Моят Star Wars маратон

Преди да излезе седмият филм от поредицата Междузвездни войни реших да изгледам всички предишни части от тази поредица. Причината беше, че никога преди това не бях гледал нито един филм от тях. Първият въпрос, който застана пред мен беше в какъв ред да ги гледам. Бях чувал, че реда на излизане на филмите не съвпада напълно с хронологията на историята. В крайна сметка реших да ги гледам по най-често препоръчвания начин:

  1. Епизод IV – New Hope
  2. Епизод V – The Empire Strikes Back
  3. Епизод I – The Phantom Menace
  4. Епизод II – Attack of the Clones
  5. Епизод III – Revenge of the Sith
  6. Епизод VI- Return of the Jedi

  1. Епизод VII – The Force Awaken

Това всъщност е така наречения Machette Order, с изключение на това, че той изключва Епизод I, поради това, че е безкрайно тъп. По този леко разбъркан начин се прави една голяма пауза (flashback) между епизод  5 и 6. Този флашбек връща към новата трилогия, която включва филмите от епизод 1 до епизод 3. Маратонът приключва с епизод 6 – Return of the Jedi.

Не мога да не скрия разочарованието си, че филмите от новата трилогия бяха далеч по-зле качествено от старата. Специално Епизод I и Епизод II не се различаваха по нищо от обикновените блокбъстъри изпълнени с перфектни и струващи милиони визуални ефекти, но с липсващ смисъл и истинско кино удоволствие. Съвсем спокойно мога да обявя старата трилогия за абсолютно култова във всяко отношение. Всички елементи за превръщането на един филм в истинско кино удоволствие са налични и в трите филма и дори и най-претенциозния киноман трудно би дал слаба оценка на който и да е от трите.  Нещо, което бих желал да видя отново в Star Wars e сексапил от рода на Кери Фишър в Return of the Jedi. Самата Принцеса Лея засенчва всички други женски характери и в седемте филма.

Откровено най-слабият филм от всички филми за Междузвездни войни е Епизод I : The Phantom Menace. Не само Джар Джар Бинкс, но и целия тон на филма се отдалечава безкрайно много първите три филма. Невидима заплаха е меко казано провал. Епизод II: Attack of the Clones успява да възвърне интереса, а Епизод III: Revenge of the Sith завършва епично и удовлетворява зрителя, но въпреки това ни поставя пред въпроса – трябваше ли и Star Wars да се превръща в типичната трилогия – скучен първи епизод, среден втори и отличен трети епизод ? Не, не трябваше! Първата трилогия беше прекалено добра и не заслужава тази посредствена втора трилогия. Все още е рано да се каже дали следващата трилогия ще е по-задоволителна, но засега началото си го бива.

Седмият епизод „Силата се пробужда“ не случайно се стреми да се възвърне към атмосферата на първата трилогия и да повтори нейния успех. Доста е пожертвано за да се постигне точно този ефект и то не напразно. Твърде много се преекспонира обаче ролята на Дейзи Ридли, която прави нищо повече от едно прилично изпълнение и ми се струва твърде надценена актриса. Лично аз не видях нещо по различно от това, което би направила почти всяка друга млада актриса в Холивуд. Всъщност доста повече ме впечатли „тъмния лорд“ Адам Драйвър, който е познат от независимото кино и тепърва прави дебюта си в мейнстрийм киното.

Най-голямото предимство на филмите за Междузвездни войни е приключенския им характер, който Джордж Лукас много добре владее и го е доказал многократно и във филмите за Индиана Джоунс. Приключенския характер е основното звено правещо тези филми такъв хит. Следващото звено е темата за борбата между доброто и злото, представена в идеята „The Force”. Това е един въпрос вълнуващ човечеството още от древността, който никога няма да престане да бъде актуален.

 

yavkata

Author: yavkata

Явор пише статии за филми, спорт и музика. Той е киноман, обича да ходи на планина и е фен на екстремните спортове.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *