят тленните останки на актьора и ще посегнат на децата ѝ. В първите дни вдовицата отказва да плати, но по съвет на полицията влиза в схемата за залавяне на злодеятелите. Внучката на Чаплин Долорес споделя дочутия разговор между Уна и единия похитител: „Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си..“ Уна го прекъсва: „Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино“. Малко по-късно злосторниците са заловени – оказва се, че това са полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев.

© 2018. Атанас Йонков.

Използвана литература:

https://www.biography.com/people/charlie-chaplin-9244327

https://thewire.in/external-affairs/charlie-chaplin-communism

http://e-vestnik.bg/12500/balgarinat-koyto-otkradna-chaplin-mitovete-ne-umirat/

 

Badan

Author: Badan

Атанас Йонков е блогър в Походът и съосновател на най-големия български форум за Ексел. В свободното си време ходи на планина и свири на китара.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *