Има книги, които оставят трайна следва в съзнанието ни. Книги, които няма да забравим. Такива, които погледнем ли към тях ще го правим с тъжна усмивка. „Толкова близо до хоризонта“ е една от тези книги. Дори думата книга не е правила защото, това е една много дълбоко разказана история. История от реалния живот. История, която ще ви разруши, но в същото време ще сте толкова благодарна, че сте се докоснали до нея. Няма да я забравите.

Това, което я прави толкова истинска е точно това – тя е такава. Джесика Кох разказва за три години от живота си, без които днес тя нямаше да е същата. Три години, които тя няма да може и не иска да забравя до края на дните си. Ще си спомня за тях, както с радост, така и с болка. Няма как да не се възхитите на това колко силен човек е и за смелостта, която ѝ е трябвало да покаже историята си на света. Защото едно е да я напишеш, за да ти олекне, а съвсем друго да я покажеш на света.

През 2003-та година тя написва първия ръкопис, дава го на няколко издателства, които веднага се съгласяват да го издадат. Но да покаже личната си история, мислите си и чувствата пред света толкова рано? Затова тя се вслушва в нечий съвет и изгаря ръкописа. Чак след години съпругът й забелязва, че Джесика все още не е преодоляла случилото се (а и едва ли ще го направи някога), за това й предлага на напише историята си отново. За да ѝ олекне поне малко. Тогава вече историята й се превръща в тази книга.

Ако това беше най-обикновено написана книга щяхме да кажем, че авторката си е свършила много добре работата, изградила е невероятни персонажи и е измислила още по-невероятна история. Когато четем съчувстваме на героите, но все пак знаем, че не са реални. А тук? Тук всичко се е случило. Тази история е пропита с болка. И ще е добре да го знаете преди да я започнете. Не е книга, която ей така набързо да прочетете. Не напразно не сложих резюмето в началото. То само прикрива истинската страна на историята. Единствените думи, на които трябва да обърнете внимание отзад на корицата са „Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история“. На пръв поглед звучи като най-обикновена любовна история. Много, много повече от това е. Прекалено повече, че чак е тъжно.

Началото на книгата е леко, дори наивно – противоположност на останалата част от нея. Запознаваме се с Джесика и живота й. Колко безгрижен е. Запознаваме се и с другия главен герой Дани. Джесика го харесва на шега. И това е началото на една от най-силните връзки съществували някога. В началото Джесика живее спокойно, наивно и приема повечето неща за даденост. Но срещата с Дани ѝ показва една нова, лошата страна на живота. Докато четох книгата се питах защо живота е толкова несправедлив. Хората живеем веднъж. А той е несправедлив с нас. Дани е невероятен човек. Толкова жив, енергичен, зает със сто неща на веднъж, той иска да направи колкото се може повече. Толкова добър човек, който обича истински. Историята засяга теми, които се разглеждат не толкова често в днешно време. Тежки теми, на които трябва да обърнем внимание, защото са навсякъде около нас. И кой знае? Може някой ден да попаднем в обсега им. Самия факт, че Джесика Кох разказва без да спести нищо, толкова реално и изпълнено с такова чувство, е достатъчен да ви накара да прочетете книгата. Тежки теми се засягат и в други книги, но рядко са толкова добре застъпени като тук. Не се спестява нищо. Стилът на писане е също толкова добър. Историята е разказана с толкова искрени чувства. Нали все пак самата Джесика я е преживяла. Успяла е да я предаде на листа по много дълбок начин.

„Толкова близо до хоризонта“ е съкрушителен, сърцеразбиващ и емоционален автобиографичен роман. Накрая може да сте малко ядосани – ще се питате защо. Просто защо. Защото съдбата не винаги е честна. Книга, разкриваща малка част от суровия свят и в същото време толкова голяма.

„Понякога излизам на балкона, поглеждам към долината и после към хоризонта. Тогава усещам, че съм си у дома.“

© 2018 Йоанна Маркова