Защо младото поколение не чете?

защо младите не четат

Въпрос, чиято дискусия в днешно време става безкрайна. Защо младите не четат?

Децата, които ще бъдат лидерите в нашето общество в бъдеще, често прочитат по средно една книга годишно. И причината не е в интереса към произведението, това просто е наложена задача. Книгите често биват поставяни в купчина “ старомодни вещи, които не стават за използване”, “скучни” или най- малко биват забравяни в някой овехтял ъгъл.

През 2016 година европейски статистики поставиха България в ниската част от скалата – 0,6% от приходите на всяко семейство отиват за вестници и книги през годината. Словакия, от друга страна, отделя цели 2.1%. Друга статистика показва, че повече от половината българи не са прочели нито една книга през изминалата 2018 година( 50,5%). Едва 9,6% от българското население са прочели над 10 книги за същата година. Изводът е, че не само подрастващите не четат. До книгите рядко се докосват и голям процент от възрастните хора в нашата страна.

От кого се очаква да вземат пример децата? Примерът са големия процент зрели хора, които притежават по средно 3 книги в дома си, обаче знаят заглавието само на една. Пък и в крайна сметка – защо да четем, “след като другите не го правят”? Децата много рядко слушат родителите си, но пък изключително често им подражават. Тоест – ако Вие предпочитате да гледате филми в ежедневието си, вместо да разгърнете някоя книга, детето е по-склонно да направи същото. Бъдещето ще бъде такова, каквото изградим сега. Бъдещите лидери и личности в обществото са част от децата, които не четат днес. Генерациите се менят, но всяка следваща взима пример и се изгражда по подобие на предишната. Като във верига – ако променим нещо сега – то ще даде своето отражение в следващите клетки във верижната връзка. Само трябва да отидем в библиотеката и да открием причина, поради която да разгръщаме книги по-често.

А има толкова много причини да отворим книга…

Книгите са богатство, което не може да бъде отнето

Страниците на една книга могат да ви заведат на околосветско пътешествие до най-магичните кътчета на света. Могат да ви разкажат вълнуващи истории за пирати, русалки, невъзможни любови и красиви разкази за приятелство и мечти. Както и да разкрият тъгите на различни от нас хора между своите корици.

Книгите помагат да мечтаем

Въображението се развива паралелно с увеличаването на броя прочетени книги.

Книгите стимулират мисленето

Мозъкът, както всеки друг мускул, има нужда от тренировка и раздвижване, за да функционира правилно. Мисленето е неговата тренировка.

Книгите обогатяват речника

Колкото повече четем, правопропорционално увеличаваме набора от думи, които използваме. Речниковият запас се обогатява несъзнателно.

Книгите са утеха и бягство

Колкото повече четем, правопропорционално увеличаваме набора от думи, които използваме. Речниковият запас се обогатява несъзнателно.

И най-важното – книгите ни правят по-добри и истински хора

Искреността, която се крие в мастилото на безброй книги рядко остава непрочувствена. Докато четем, имаме възможността да поставим себе си в чужди обувки, да изпитаме на свой гръб чужда съдба. Героите стават наши приятели и врагове. Героите са в нас и ние сме в тях. Нещо, което трудно би могло да се опише с думи. Ние плачем, смеем се, влюбваме се и намразваме заедно с хората, за които четем. Виждаме света през техните очи, което ни прави по-състрадателни и съответно по-готови да помагам в реалността. Голямото добро, което прави книгата за човека – тя неимоверно развива неговите добродетели.

И все пак, младото поколение не чете. Не чете, защото не се е намерила правилната книга и никога досега не е виждало четенето като нещо „яко”. За мнозинството то влиза в категория ,,скучно” и е абсолютна безинтересна загуба на време. Но вината не е в генерацията, а в модела, който е зададен. Този начин на мислене не се зародил естествено. Много е просто – децата, чиито родители четат, е много по-вероятно да станат страстни читатели.

Но те трябва да видят, че книгата може да бъде нещо наистина великолепно, което си струва времето.

Четящи хора, дайте този пример на децата си, покажете им пътя до библиотеките и книжарниците, в които те сами да открият книгата, която ще запали искрата в тях.

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 16 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Препоръчани за вас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *