По дрехите посрещат, а по ума изпращат
Сако, риза и панталон може и да не са съставните части на любимия ми тоалет, но ако съм оставена да избирам, в никакъв случай не бих отхвърлила идеята училищната униформа да бъде задължителна. Аз лично виждам основно предимствата в носенето на училищна униформа.
След настъпването на демокрацията, униформите престанаха да бъдат задължителни в голяма част от българските държавни училища. Този момент беше посрещнат с удоволствие от мнозина, докато почти всички частни и определени учебни заведения въведоха своя собствена униформа, която да служи като отличителен знак за принадлежност към определеното училище. В годините след падането на Берлинската стена до сега много неща се промениха и либерализираха, включително и поведението на учениците, самата образователна система, както и облеклото, което е на мода.
Още като ученичка бях изпълнена с недоволство за това, че в моето училище униформите не са задължителни, тъй като ясно осъзнавах колко проблеми би предотвратило въвеждането им.
Училищните униформи спомагат за концентрацията на студентите върху тяхното образование и учение, а не върху дрехите, които носят. По този начин фокусът е върху ученето, а не върху това как ще изглеждам днес и какви дрехи ще нося. Много експерти са убедени, че учениците, които носят униформа могат да се похвалят с по-добри резултати. Още повече, ако сметнем факта, че в престижни учебни заведения като Харвард, Оксфорд и т.н. общият стил в облеклото съществува от самото им основаване. И поне през последните 100 години никой не се е осмелил да оспори носенето на униформи в никое от тези елитни учебни заведения. В България най-добри резултати от матурите показват училищата, в които униформите са задължителни.
Тези ученици, които са загрижени относно това какво ще носят в училище, в същото време не са достатъчно загрижени за уроците си. Също така благодарение на униформите, училищната среда би се превърнала в по-благоприятна за учене и създаване на по-сериозна атмосфера. Експерти са на мнение, че ученическата униформа би допринесла за по-рядкото отсъствие и бягане от часове.
Най-важното е, че носенето на униформа означава, че учениците няма да се чувстват притеснени от това какви дрехи носят. Когато всеки е облечен по същия начин, това да се притесняваш за своето облекло не би било релевантно. Не би имало необявени състезания за това кой е облечен най-марково и скъпо, нещо което поставя много родители в неудобно положение всеки месец. Униформите поставят всички на едно ниво по отношение на външни я вид, което създава усещане за социално одобрение.
Униформата създава навик да се обличаш делово, разумно и отговорно. Униформата създава усет за това къде какво е подходящо да се носи. Това означава, че детето тренира за живота на възрастните, в който носенето на костюм, лекарска престилка или официално облекло е ежедневие. Униформата показва и знак на уважение към училището, учителя и институцията като цяло. Всички учебни институции, в които униформата е задължителна декларират по-силен респект към учителя, повече загриженост за съучениците и повече доверие един в друг.
Днес често наблюдаваме как свободата се превръща в свободия- нескромни и неподходящи облекла и аксесоари като твърде къси поли, изрязани потници, тежък грим, скъсани дънки и прочие. Хората, които са срещу униформите се оповават на аргумента, че те унищожават индивидуалността и начина на себеизразяване. Да, вярно, че в този случай всички са облечени също като теб, но това е редно да те стимулира да изпъкнеш по други начини в учението например, с изказванията си, с действията си, с това, което харесваш или не харесваш. Или след училище да се себеизразяваш по какъвто начин сметнеш за добре. Всеки има свой собствен начин на самоизразяване и това не е задължително да става единствено чрез начина, по който си облечен.
За мен училището е институция, която е нужно да бъде уважавана дори и да се налагат по-строги правила това при всички положения действа по-благотворно на характера, отколкото пълната свобода. Училищата с военни мерки и дисциплина могат да се похвалят, че произвеждат хора с характери, за които има далеч по-важни неща от това как са облечени. Това не е свързано с потискане свободата на изразяване. В крайна сметка учениците са свободни да носят каквото преценят след края на часовете.
Униформите са идеално средство за затвърдяване на чувство на равнопоставеност между учениците. Избора на дрехи е голямо мъчение за децата от по-бедни семейства, най-вече предвид факта, че много ученици от заможни семейства използват дрехите си като символ на по-висок статус. Искрено вярвам, че ако всички ученици носеха униформи социалният статус не би притеснявал по-бедните деца и младежи. Когато всеки е облечен по един и същ начин тогава различията в икономическото положение, социалния клас и други пречки биха били лесно преодолени. Доказано е, че дрехите, които децата носят са причина за много социални конфликти.
Някои деца, които са по-скромно и бедно облечени често биват жертви на подигравки и дори на физическо насилие, единствено заради дрехите, които носят. Други ученици използват униформите като форма на себеизразяване на своята личност. Това често води до формирането и разделянето на различни групи, което е обратно на училищата с униформа, където се чувства повече сплотеност и готовност за единство. Още една полза на училищните униформи е тяхната цена, в сравнение с марковите дрехи, които много ученици настояват да носят. Ако униформите са задължителни, на родителите не би им се налагало да харчат толкова много пари за дрехите на своите деца. Друга полза на училищните униформи е, че носенето им спомага учениците да се държат по-уместно в училище. Този неспиращ диспут относно училищните униформи може да бъде решен единствено, ако всяка от двете страни представи солидни аргументи в своя полза.
Автор на статията е класираната на 3-то място в нашия конкурс за авторско есе „Походът“ Станислава Иванова, студент по специалността „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Не мога да повярвам, че авторът на разхвърляните мисли по-горе е студент в СУ. Поредното доказателство, че журналистическият факултет трябва окончателно да бъде закрит, след като студентите му в 3 курс не могат да напишат кратък подреден текст без ужасяващи пунктуационни и правописни грешки. Иначе съм съгласен с тезата в „есето“, но дори и 9-годишната ми дъщеря ще я изрази по-ясно. (P.S. не искам да коментирам неправилната употреба на думи като „елитарни“ вместо „елитни“. „Приетост“ вместо „приемственост“.
Здравейте, Теодор. Взехме под внимание Вашите забележки и коригирахме текста. Имаме само едно уточнение – не можем да заменим „приетост“ с „приемственост“, защото смислово не се връзва с контекста. По-подходящо според нас е замяната с думата „одобрение“.
Здравейте !
Бих искала и аз да изразя своето мнение, което е , че структурата на есето, според мен , не е правилно . Не разбрах нито как започва , нито как приключва есето . Бих искала също да кажа , че аргументите са доста клиширани .
Аз също бях участничка в конкурса и се надявам мнението ми да не бъде прието като някакъв вид завист- ами точно обратното ( градивна критика ).
Бях останала с впечетлението , че есетата имат за цел да бъдат вдъхновяващи и да изразяват малко по- нестандартно мислене , но явно вие не сте на същото мнение.
Поздравления за Станислава все пак! Желая и много успехи в бъдеще 🙂