Колко често Ви се случва нещо адски много да ви повлияе, да Ви разтърси из основи, ама истински? Предполагам, отговорът на мнозинството е “Не чак толкова често” или нещо подобно. Причини това да се случва – колкото искаш, решения на проблема (защото то това си е направо апокалипсис – да не намираш нищо, което да те извади от кутията) – недостатъчно.

Все по-често обаче виждам хора, които въобще не се опитват да потърсят. Такива заети, обременени от уморителното ежедневие, изстискани от работата, която не харесват и търсещи въздух. Местата за почивка и разтоварване, които мнозина предпочитат не са космически разнообразни: стандартен петъчен купон в някоя хитова дискотека, съботна разходка, тук-там някоя новоизлюпена холивудска продукция в кината и задължителното пропиляване на времето в мола. Престоят на тези места не изисква умствено натоварване. Не кара хората да се замислят, да използват въображението си, не ги ангажира по никакъв сериозен начин. Схващате какъв е отговорът на въпроса “Защо спряхме да ходим на театър?” По-просто няма накъде. Не ходим на театър, защото изисква усилие. Нормално, от извършването на гореспоменатите дейности, не ни остават сили да отидем на някоя стойностна постановка, нали така? И в крайна сметка само ние губим.

Защото в театъра, в тъмната зала, на сцената се случва магия, която си говори с душите ни и им дава глътка въздух. Гледаш хора, които всъщност са на метри разстояние от теб и изглеждат като себе си, а вътрешно са някой друг, в друга епоха, на хиляди километри, в някой задимен бар от 1956 и ти споделят хронологичната линия на живота си. Магьосници. Обаче за тази магия са нужни две страни – актьорите и публиката, която има за задължение да потъне дълбоко и в тишината, и в думите. А пък актьорите могат да я разсмеят, разчувстват, ядосат, разплачат, често едновременно, но най-важното – няма да я оставят безразлична.

Но кой има свободно време в толкова забързан свят? Няма. Няма и щастие. Има празни, апатични и сиви души.

Ходете на театър, хора!

Защото само там може да чувствате всичко по истинския начин, защото там Ви карат да мислите, защото Ви правят хора. Във време, в което работното време минава на компютър, а свободното време прекарваме във фейсбук и социалните мрежи, именно театърът е глътката въздух, в което очите ни да си починат от целодневното втренчване в стъкления екран и възможност да се почувстваме живи. Театърът е оазисът, благодарение на който да се съберем заедно с другите членове на семейството и да разтоварим от забързаното ежедневие, в което живеем.

Театърът не е скучен и не е “извън тренда”, така че ако пропуснете петъчното напиване с тайфата и отидете на някоя нова постановка в Народния, няма да загубите!

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 18 години, уча в град Кюстендил, работя за Telus International, София. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Фейсбук Всички статии от автора