От родителите си знаем, че трябва да се трудим и работим усърдно, за да успеем в живота. „Много да се стараеш!”, „Учи, за да успееш!” са част от мантрите, с които бяхме възпитавани от най-ранна детска възраст. Логично, оттук следва, че ако искаме да сме успешни в кариерата си, трябва да работим много, много здраво. Това научихме от нашите баби и дядовци. На това бяха научени те. Оказва се, че това вече не е така.
В днешно време има твърде много възможности да работиш много, ама наистина много. Фирмите имат нужда от работни пчелички. Ще ви разрешат да си скъсате задника за без пари. Това означава ли, че един ден ще се радвате на успешна кариера? Не.
Започвате първата си работа. Работата е много, досадна, натоварваща и чисто административна. Заплатата е оскъдна. Вие обаче работите усърдно, често си тръгвате последен от офиса. Носите папки, кафета и какво ли още не. Звучи ли познато? Шефът ви е доволен от вас и как няма да е.. та вие вършите работа като за трима! Дори не се сещате да си поискате повишение на заплатата (научен сте на скромност). Поздравления! Вие сте перфектния служител! Това помага ли? Не.
Мислите си, че не се стараете достатъчно и започвате да работите още по-здраво. Надявате се на повишение, на повече отговорности. Това не се случва. В един момент ви писва и започвате да си търсите друга работа. Надявате се, че другите шефове най-накрая ще оценят старанието ви и трудът ви ще бъде възнаграден. Започвате нова работа, но след кратката еуфория стигате тъжната констатация: попаднали сте в цикъл, от който няма измъкване. Няма да имате успешна кариера.
Защо така? Кой е виновен за нещастието ви? Разбира се, това няма как да сте вие. Виновни са шефовете, колежките Петя и Мая, статуквото и какво ли още не. Накрая тях ги повишиха, а вас не. Какво се случва? Защо няма да имате успешна кариера?
Искахте да бъдете оценени, да бъдете поощрени, но не знаехте как. Всъщност, никога не сте знаели. Нямахте ясна цел. На 7 си мислехте, че сте гений. Учителят по математика обаче бързо ви разколеба. На 10 искахте да станете пътешественик, но ви казаха, че е „вятър работа”. На 13 решихте, че трябва да станете актьор, но отново другите решиха вместо вас. Накрая записахте висше, колкото да не се сърдят родителите ви. А сега работите нещо, с което се самонаказвате. Сутрин ставате с усилие за работа. Чакате да стане 6.00, за да си тръгвате от офиса с нетърпение. Приехте ролята на жертвения агнец. И не, няма да имате успешна кариера.
Тази история ни е до болка позната. Гледахме как родителите ни се проваляха. Разочаровани. Отчаяни. Разведени. Защо повторихме грешката им?
За да имате успешна кариера, ви трябва не просто цел, а страст, която да преследвате. Спрете да правите нещата, които не са ви интересни и не ви прилягат. Това, разбира се, не е първият път, когато чувате това. Нито последният. Всъщност, всеки път, когато някой ви го каже, вие решавате да направите точно обратното. Не знам защо. Може би е твърде трудно, „нереалистично”. Сами се вкарвате в релси, казвате си, че това не е за вас. Може би просто ви мързи. А може би ви е страх да не се провалите. Не виждате смисъл? Оправдания! Хората сме особено креативни в измислянето на оправдания. Оправданията ни държат на сигурно, в комфортната ни зона. И ни правят нещастни.
Не е достатъчно просто да имате интереси. Имали сте интереси, но никога не сте били достатъчно сериозни, за да ги преследвате. Трябва ви страст, мечта, в която да вярвате. Идентифицирайте я и работете върху нея. Като се местите от една работа на друга, вие се самозалъгвате, че се развивате. Всъщност, вие само обикаляте около истината, без ясна цел и посока.
Как да придобием яснота какво искаме да правим? Яснотата е нещо, което придобивате, докато живеете. Всеки разговор, среща и изживяване, което имате е парченце от пъзела. От вас зависи дали и как ще го подредите.
Ето, на вас в един момент ви писва от всичко и напускате. Имам приятели, които заминаха за 1 година в Тайланд, в стил „Яж, моли се и обичай”. Всъщност, не е необходимо да предприемате подобно рисковано пътуване, за да опознаете себе си. Без да сте си изяснили каква е вашата страст, вие рискувате отново да се върнете без ясна посока и визия. След 1 година забавления в Тайланд, моите приятелите отново се върнаха на старата си работа. Сивото ежедневие отново ги затисна. (Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против Тайланд!)
Времето е единствения ресурс, който няма да получим обратно. Колкото по-рано осъзнаем какво искаме да правим, толкова по-малко време ще прекарваме в правене на неща, които мразим. Има хиляда начина да правим пари. Но да правим пари, следвайки мечтата си? Това е съвсем друга история!
