Защо да ходим на театър и защо много хора го забравиха

защо да ходим на театър

Колко често Ви се случва нещо адски много да ви повлияе, да Ви разтърси из основи, ама истински? Предполагам, отговорът на мнозинството е “Не чак толкова често” или нещо подобно. Причини това да се случва – колкото искаш, решения на проблема (защото то това си е направо апокалипсис – да не намираш нищо, което да те извади от кутията) – недостатъчно.

Все по-често обаче виждам хора, които въобще не се опитват да потърсят. Такива заети, обременени от уморителното ежедневие, изстискани от работата, която не харесват и търсещи въздух. Местата за почивка и разтоварване, които мнозина предпочитат не са космически разнообразни: стандартен петъчен купон в някоя хитова дискотека, съботна разходка, тук-там някоя новоизлюпена холивудска продукция в кината и задължителното пропиляване на времето в мола. Престоят на тези места не изисква умствено натоварване. Не кара хората да се замислят, да използват въображението си, не ги ангажира по никакъв сериозен начин. Схващате какъв е отговорът на въпроса “Защо спряхме да ходим на театър?” По-просто няма накъде. Не ходим на театър, защото изисква усилие. Нормално, от извършването на гореспоменатите дейности, не ни остават сили да отидем на някоя стойностна постановка, нали така? И в крайна сметка само ние губим.

Защото в театъра, в тъмната зала, на сцената се случва магия, която си говори с душите ни и им дава глътка въздух. Гледаш хора, които всъщност са на метри разстояние от теб и изглеждат като себе си, а вътрешно са някой друг, в друга епоха, на хиляди километри, в някой задимен бар от 1956 и ти споделят хронологичната линия на живота си. Магьосници. Обаче за тази магия са нужни две страни – актьорите и публиката, която има за задължение да потъне дълбоко и в тишината, и в думите. А пък актьорите могат да я разсмеят, разчувстват, ядосат, разплачат, често едновременно, но най-важното – няма да я оставят безразлична.

Но кой има свободно време в толкова забързан свят? Няма. Няма и щастие. Има празни, апатични и сиви души.

Ходете на театър, хора!

Защото само там може да чувствате всичко по истинския начин, защото там Ви карат да мислите, защото Ви правят хора. Във време, в което работното време минава на компютър, а свободното време прекарваме във фейсбук и социалните мрежи, именно театърът е глътката въздух, в което очите ни да си починат от целодневното втренчване в стъкления екран и възможност да се почувстваме живи. Театърът е оазисът, благодарение на който да се съберем заедно с другите членове на семейството и да разтоварим от забързаното ежедневие, в което живеем.

Театърът не е скучен и не е “извън тренда”, така че ако пропуснете петъчното напиване с тайфата и отидете на някоя нова постановка в Народния, няма да загубите!

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 17 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *