Намаляващите световни запаси от петрол, замърсяването на въздуха с вредни емисии, рентабилността, шумът са основните фактори за разработване на по-съвършени тип двигатели. Развитието на бензиновия и дизеловия тип двигател от мнозина наблюдатели се смята, че е достигнало своята пределна степен и, че това задвижване е изчерпало своя ресурс. Дали това е така? Отговорът е не! В момента световните автомобилни корпорации разполагат с технологии, които водят до значително намаляване на температурата на отработените газове. Това означава на практита вграждането на нова система за пречистване на газовете. В ерата на компютъризираното управление на двигателите не е никак трудно да се постигне оптимално оползотворяване на горивната смес. В близко бъдеще се очаква навлизането на т.нар. суперкомпютри работещи със скорост от един петафлоп /един квадралион цифрови операции в секунда/. Все по-масово започват да навлизат автомобили с алтернативно задвижване – най-вече електрическо. При тях недостатък е малкият пробег, недостатъчният брой зарядни станции и дългият цикъл за зареждане. Електродвигатели е имало още преди повече от сто години, но откриването на големи находища от петрол, чиято цена е била доста ниска, е дало сериозен тласък в развитието и налага пълна хегемония на двигателите с вътрешно горене за десетилетия напред.

Нов обрат в разработването на електродвигатели настъпва по време на първата петролна криза от 1973г. предизвикана от петролното ембарго на арабските държави износителки на нефт /страни от OPEC/, когато дори американски производители като Дженеръл Мотърс създават свой прототип на електрически автомобил, а компанията American Motor Company създава свой електрозадвижван джип за нуждите на Федералните пощенски служби на САЩ. Но по-натаъшната разбработка на електрически двигатели е отново замразена поради редицата недостатъци на този тип задвижване. Стигаме до наши дни, когато все по-строгите изисквания за намаляването на вредните емисии отново активизират автопроизводителите да намират по-екологични начини на задвижване. До момента редица компании като Нисан-Рено, Тойота, Хонда, БМВ, Мерцедес-Бенц и разбира се Тесла имат доказали се на практика разработки с чисто електрическо задвижване. Въпреки тези успешни опити бъдещето на двигателите с вътрешно горене се очертава да бъде стабилно. Тази тенденция се потвърждава от Карлос Гон – главен изпълнитетелен мениджър на Нисан-Рено, който през 2010г. заявава, че до 2020г. едва 10% от от всички проданени нови автомобили ще се задвижват от батерии. Г-н Гон възнамерява обаче да представи най-малко 4 нови електримески модела през следващите три години. Независими анализатори като Тим Уркухарт от IHS Global Insight дават още по-песимистични прогнози за по-малко от процент дял на електрическите автомобили през 2020г. Факт е, че днес електромобилите са възпиращо скъпи – само батирията струва 20,000 USD и тази цена ще се запази непроменена за известно време. Освен това автомобилите с ектрозадвижване са неизпитани в реални условия. Ако автопроизводителите считат, че те ще им осигурят тяхното бъдеще, те трябва да бъдат доста предпазливи. Дори вземайки оптимистичното мнение на г-н Гон, двигателите с вътрешно горене ще захранват 90% от автомобилите през 2020г. Коей Сага, шефът на развойния отдел на нови технологии /вкл. на електродвигатели/ дори стига по-далече: „По мое лично мнение ние никога няма да се отречем от двигателя с вътрешно горене.”

Едно е сигурно – в близките 15-20 години няма да се наблюдава рязък скок на електромобилите. Противно на мнението на природозащитниците и застъпниците на електрическото задвижване, истинските фенове на автомобилите ще продължават се радват на „живия“ пулс на двигателя с вътрешно горене. И в бъдеще ще съществува възможността да избираме дали под капака да имаме „тлъст“ V8 двигател с прилична мощност, доставящ неописуемо удоволствие на водача, или някой изтормозен малолитражен хибрид. Като заключение можем да кажем, че електрическите двигатели изискват значително време за зареждане – обикновено от 6 до 8 часа, а също имат и ограничен пробег, което обуславя бъдещия автомобил да не бъде напълно електрически. Модерният автомобил би бил най-вероятно хибрид, който ще използва усъвършенстван двигател с принудително пълнене и електрическо задвижване. Двигателят с вътрешно горене може да се пенсионира, но не и преди да са напълно изчерпани всички възможности за неговото усъвършенстване.