Радостин Йорданов

Радостин Йорданов: „Четенето на книги е моят начин да избягам от суетата”

Share this post on:

Радостин Йорданов е съосновател и блогър в „Походът“, сайт за лично творчество, в който млади автори и блогъри публикуват свои статии. Освен автор, Радостин е запален планинар и добър приятел, който обожава литературата и книгите. Тъкмо затова, ние, авторите в „Походът“, решихме да го тагнем да отговори на въпросите от „I am a reader book таг“, за да ни обясни малко повече за нещата, които го вдъхновяват и любовта си към книгите. Радо, благодарим ти, че си част от нашия творчески колектив!

1. Изберете една дума, която описва това да си читател.

За мен четенето на книги е невероятно преживяване, което ме кара да забравя ежедневната суета. С тях се обогатявам със знание, създават ми чувство на удовлетвореност, помагат ми да осъзная неща от живота, за които преди това нямах отговор.

2. Коя беше първата книга, която прочетохте?

Не помня коя е била първата книга, която съм прочел, трябва да е било доста отдавна. Като малък много обичах да ми четат детски книги. Като поотраснах и се научих да чета, наизустявах стихотворните разкази „Рисунки с муцунки“. В момента ми изплуват в съзнанието приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които бяха първото по-сериозно четиво в детските ми години.

3. Твърда или мека корица?

Определено с твърда корица или поне с по-стабилна подвързия. Книгата трябва да може да се съхрани за по-дълго време, за да радва повече читатели. Пък и така изглежда някак си по-ефектно.

4. Как четенето промени същността ви?

Ако не бяха книгите, нямаше да бъда това, което съм сега в момента. Те промениха до голяма степен моя мироглед и предопределиха бъдещите ми насоки.

5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?

Няма такава книга, която да ползвам като настолна, ако ми се прииска да чета нещо приятно. Не обичам да препрочитам книги (с изключение на романа „Под игото, който съм чел 2 пъти). Когато ми се прииска да си създам личен читателски комфорт обикновено избирам някой роман на Дж.Гришам или М.Конъли.

6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?

Това бяха моите родители. Бившата книжарница „Болшевик“ в центъра на Русе беше любимо място, откъдето с помощта на моите родители избирахме поредната детска книжка. Доста са ми чели като малък. Дядо ми също ми е чел доста като малък и е отделял от времето си да ми подарява книги.

7. Опишете идеалното си място за четене.

В леглото преди да заспя. Обичам да чета и на масата в хола, но като цяло не бих заменил удобството на широкото легло.

8. Коя книга промени начина, по който гледате света?

Не мога да посоча конкретно заглавие. Може би всички прочетени от мен книги заедно. Всяка една от тях оставя по нещо у мен. От книгите научих повече, отколкото в университета. Не искам да казвам голяма дума, но човек ако иска да се усъвършенстува не са му необходими академичните догми, заложени в учебния план на повечето родни университети, а като вземе да изучава задочно това, което наистина му е интересно и го вълнува, би постигнал наистина забележителни резултати без да го изкривяват закостенели преподаватели.

Comments

Leave a Comment