Защо спряха „Деконструкция”

„Не съм съгласен с твоето мнение, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш” – Волтер

От един обикновен слушател на радио „Хоризонт”

На 21 декември, в навечерието на най-големия християнски празник, рождество Христово, обявиха, че спират предаването по БНР „Деконструкция”. Предаването беше уникално в българския национален ефир с това, че се осмеляваше да разисква неудобни за управляващите въпроси, които всички други предавания избягваха да коментират, а власт-имащите често бяха обект на иронични нападки.

В предаването се оспорваха насилствено наложени от българските медии постулати. Критично се гледаше на американската офанзива в арабския свят, на „безкористните” намерения на американския елит да защити цивилното население от гнева на своите управници  Хосни Мубарак, Муамар Кадафи и Башар ал-Асад и да наложи демокрация и свобода на словото. Скептично се гледаше и на твърденията на българската и европейска преса за руска агресия в Украйна. Предаването обаче не се ограничи с това. То имаше „наглостта“ да обвини управниците от НАТО, че са виновни за притока на милиони бежанци в Европа. „Деконструкция“ нападаше и българските управници, затова че се държат угоднически и не защитават българския национален интерес, а се увличат по НАТО и ЕС.

Това всъщност не е първия път, когато предаването е сваляно от ефир. През 2014 г предаването бе спряно за месец и половина, след което бе възстановено, но отрязано на половина, като вместо втора част изкуствено бе създадено предаване на име „Конструкция”. Функцията на второто предаване бе да пропагандира за божествената невидима ръка на пазара и как държавното предприятие е  равносилно на комунизъм и това никога не бива да се допуска в едно трезво-мислещо общество. НАТО е строгият родител, който винаги е прав, дори когато бие децата си.

Защо обаче предаването „Деконструкция” трябваше да бъде изхвърлено от националния ефир? Толкова ли неудобно беше то? На 21 декември 2015 стана ясно, че СЕМ глобява БНР заради предаването. От СЕМ обясниха, че водещият Петър Волгин налагал цензура в собственото си предаване, което, забележете, е час и половина веднъж седмично. Впоследствие радио „Хоризонт” взе „тежкото” решение да свали предаването от ефир.

Не закъсняха и реакциите от „независимата” журналистическа гилдия. Мария Черешева обяви, че не изпитва истинска солидарност със спирането на предаването. По Дарик радио стигнаха по-далеч, като радио-гостите в един глас обявиха, че Волгин, не само е допуснал едностранчивост на мненията в предаването, но и си служи с езика на омразата от високата трибуна на БНР. “Деконструкция” всъщност е трябвало да бъде спряно далеч по-рано, настояха те. Интересно как от „Дарик” не допуснаха едностранчивост на мнението с адекватната си преценка да поканят радио комисия – слугинаж на управляващите кръгове в нашето общество. Но нашата „неедностранчива” и „нецензурирана” журналистика не спря дотук със своите хули. Вестник 24 часа дори подбра коментари от Фейсбук по темата, повече наподобяващи другарски съд, като публикува мнение, че ако Волгин бил журналист от BBC, не само щели да спрат предаването му, ами и щели да го уволнят. Ама, разбира се! За да не се допусне опасна едностранчивост на мненията, заради която СЕМ безцеремонно спира предавания, дори беше публикувано и едно мнение в защита на „Деконструкция” – с уточнението, че това е журналистът от вестник „Дума” (вестникът на БСП), Александър Симов. Междувременно, в интернет пространството дребните души въобще не се разграничиха от езика на омразата като побързаха тържествуващо да обявят Волгин за „мръсен комунист от Волга”, „мекере”, „руско протеже” и „пропутиновско куче”.  А може би просто му завиждат, че той е свободен да говори каквото си иска, а те не са?

И така след 26 години „демокрация” за нас остава да се питаме кой подмени демокрацията в България и защо наложиха цензура на думите на Волтер:  „Не съм съгласен с твоето мнение, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш”.

 

Author: Pohodut

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *