Защо да остана в България? Ето, завършвате гимназия и повечето ви връстници стягат куфарите и се приготвят да учат или работят в чужбина. Никога не е било по-лесно да напуснеш България. От 1989 г. насам над 2,000,000 българи емигрират в чужбина. След приемането на България в ЕС отпаднаха много ограничения и хиляди българи се възползват ежегодно от възможностите, които предлага животът в чужбина. Да заминеш има доста предимства. Човек може само да спечели от досега с чужда култура и ценният опит, който може да натрупа. Много наши сънародници, които не са заминали в чужбина, горчиво съжаляват, че самите те не са напуснали страната, когато са имали тази възможност. От друга страна, животът в чужбина не е само цветя и рози. За много хора заминаването в чужбина би могло да има отрезвяващ ефект и вие да осъзнаете, че именно животът тук е нещото, което винаги ви е трябвало. Нека да разгледаме кои са най-важните причини, които биха могли да ни задържат в България или да ни върнат обратно в родината, ако вече сме заминали.
1. Семейство и приятели
В България са вашите близки и приятели. Липсата им няма как да окаже положително влияние върху вас и емоционалното ви състояние. Ще ви липсва подкрепата на близките, бирата петък вечер, домашният уют, местата, които обичате да посещавате и дори неща, които не сте и подозирали, че може да ви липсват. Но за това малко по-късно
2. Любов
Ако сте срещнали любовта на живота си в България, то твърде вероятно е любимият човек да страда от вашето заминаване. Не е изключено раздялата да не се отрази добре на вашата връзка, а и на вашето настроение и мотивация. Ако пък си нямате гадже, не е ясно как заминаването в чужбина ще подобри любовния ви живот и връзките ви с хората. Имайте предвид, че новата обстановка вероятно ще свие социалните ви контакти.
3. Социални контакти
Заминаването в чужбина ще ограничи социалните ви ръзки. Освен ако не сте свръх комуникативен и общителен човек, в началото ще изпитате трудности в създаването на нови връзки. Неразбирането на местната култура и непознаването на езика определено няма да помагат.
4. Храна
Животът в чужбина ще ви накара да предпочитате гозби, които преди не сте и подозирали че харесвате. Твърде вероятно е да изпитвате носталгия към постния боб, киселото зеле и дори туршиите. Ако сте се преместили в Западна Европа, с изумление ще установите, че магазините са пълни с десетки видове кашкавали, но на щандовете няма българско сирене и е практически невъзможно да си купите баничка след дискотеката, а какво остава за сърмите на баба.
5. Пари
Освен ако не сте емигрирали в Турция, животът в чужбина ще ви се види доста скъп. Като човек, който е бил в чужбина, мога да кажа, че наемите са баснословно скъпи, а една бира в ресторанта е минимум 5 евро. Цените в супермаркетите се доближават до нашите, но все пак е по-скъпо, а да не говорим за цените на услугите, които са в пъти по-високи от тези в България.
6. Конкуренция
Животът в чужбина не е цветя и рози. В чужбина винаги ще се чувствате като чужденец. Освен проблем с интеграцията е твърде вероятно да имате проблем с това да убедите местните, че вие сте кадърен и можещ човек. Причината за това се крие в това, че повечето общества имат стереотипи. Както ние българите имаме стереотипи за някои народи, така и чужденците, за съжаление имат стереотипи за нас. (тук изключваме американците, по простата причина, че те дори не са и чували за България). Като добавим към това и езиковата бариера, ясно е, че за да успеете в чужбина трябва да се трудите в пъти повече, отколкото местните, за да имате шанс да си осигурите добър стандарт на живот.
7. Спокойствие
България е вашата родина и тук вие се чувствате като у дома си. Едно голямо предимство на живота в България е, че тук хората едва ли ще таят предразсъдъци към вас. Вие не сте чужденец, говорите български и имате всички шансове да не бъдете аутсайдер, а да се интегрирате и живеете нормален, спокоен живот.
8. Каруци по улиците
Вече споменахме, че животът в чужбина вероятно ще ви накара да ви липсват неща, които никога не сте и подозирали, че могат да ви липсват. След като прекарах няколко месеца в чужбина, аз с изненада установих, че обожавам народните песни. В чужбина ще ви липсва българската реч, когато излезете на улицата, познатите места, които обичате да посещавате с приятели. Всичко българско и родно, към което преди сте били безразлични или дори ви е дразнело, може изведнъж да ви стане толкова мило, че дори да изпитате носталгия към каруците по улиците или бездомните кучета. Добре де, за последното не е сигурно, че ще ви домилее. Проблемът тук е, че внезапната патриотична вълна, която ще ви залее, може да окаже неблагоприятен ефект върху новите ви контакти. Хората, които са прекарали дълго време в чужбина често стават твърде емоционални, когато говорят за родината си и понякога внасят патриотичен патос в теми, където това е излишно. А това би могло да подразни местните, които не е задължително да се интересуват, че българин е създал първия компютър или, че бозата идва от България. Още по-малко вероятно е да се впечатлят от умилението, което изпитвате, когато говорите за Великото американско лято или за гола на Емил Костадинов през 1993г. срещу Франция. Ако го правите твърде често, това може да издразни чужденците и дори да създаде лошо впечатление за вас.
