Агресията не винаги води до насилие

Агресията в днешни дни се среща навсякъде и се въплъщава в различни форми. Тя има за цел да нанесе вреда на друг човек или на самия агресор. Има тези, които характеризират агресията като фундаментално заложена в човешкия организъм, инстинкт, зараждащ се вследствие на животинската ни природа. Интерпретирана от мнозина психолози, същността на агресията се оказва относителна за индивида и често остава загадка.

Мариан Парсънс, английски психоаналитик, работещ с деца и младежи смята, че агресията е нормална и естествена част от живота ни. Тя е голям източник на енергия и ни поддържа пълноценно функциониращи.

Проблемът според нея настъпва, когато върху агресивността не бива упражняван достатъчен контрол. Тогава агресията се превръща в насилие.

 

Около нас виждаме две различни форми на агресия – хетероагресия – насочена към външния, заобикалящ ни свят, и автоагресия – гняв към самия себе си. Първата се изразява в агресивни импулси, които по-късно прерастват в насилствени актове в обществото. Автоагресията, макар и често пренебрегвана, се характеризира със самонараняване ( физическо и психическо), което може да доведе дори до суицидни помисли при индивидуалната личност. Двата типа си приличат по точката на пречупване или пика на тяхната проява – пубертета. В резултат от хормоналната възбуда през този период са налице нервни изблици, които често довеждат до краен или фатален завършек. Подобен тип явления, разбира се, са редовни прояви в училищата. Институциите, в които младежите придобиват своите знания, не са пряко отговорни за случващото се в тях, тъй като проблема се заражда години преди децата да направят първите крачки в своето образование. Още в тяхното детство.

 

За да може агресията да извършва конструктивна, а не деструктивна работа, е необходимо нейните граници да бъдат положени в семейната среда от ранна детска възраст. Децата рядко слушат родителите си, но много често ги имитират. Следователно, агресивното поведение на децата е проекция на това, което те са видели, в обкръжаващата ги семейна среда. Раздразнението, агресията и негативизма, на които децата са станали свидетели, се репрезентират от тях на по-късен етап чрез употребяване на вербално и физическо насилие срещу външни за тях фактори. Причините за това са разнообразни, но изходът е еднакъв – началото на порочен цикъл, в който агресията, превърнала се в насилие, получава в отговор още повече насилие. Най-ясно това се вижда в училище. Там децата агресори откриват своя отдушник, изливат негативните си емоции на място, което не е предназначено за целта. Те се разпространяват и множат, благодарение на факта, че на агресията се отвръща с насилие и особено у нас, това зачестява през последните години.

 

Статистика от 2017 година сочи, че ситуациите на физическа и вербална агресия са над 4500, което прави по средно 30 случая на ден, а това са само тези, за които е било сигнализирано. Навсякъде в света се наблюдава ръст при агресивното поведение на територията на младежките институции, затова се предприемат превантивни мерки, които обаче явно не са достатъчни.

 

Истината е, че най-добрата превенция може да бъде проведена още в детството на младежите. Когато те виждат със своите очи, че насилието и агресивността не решават нищо, ами напротив – те допринасят за разширяване на обсега на деструктивното нравствено явление. Адекватното родителско отношение към децата е единственият начин, който гарантира, че когато навлязат истинския свят, те няма да бъдат агресори или жертви на насилие. Те ще бъдат наясно, че както собствените ум и тяло, така и чуждите са абсолютно неприкосновени и никой няма право да посяга на тях – вербално или физически.

 

Децата не се раждат агресори, те акумулират гняв и таят в себе си това, което не могат да споделят. Нещата, за които чувстват, че не могат да говорят със своите най-близки хора – родителите си, защото те не са спечелили тяхното доверие.

 

От друга страна, жертвите на насилие често са дълбоко наранени и изплашени, те са объркани и нямат рационално виждане върху конкретната ситуация. Смятат, че няма какво да направят, затова просто чакат.

 

7 от 10 български деца стават жертви на насилие вкъщи и в училище. В бъдеще те самите се превръщат в агресори или в хора, които смятат че в насилието няма нищо нередно.

 

По данни от медиите, през изминалата година в България са били убити 28 жени и 3 деца вследствие на домашно насилие.

 

Тези данни са доказателство, че насилието бива възпитавано и вплитано в ежедневието на подрастващите. Освен, ако не желаем да живеем в свят, изпълнен с вербална и физическа агресия прераждаща се в насилие, се налага да спрем да гледаме на това явление като традиционно и “относително” нормално. Насилието над мъже, жени и деца не е фундаментално заложено в нашата природа – то е избор. Различава се от агресивността по това, че изборът е наш и единствено наш. Ние преценяваме как да гледаме на него и дали да допуснем подобна тенденция да се задълбочи в българското общество.

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 17 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *