Aнастастия Димитрова е само на 16, но вече е част от авторския колектив на „Походът“, най-голямата онлайн платформа за блогъри в България. Освен блогърка, Настя е страстна любителка на изкуството и четенето на книги. Нейната цел е чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество. Тъкмо затова, ние, авторите в „Походът“, решихме да я тагнем да отговори на въпросите от „I am a reader book таг“, за да ни обясни малко повече за нещата, които я вдъхновяват и любовта си към книгите. Настя, благодарим ти, че си част от нашия творчески колектив!
- Изберете една дума, която описва това да си читател.
Искреност. Поне в добрата литература. Винаги съм вярвала на най-хубавите книги, които съм чела досега, а авторите им, чувствам близки до себе си, защото са доверили себе си, разкрили са се пред целия свят, доверили са се на читателите си. Затова – доста красивата дума искреност определя четенето за мен.
- Коя беше първата книга, която прочетохте?
Нямам спомен за най- първата книга от детството си, но имам за първата, която ме грабна – “451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри. Открих я в библиотеката на майка и честно да си призная – корицата ме привлече. Беше старо червено издание, обаче аз такава книга до този момент не бях виждала. От тогава съм я препрочитала поне четири- пет пъти и продължава да ме увлича и “прибира” в себе си.
- Твърда или мека корица?
Мека, повечето хора са впечатлени от издръжливостта на твърдите корици и се отнасят с книгата невнимателно, нехайно. Докато тази с мека корица изисква определени грижи, за да оцелее в най-хубавия си вид по-дълго време.
- Как четенето промени същността ви?
Не мога да дам изчерпателен отговор, защото то продължава да я променя постоянно и продължително. Ежедневно. Тя не е константна величина и всичко, което има досег до същността на човек, я изгражда, а четенето го прави изумително бързо и по много красив начин. Изглежда ми естествено.
- Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Наскоро промених книгата и в момента е “Живот в скалите” на Мария Лалева. Романът в толкова сложен и същевременно написан на близък до човека език. Философски и дълбок, буквално пропадаш в него. Затова ме кара да се чувствам комфортно, макар и едновременно с това да ме изкарва от зоната ми на комфорт. Докато го чета, просто не мога да мисля за нищо друго. Отнася ме.
- Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Предполагам, че е баща ми. Въпреки че, когато бях по-малка имах сериозни доводи защо не искам да чета – задължителната литература беше един от основните. Но след това намерих правилните книги, открих своята литература и се влюбих в четенето. Благодарна съм, че е имало хора, които да ми предоставят “правилните” книги.
- Опишете идеалното си място за четене.
Нявсякъде. За мен няма такова “идеално” място. Почти сигурна съм, че с достатъчно упражнение, бих чела и на челна стойка, под вода, под някой мост – няма значение, стига книгата да бъде добра.
- Коя книга промени начина, по който гледате света?
Разказите на Георги Господинов със сигурност повлияха на мирогледа ми. Но както споменах, не мога да определя една книга, една стихосбирка, един роман. Просто са прекалено различни и не бива да бъдат класифицирани, прекалено ценни са. Пък и всяко едно изречение е повлияло възприятието ми за света. Това прави четенето красиво.