9. Предизвикателство
Предизвикателство е да отидете в чужбина, но може да го погледнете от друг ъгъл – предизвикателство си е и да останете в България, особено, когато връстниците ви заминават, а родителите ви настояват. Добре е да станете самостоятелни, но не е задължително да отидете на другия край на света, за да го направите.
10. Вятърът на промяната
Един мъдър човек е казал: „Бъди промяната, която искаш да видиш“. Няма как да се надяваме на промяна в България, без ние самите да работим за това тя да се случи. Погледнете на вашето оставане в България като на един прекрасен личен пример, който ще давате на вашите съученици и приятели. Вашата вяра, че нещата могат да се случват и тук, може да вдъхне кураж и в други млади хора, които също да последват вашия избор. Колкото повече млади хора се връщат в България, толкова повече позитивни неща ще се случват тук.
Ами да кажа как е при мен положението:
По точка 1:
1. Семейство и приятели – Аз нямам приятели в България, нямам и социален живот. От семейство само една болна майка която в България няма да мога да издържам или ще живеем в голяма мизерия с мизерните заплати които са в моя град. Така че никой няма да ми липсва от тая точка освен майка ми. Но за нейно и мое бъдеще е по добре да емигрирам в чужбина.
2. Любов – Нямам такава и никога не съм я срещал в България. Още повече беден човек у нас да я срещне е невъзможно.
3. Социални контакти – Нямам такива в България и никога не съм имал. Изключително трудно ми е в България по тия три точки до сега. Нищо не се получава.
4. Храна – Да, само тая точка ме задържа в България (освен майка ми) но пък като нямам пари за да си купя тази хубава българска храна…какъв е смисъла?
5. Пари – Споко, няма да пия бира в чужбина. Повечето наши емигранти живеят доста скотски в чужбина за да може да спестят повече пари, които после харчат в България, тъй като в България живота е най-евтин. Храна и всичко.
6. Конкуренция – Вече не е вярно това, че трябва да се трудите в пъти повече отколкото местните. Аз също съм живял и работил в чужбина макар и за кратко, и знам. Много българи има в много европейски градове в чужбина. Почти на всяко работно място може да срещнеш българин и със сигурност той не се труди повече от местните. Даже бих казал че и по малко работи от местните, но в повечето случаи си работи наравно. Има равенство, без значение от коя държава си. (говоря за европейските държави). Има равенство сред колегите ако са от няколко държави. Няма никаква дискриминация. Нито от работодатели местни, нито от колеги местни. За езика – работно ниво на английски е достатъчен за работа в сектора услуги. А пък американците със сигурност са чували за България. Потвърждавам.
7. Спокойствие – Напротив. Спокойствие намираме в чуждите нормални европейски държави. Тъй като там живота е спокоен и добре уреден. В България е обратното – живота е несигурен, под напрежение си постоянно…не си спокоен тъй като не знаеш дали ще имаш пари за храна другия месец…
8. Каруци по улиците – Тук за Българска реч тя не ми липсва. За краткото време в което живях и работих навън, имаше толкова много българи, толкова много българи са се преселили в другите градове в другите държави, че въобще не се чувствах сам….като дори на много места има и български хранителни магазини, където се продават български стоки. Все едно сме си в България. Колкото до хваленето пред местните, аз винаги съм се хвалел че съм българин и винаги съм се хвалил с нашата велика история….бг на три морета, царете ни, кирилица и т.н. и т.н. и никога не съм усещал някой от местните да се подразни заради това…напротив.
9. Предизвикателство – Когато емиграцията се превърне в принуда като единствен изход за оцеляване, нямаш друга алтернатива. Другата алтернатива е клошар в България. Мен лично това ме плаши.
10. Вятърът на промяната – хубаво би било, но това зависи на първо място от политиците. От главата както се казва. От тия които управляват и имат власт. При положение че всичко в България се прави така че народа да напуска страната, какво може да правиш? Всеки се спасява индивидуално за съжаление. Това е дълга политическа тема в която не ми се навлиза…просто няма смисъл.;)
–––-
И така като тегля чертата, при мен млад човек от областен град, всичко говори че трябва да замина….само от точка 4. Храна и от точка 1. Майка, ме задържат в България. Макар и не точно…защото ако остана с майка ми ще мизеруваме и няма да имаме пари за храна. Тъй че и за доброто на тия две точки, пак трябва да емигрирам. 🙁