Какво би направил, за да превърнеш средата, в която живеем, в едно по-добро и красиво място?

Добрил Тошев

Природата – онази част от нашия живот, без който не бихме си представили съществуването си. До колко обаче ние оценяваме истински нейната така важна роля и има ли какво да подобрим от наша страна във взаимоотношенията си?

Една от съществените разлики между човека и животните е наличието на разум у нас, хората. Именно това предполага да разсъждаваме много повече върху всичко, което правим, погледнато и в битов план, и гледайки към важните въпроси, засягащи цялото общество. Забързани сме в еднообразната си рутина и сме фокусирани главно върху нея и личните си проблеми, затова неволно оставяме назад най-важните. Какво значение има дали си постигнал нещо уж значимо, ако е било в ущърб на майката природа, а така и в твой? Рядко се замисляме по подобни въпроси, а когато го правим, веднага излиза наяве колко малки неща можем да направим и същевременно какво основно място заемат те в живота ни.

Преди да се замислим какъв може да бъде приносът ни в името на чистата околна среда, безспорно е необходимо да си дадем сметка какъв живот живеем сега. Жестоката истина е, че много от нас предвид епохата, на която сме съвременници, водят отдаден на консуматорството начин на живот. Това има обяснение, макар и неприемливо – проявата на първичност у човека, при която той върши делата си праволинейно, без особено влагане на мисъл за нещо различно от задоволяване на  потребността. Всеки от нас яде сладолед, пие кафе, седи на стол – предметите, направени от природни или нещадящи околната среда материали са навсякъде около нас. Да стоиш на топло до печката, да пътуваш с кола или да се възползваш от „неограничената“ вода е приятно, но каква цена плащаме? Без особен свян приемаме природните ресурси за неизчерпаемо благо. Малцина са онези, вършещи някое от гореизброените, звучащи напълно нормално действия и едновременно с това даващи си сметка как ги получават.

От своя страна казаното горе далеч не отрича напредъка на човешката цивилизация благодарение на природата. Ако не бяха усвоени ресурсите ѝ, надали щяхме да правим много от приетите за незаменими неща в днешния ни свят. Научно-техническият прогрес се дължи в голяма степен на находчивото усвояване на ресурсите и е дал положително отражение във всички сфери. За огромно съжаление, на главния източник на безценните дадености – нашата планета, са нанесени и продължава да се нанасят трайни вреди, вероятно от „благодарност“ за това. Векове наред с първостепенно значение е стоял въпросът „Колко“ – колко още можем да вземем. Никой обаче не се е запитал „Как“ – как да си набавим необходимото, без да проявяваме жестокост и липса на мисъл към най-ценното, с което разполагаме. Резултатите днес са налице както в глобален, така и в локален мащаб – замърсени с отпадъци територии и води, насищане на въздуха с отровни газове и още много други. Правейки конференции, пишейки стратегии излиза наяве, че процесът по смяна на начина на мислене с цел съхраняване на общия ни дом се оказва нелека, но със сигурност заслужаваща си задача. Защото за да започне промяната, тя поставя началото си от съвсем дребно изглеждащите, но значими детайли.

В последните години едновременно с асимилирането на важността на това колко и как ще използваме водата или дървесината, на много места могат да се видят различни по форма изработени от отпадъчни материали предмети и естетически произведения. Даването на воля на творческото мислене внася колоритна атмосфера на сивата градска среда, довчера задушавала се от немарливото отношение към нея. Организации стимулират разнообразни дейности и мероприятия на тема екокултура.  Все повече са хората, добили чувство за отговорност пред Нейно величество Земята, докато същевременно правят лично важните неща. Все повече са онези, съзнаващи, че във взаимовръзката човек-природа всичко трябва да е в хармония и всяко едно наше действие има значение. За да постигнем обаче нещо видимо и многозначимо, трябва да запретнем ръкави и заедно да поведем тази нелека борба.

Моето лично мнение е, че все още не е късно за непрогледналите за значението на каузата за по-чиста околна среда хора да се включат. Да вземаш активно участие в обществени прояви по темата, но и да прилагаш добрите практики в личния си живот и да ги разпространяваш – това е признак за осмисляне на казуса и социална ангажираност. Лично аз не се сещам за друга идея, работата върху която винаги да е малко. Затова е нужно не просто да влагаме максимално старание да мислим правилно, а този начин на мислене да стане една естествена реакция, издигайки добрите практики до навик на всеки човек.

Какво бихме направили за да превърнем средата ни на живот в по-добро място стои наравно с въпросите колко усилия бихме насочили към каузата и как ще го постигнем. Няма излишно време, в което да си задаваме тази триада въпроси. Редно е обаче да го започнем, преди да е твърде късно.


Есето се класира на финала на първия по рода си конкурс от ученици за ученици „Моето зелено бъдеще.“ В конкурса взеха участие 108 ученици от 26 различни училища в страната.

Автор: © 2019 Добрил Тошев,
11 клас в СУ „Христо Ботев“, гр. Враца

Dobril

Author: Dobril

Здравейте! Казвам се Добрил, на 17 години от Враца. Ако се чудите какво ме вдъхнови да се присъединя като поредния походник, отговорът е много прост – писането ме прави освободен, дал воля на въображението си и различни свои размисли и страсти. Макар да не пиша непрекъснато, когато го правя е абсолютно искрено и непринудено. Надявам се творбите ми да са ви интересни и да успеят да ви пренесат в моя свят. Да четеш и да пишеш неминуемо означава да се обогатяваш и да излезеш извън собствените си рамки.
Освен разсъждения, свободното си време запълвам с музика, без която не мога, а също така и туризъм и не на последно място – позитивни моменти с позитивни хора! ☺

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *