Походът на шампионите

Търсите ли промяната, или чакате тя да ви намери? Първо искам да ви кажа нещо: Ние можем да имаме повече отколкото имаме сега, ние можем да сме повече, от това което сме сега, защото можем да се превърнем в повече от това, което сме сега. А от друга страна, ако не се променим – ние никога няма да бъдем нещо повече от това, което сме. Сърцето на шампиона е като фар. То е включено винаги, а не се включва и изключва, когато си поиска.  Успехът е нещо, което се привлича, а не преследва. Духът на шампиона е  непокорен. Той е непоколебим да каже „да“, когато другите казват „не“. Има една мъдра мисъл: „Не си пожелавай да е по-лесно положението ти. Пожелай си да си по-силен.“  От тук, започва и моят монолог. Има няколко основни неща, които ни правят силни или слаби, шампиони или победени в зависимост от контекста на ситуацията. Ние трябва да сме пластични и да се приспособяваме бързо към всяка малка промяна.

Сърцатост

Първото качество на шампионите, е сърцатост. Ако не сме сърцати и не работим със страст, ние също сме обречени на провал. Нашият емоционален заряд е огромна преднина, особено пред коравосърдечните корпорации.

Милосърдие

Второто шампионско качество е милосърдието. В този свят на студенина и разединение, милосърдието ми играе ролята на медиатор между безпомощните хора по улиците и желанието да им помогна без да искам нещо в замяна. Не ме разбирайте погрешно. Актът на доброта сам по себе си е като вирусна комуникация. Той се разпространява от човек на човек. Затова е добре да сме мили. Просто има моменти, в които трябва да се уповаваме на логиката, а отличаването на тези моменти е сложната част, която всеки обяснява за себе си.

Промяна на стериотипите

И на трето, но не последно място, успешните хора са тези, които са успели да променят стериотипите. Не само в себе си, а и в околните. Прави ми впечатление как доста пъти, аз се спирам да правя някои неща, само защото никой преди мен не ги е правил.  А в моментите, в които се осмеля да ги направя – аз излизам победител.  Дори не искам да споменавам колко пъти съм забелязвал как заради стереотипи, хората  убиват уникалността си. Тук е моментът да поздравя създателите на „Походът“ за тази тяхна инициатива и, че вдъхновяват новаторски дух.

Ние всички се движим по нашия собствен път(поход).Разтърсени от страха, напрежението от това да получим обществено одобрение и от обстоятелствата ни. В много случаи ни се казва, да ходим на училище, да вземем дипломи и да си работим на сигурно и без да се опитваме да променяме статуквото. Да работим здраво и да чакаме да се пенсионираме. За някои хора това е успех. Аз го наричам „духовно самоубийство“.  Вместо да преследвам успеха, аз решавам да се концентрирам в себе си, а успехът…той сам ще притича до мен. Правейки, усъвършенствайки се, в това, което обичам и чувствам за правилно, аз се издигам като лидер. Издигам уникалността си в култ. И наистина изпитвам удоволствие от това, което правя.

Походът…моят поход е път обсипан с тръни и препятствия. Най-добрият начин да не се предам и погубя е да продължавам да бягам и да не спирам. Нищо не може да ме спре!  Не беше лесен поход, но беше стойностен.

Всеки ден е възможност да станем шампиони

Някъде по средата на този път, аз залитнах, ударих се и изгубих посоката на пътя. Забавното в историята е, че в процеса на търсене на този уж „правилен“ път, аз открих десетки други пътища, които ме направиха по-опитен и по-силен като личност.  Имаше моменти в които започнах да се съмнявам и да страдам. Заслужаваше ли си (да се съмнявам) ?  Абсолютно – не. Но може би това е било част от това, през което е трябвало да премина, за да стигна до тук. Никога не трябва да се съмняваме във възможностите си, приятели! Именно нашият ум е неограничен, защо тогава ние разделяме действията си на логични и нелогични? А след като постигнем нещо голямо, хората ни поглеждат с други очи и казват „Уау. Как го направи?“  Всеки ден е ново начало и нова възможност да бъдем нови хора! Всеки ден е една нова възможност да станем шампиони.

Животът никога не свършва. Той просто се трансформира в друга форма. Така че, ако не искаме да страдаме вечно, ние сме длъжни да направим тази промяна и от там – да вършим това, за което сме създадени!  Нека всеки, които чете това да си зададе въпроса:

Кои са трите неща, които искам да променя в себе си?“

И от там нататък – да действа по промяната, защото никой няма да го направи вместо нас !

Изправете се, погледнете нагоре. Тръгнете. И никога не поглеждайте надолу!

© 2018 Методи Недев

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *