Промяната започва с мен

Айтен Сариева

Живеем във време, в което всичко се променя бързо. Понякога дори не можем да спрем, да се огледаме и да осъзнаем какво всъщност се случва около нас и с нас. Ние трябва да бързаме, да се адаптираме и да се развиваме. Скоростта на интернет връзката става все по- бърза, превозните средства се движат по- бързо, модата се сменя бързо,  храним се по- бързо,  за да успеем да свършим задачите си бързо. Напредъкът естествено е положителен,  но успяваме ли наистина да се адаптираме към новите условия и среда? Да, ние създаваме нова среда, нови условия на живот, но неимоверно това води и до промяна в околната среда, екосистемите и природата като цяло.

Ние сме агресивни консуматори на време и ресурси. Не мислим много преди да купим нов модел техника или модел от новата колекция на определен дизайнер, не мислим и когато изхвърляме старите непотребни вещи. Нямаме време за това. А това не трябва да е така. Трябва да осмислим поведението си като потребители, защото именно от нас започват всички глобални проблеми. Човек трябва да започне сам да си търси отговорност.

Защо в океаните милиони риби измират от замърсяване с пластмасови отпадъци? Защо реките са замърсени с химикали? Защо въздуха, който дишаме е изпълнен с фини прахови частици? Защо парка, в който се разхождаме изглежда по този начин? Въпросите могат да продължат. Но отговорът е прост – защото не мислим какво се случва с отпадъка, който остава след нас,  не мислим  за последствията от дейността си. Аз лично не знам дали опаковката, която изхвърлям след новата си покупка се рециклира, бива изгаряна или заравяна за поколенията. И въпреки че по- голямата част от хората биха си отговорили, че няма утвърдени закони и правила в държавата ни, които да спомагат решенията ни като отговорни потребители, ние трябва да спрем и да помислим.

Живеем в глобален свят, където можеш да поръчаш по интернет нещо от другия край на света и то да пристигне при теб за по- малко от седмица, в магазините ни вече може да се намерят хранителни стоки от всички краища на Европа и света. Но преди да посегнем към красиво опакованата стока, трябва да помислим. И тук идва сблъсъкът между глобализацията с нейните последствия и нуждите на човек да притежава точно определена стока. Трябва да преценим дали имаме нужда точно от този продукт и да се запитаме има ли местен производител на тази стока? Защо ли? Защото, за да стигне до нас, тя е извървяла дълъг път, който е оставил отпечатък върху околната среда. И не, това не е красив отпечатък на копито в гора или на детско краче в морски пясък. Това е отпечатък върху самите нас – тъмен отпечатък, който остава невидим за нас, докато не е прекалено късно.

Има много начини за превенция и всички започват от индивида. Аз мога да си купя вносни домати в пластмасова опаковка, но мога и да отделя от времето си да купя от местния пазар, и мога да не поискам найлонова торбичка на сергията, а да нося сгъната такава в чантата си. Мога да си купя и вносен продукт, който няма местен еквивалент със страхотна пластмасова опаковка, която да продължа да използвам в домакинството си, а не да изхвърля веднага. Мога да си купя дреха от нова колекция на фирма за „бърза“ мода, но мога и да помисля дали бих облякла тази дреха повече от веднъж. Мога да си купя бутилка минерална вода през междучасието, но мога да нося и бутилка за вода за многократна употреба и да пия от нея. Мога да пия с цветна сламка, но мога да пия и директно от чаша. Мога да поливам цветята с вода директно от чешмата, но мога и да оползотворя няколко стари съдове, които да поставя в градината или на терасата си и да събирам дъждовна вода. Списъкът може да продължава, но тъй като живеем в съвременно общество, съм сигурна, че всеки може да открие най- добрите идеи за себе си в интернет.

Промяната започва с нас, започва от детството, от училището, в което учителите са решили, че е добре да има малка зеленчукова градина, където децата да се грижат за посевите. Това възпитава чувство на отговорност и радост. Радост от това, че създаваш, а не рушиш.

Малките крачки понякога са най- трудни, но и най– значителни. Нека оставим светъл отпечатък!


Есето се класира на финалите на първия по рода си конкурс от ученици за ученици „Моето зелено бъдеще.“ В конкурса взеха участие 108 ученици от 26 различни училища в страната.

Автор: © 2019 Айтен Сариева
8 клас на ПГ по МСС „Пейо Крачалов Яворов“ гр. Гоце Делчев

Author: Pohodut

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *