Агресията в днешни дни се среща навсякъде и се въплъщава в различни форми. Тя има за цел да нанесе вреда на друг човек или на самия агресор. Има тези, които характеризират агресията като фундаментално заложена в човешкия организъм, инстинкт, зараждащ се вследствие на животинската ни природа. Интерпретирана от мнозина психолози, същността на агресията се оказва относителна за индивида и често остава загадка.
Мариан Парсънс, английски психоаналитик, работещ с деца и младежи смята, че агресията е нормална и естествена част от живота ни. Тя е голям източник на енергия и ни поддържа пълноценно функциониращи.
Проблемът според нея настъпва, когато върху агресивността не бива упражняван достатъчен контрол. Тогава агресията се превръща в насилие.
Около нас виждаме две различни форми на агресия – хетероагресия – насочена към външния, заобикалящ ни свят, и автоагресия – гняв към самия себе си. Първата се изразява в агресивни импулси, които по-късно прерастват в насилствени актове в обществото. Автоагресията, макар и често пренебрегвана, се характеризира със самонараняване ( физическо и психическо), което може да доведе дори до суицидни помисли при индивидуалната личност. Двата типа си приличат по точката на пречупване или пика на тяхната проява – пубертета. В резултат от хормоналната възбуда през този период са налице нервни изблици, които често довеждат до краен или фатален завършек. Подобен тип явления, разбира се, са редовни прояви в училищата. Институциите, в които младежите придобиват своите знания, не са пряко отговорни за случващото се в тях, тъй като проблема се заражда години преди децата да направят първите крачки в своето образование. Още в тяхното детство.
За да може агресията да извършва конструктивна, а не деструктивна работа, е необходимо нейните граници да бъдат положени в семейната среда от ранна детска възраст. Децата рядко слушат родителите си, но много често ги имитират. Следователно, агресивното поведение на децата е проекция на това, което те са видели, в обкръжаващата ги семейна среда. Раздразнението, агресията и негативизма, на които децата са станали свидетели, се репрезентират от тях на по-късен етап чрез употребяване на вербално и физическо насилие срещу външни за тях фактори. Причините за това са разнообразни, но изходът е еднакъв – началото на порочен цикъл, в който агресията, превърнала се в насилие, получава в отговор още повече насилие. Най-ясно това се вижда в училище. Там децата агресори откриват своя отдушник, изливат негативните си емоции на място, което не е предназначено за целта. Те се разпространяват и множат, благодарение на факта, че на агресията се отвръща с насилие и особено у нас, това зачестява през последните години.
Статистика от 2017 година сочи, че ситуациите на физическа и вербална агресия са над 4500, което прави по средно 30 случая на ден, а това са само тези, за които е било сигнализирано. Навсякъде в света се наблюдава ръст при агресивното поведение на територията на младежките институции, затова се предприемат превантивни мерки, които обаче явно не са достатъчни.
Истината е, че най-добрата превенция може да бъде проведена още в детството на младежите. Когато те виждат със своите очи, че насилието и агресивността не решават нищо, ами напротив – те допринасят за разширяване на обсега на деструктивното нравствено явление. Адекватното родителско отношение към децата е единственият начин, който гарантира, че когато навлязат истинския свят, те няма да бъдат агресори или жертви на насилие. Те ще бъдат наясно, че както собствените ум и тяло, така и чуждите са абсолютно неприкосновени и никой няма право да посяга на тях – вербално или физически.
Децата не се раждат агресори, те акумулират гняв и таят в себе си това, което не могат да споделят. Нещата, за които чувстват, че не могат да говорят със своите най-близки хора – родителите си, защото те не са спечелили тяхното доверие.
От друга страна, жертвите на насилие често са дълбоко наранени и изплашени, те са объркани и нямат рационално виждане върху конкретната ситуация. Смятат, че няма какво да направят, затова просто чакат.
7 от 10 български деца стават жертви на насилие вкъщи и в училище. В бъдеще те самите се превръщат в агресори или в хора, които смятат че в насилието няма нищо нередно.
По данни от медиите, през изминалата година в България са били убити 28 жени и 3 деца вследствие на домашно насилие.
Тези данни са доказателство, че насилието бива възпитавано и вплитано в ежедневието на подрастващите. Освен, ако не желаем да живеем в свят, изпълнен с вербална и физическа агресия прераждаща се в насилие, се налага да спрем да гледаме на това явление като традиционно и “относително” нормално. Насилието над мъже, жени и деца не е фундаментално заложено в нашата природа – то е избор. Различава се от агресивността по това, че изборът е наш и единствено наш. Ние преценяваме как да гледаме на него и дали да допуснем подобна тенденция да се задълбочи в българското общество.
