Сутрешен джогинг по тротоара, събирам витамин D под юлското слънце и си чакам безплатните ендорфини… Единайсет, дванайсет, тринайсет… Колкото по-уморено е тялото, толкова по-бодър става умът и по-лесно различава лудостта от реалността. Шестнайсет? Чакай малко… Спирам. Обръщам се назад, проследявам невидимата линия, по която съм минал. Не може да съм допуснал грешка, но се връщам […]