Истината за личността на Георги Димитров

george dimitrov

Георги Димитров е най-спорната личност в нашата история. За едни той е героят от Лайпцигския процес, а за други е национален  предател и застъпник на съветските интереси. Според документи и спомени на очевидци, той е бил човек с огромна харизма, любител на чашката и покорител на женските сърца.

По официални  източници можем да проследим неговия активен политически живот:

  • от 1903г. влиза в групата на тесните социалисти /БРСДП т.с./;
  • в периода 1913 – 1923г. е депутат в българския парламент;
  • през 1923г. става водач на инициираното от Коминтерна Септемврийско въстание, след което през 1926г в България е осъден задочно на смърт;
  • на 27 февруари 1933г. е обвинен в съучастничество в подпалването на Райхстага, а след защитата си на Лайпцигския процес през декември 1933г. става един от най-видните антифашистки водачи, за което му се дава почетно съветско гражданство;
  • през 1935г. е избран за ген.-секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна;
  • през 1937-1945г. става депутат във Върховния съвет на СССР;
  • през 1942г застава начело на поставения под контрола на Москва Отечествен фронт;
  • през 1945г. се завръща в България;
  • от 1947г. започва курс на тясно сближаване със С.Р.Югославия, подчинен на идеята за Балканска федерация. В това време България е силно зависима от политиката на СССР и всякакви подобни инициативи за самостоятелно управление не се приемат в Москва;
  • през януари 1949г изненадващо заминава за Москва по настояване на Сталин;
  • умира при неизяснени обстоятелства на 02 юли 1949.

Възторгът по личността на Димитров се крие в бурния любовен живот, който е водил и същевременно в това, че е единственият политик, който успява да обедини всички леви поддръжници от цяла Европа с идеята за народен фронт срещу зараждащия се фашизъм.

Интимните му отношения с Любица Ивошевич

georgi-dimitrov-i-lyubitsa-ivoshevich-01

Животът на Димитров е белязан от сръбската модистка Люба Ивошевич, с която започват любовна връзка още докато тя е омъжена за Михаил Кантарджиев – социалист и синдикат от Сливен. Това, което сближава Димитров с Люба по онова време са сходните им политически ориентации –  тя напълно споделя неговите възгледи на тесен социалист. През 1906г. се женят в Плевен. В продължение на интимния им живот в периода 1905-1923г. си разменят около 300 писма и пощенски картички, които ни разкриват една красива и драматична любовна история. Тези писма показват вълнуващата част от техния живот, говорят открито за секс. В едно от тях тя дори заявява „аз съм полово неудовлетворена жена”,  поради една изневяра на Димитров. Той е заловен с чужда жена в тяхната квартира.  Тя му заявява, че трябва да си сменят квартирата, защото в тяхното легло е спала онази мръсница. Но все пак тя не му иска развод. „Все пак обектът на моите желания не си ти” – опитва се да го накара да я ревнува.

Димитров попада на няколко пъти в затвора – веднъж през 1912г. и втори път през 1918г., когато прави опит да се скрие заради явната си пропаганда в защита на Октомврийската революция. През по голямата част от живота си Димитров е или в затвора, или е преследван заради политическите си убеждения, или извършва политическа дейност в чужбина, което е причина да е разделен за известно време с Люба. Интересното при нея е, че тя се грижи изцяло за външния му вид. Тя е шивачка на бельо на столичния хай-лайф, включително на придворните дами. Причината тя да се жертва в името на любовта е повече заради своите политически убеждения, а не толкова заради нейния съпруг. През цялото време при тях има преплитане на революционните възгледи с техния интимен живот. Дори от писмата не става ясно, кое от двете надделява при тях.

За неговите изневери и последвал брак

Доказателство за изневерите на Димитров са писмата на Люба до председатели на ком-партиите в Европа, че мъжът й пристига и да си пазят жените. В един друг момент, по време на престоя си във Виена и Берлин, той е уличен да води кореспонденция с поне 2 жени докато собствената му се лекува от психично разтройство в санаториум в Москва. Една от тях била Ани Крюгер, която дори се развежда с настоящия си съпруг, за да бъде с Димитров. Те биват уличени в интимни отношения и пред Имперския съд в Лайпциг Ани Крюгер признава за връзката си с Димитров, след което той се надига и казва: „Г-н следовател, аз не съм  нито хомосексуалист, нито импотентен. Аз съм един нормален мъж!”

Втория си брак Димитров сключва по граждански маниер с Роза Флайшман през 1944г. в Москва. Най-интересното е, че след завръщането си в България той сключва протестантски брак с нея при пастор Зяпков, който по-късно през 1949 или 1950г. е осъден на смърт от Народния съд.

