Словото е на командно дишане Този текст е посветен на една констатация, направена от български бивш журналист, която чух наскоро, а именно – журналистиката в България била невъзможна. Макар и да не подкрепям твърдението, то поражда определени въпроси, от които най-важният е защо въобще се е породило? До какво води? Защо опровергаването му е […]
Животът ти се движи по криво и размазано петолиние откакто се помниш. Главно в минорни акорди, с много несигурни паузи. Градил си толкова дълго време глухия ритмичен звук, който издава ежедневието ти, че си изчезнал и е останал само той. Ако искаш да сме в такт, май е по-добре да си говорим за прогнозата за […]
Един много интересен и извънземно талантлив музикант беше казал, че ако питаш какво е джаз, никога няма да разбереш. Всъщност, защо да го разбираш, като можеш да го изживееш. Заедно с лято, дишащо на пресекулки, в някой достатъчно горещ късен следобед, за фон. Джазът звучи по радиото и прелива дискретно във вените ти, докато не […]
Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно умишлена. През последните 20 години ( не мога да спомена точен брой ) писатели и творци се опитват да убедят човечеството, че всеки един хомо сапиенс е строго индивидуален и сам по себе си – особен. С което може би съм съгласна. Донякъде. Когато много хомо […]
…или смелостта за любов без остатъчен вкус… Като малка много обичах да се тъпча с шоколад почти до припадък. Разкъсвайки лъскавите опаковки, моята около 7-годишна персона се справяше със своите 7-годишни несигурности. Точка. Всеки път, по-късно установявах, че съм направила грандиозна грешка, която ми струваше цялото преживяване. Знаете ли какъв е остатъчния вкус от прекалено […]
Колко често Ви се случва нещо адски много да ви повлияе, да Ви разтърси из основи, ама истински? Предполагам, отговорът на мнозинството е “Не чак толкова често” или нещо подобно. Причини това да се случва – колкото искаш, решения на проблема (защото то това си е направо апокалипсис – да не намираш нищо, което да те […]
“Тя е слънчево момиче, във вените ѝ слънчево червени…” Какво се случва с ония различните хора – творчески, истински, които, като ги погледнеш, виждаш слънце? На живота май му светят прекалено ярко и ги засипва с дъждове. А те – те са си такива и не искат да се променят, затова и сивотата на света […]
Защо някой някога ще иска да забрани на хората да четат? Защото “лошите книги” в списъка долу ги карат да разсъждават, преосмислят и анализират случващото се в реалността. А не бихме искали хората да бъдат трезвомислещи, нали така? Все пак така ще могат да се противопоставят на манипулация. Нещо, което със сигурност противоречи на разбиранията […]
Детството наподобява красива илюзия. Такава, от която първоначално искаш да си тръгнеш, но когато свърши, търсиш начин да се завърнеш към нея. Илюзията е измама на сетивата, мечта, която не може да се сбъдне, “криворазбраната действителност” – детството ни. Прекарваме години от своето детство в копнеж да пораснем, а когато това се случи – искаме […]