Герой от Лайпцигския процес

Погрешен факт, изтъкван от социалистическата пропаганда е, че Димитров научава немски докато е бил в затвора  „Моабит”. В действителност той изучава немски благодарение на Люба. Без да знае чуждия език той не би бил успешен в обединението на немските социалисти по време на престоя му в Германия.

Кулминационен момент в политическия живот на Димитров е изправянето му с още няколко комунисти обвинени в палеж на Райхстага през 1933г. пред трибуналния съд в Лайпциг. Съществуват редица исторически доказателства за това, че палежът е предизвикан умешлено от тогавашния фашистки режим с цел да се прогонят нацистките противници, най-вече комунистите. Това твърдение излиза наява благодарение на проф. д-р Детлеф Йозеф, който неопровержимо доказва замисълът на нацистите в извършването на палежа. Не в по-малка степен той отхвърля подправената от източногерманските комунисти реч на Димитров, в която той придобива митологичен образ при своята защита. В своята защитна реч Димитров непрестанно пропагандира победата на комунизма като единствена алтернатива и освобождаване на народите от фашистката и капиталистическа диктатура. От една страна той нито владее перфектно немски, от друга проф. Йозеф дава пример с финалната реч на вожда, която остава само на хартия, поради строгото му прекъсване от председателя на съда Вилхелм Бюнгер. Димитров така и не произнася подготвения от самия него перифразиран цитат на Галилео Галилей, който ,,изрича високо пред светата инквизиция с твърда решителност и убеденост думите: … и все пак тя се върти! И тази теза по-късно става всеобща за цялото човечество. Днес ние комунистите не бихме казали с по-малка решителност от стария Галилей: И все пак се върти. Колелото на историята се върти напред към една съветска Европа, към един световен съюз на съветските републики. И това колело, задвижвано от пролетариата, под ръководството на Комунистическия Интернационал, което не може да бъде спряно с никакви мерки за изтребление, наказания със затвор и смъртни присъди. То се върти и ще продължава за да се върти до окончателната победа на комунизма! Аз лично не искам да бъда мъченик заради присъда за подпалване на Райхстага. Искам да си остана борец и поне още 20 години да се боря и да живея за комунизма, и чак тогава да умра спокоен.“

Идеята за създаване на Южнославянски съюз

Мистерията около смъртта на Димитров започва да се вдига с излизането наяве на архивите на КГБ. Тя е свързана с Южнославянския съюз, който Йосиф Броз Тито и Георги Димитров искат да създадат. Ето какво пише в един от неотдавна излизлите на светло документи на тайната служба: „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който може да се противопостави на всякакъв натиск.” Това е заглавие на в-к „Правда” от 28.11.1947г. На 17 януари 1947г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с тази революционна идея направо вбесява Сталин. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече: Това е нечувана провокация!” По нареждане на самия Сталин вождовете на българската и югославската партии са извикани по спешност в СССР. Тито не заминава, а Димитров отива през 1949г. Тъй като за Сталин е било немислимо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка, за да се избавят от него, сталинистите избират по-дискретен начин. През януари 1949г. Димитров внезапно изчезва от София. Обстоятелствата около неговото внезапно заминаване за Москва остават неизяснени. Дълго време за Димитров не се знае нищо, докато през април не се появява кратко известие, че той е болен и е в Съветския съюз да се лекува. Той умира на 02 юли 1949г. в болницата Барвиха край Москва. Видни съветски специалисти поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит /гръдна жаба/“. Тялото му е балсамирано от същия екип медици, които са мумифицирали и Ленин. Така и не става ясно от какво е умрял. Погребан е в специално построения за него мавзолей в София.

Мумията проговаря

20100528-ahrmbpgyky

При изваждането на тялото от мавзолея през 1990г. са взети част от косата и мозъка на Димитров, чиято експертиза доказва наличието на около 40 пъти повече живак от нормалното количество в човешкото тяло. Предполага се, че той е умъртвен като му е давано да вдишва живачни пари /уж да бъде лекуван/.

Много от моментите от живота на Димитров и мястото му в нашата история остава да бъдат наново анализирани и изяснени. Несъмнено той е една противоречива личност. Димитров изиграва изключителна роля за идването на власт на правителството на Отечествения фронт през 1944г. За едни историци той е „вожд“, „учител“, политикът който прави всичко по силите си, за да отстоява българския национален интерес, въпреки крайно унизителното положение, в което се намира България след края на Втората световна война. Други твърдят, че той е марионетката на Сталин, главен виновник за последвалия тоталитарен модел на управление на страната.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *