Error 404 & „Защо не си като мен?“

защо не си като мен

Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно умишлена.

През последните 20 години ( не мога да спомена точен брой ) писатели и творци се опитват да убедят човечеството, че всеки един хомо сапиенс е строго индивидуален и сам по себе си – особен. С което може би съм съгласна. Донякъде. Когато много хомо сапиенси, управлявани от такива, чиито мозъчен капацитет се побира в клип на Пайнер, се съберат на едно място и дефинират понятието нормално, тази истина се модифицира. Човекът е различен, хората са еднакви.

Социологическата дефиниция за група хора всъщност дава обяснение на по-горното твърдение – като социална група се определят двама или повече индивиди, които споделят общи интереси, приемат очакванията на другите за своята общност, полагат им се общи задължения и имат обща идентичност. Тоест, може да се каже, че обществото е разглеждано като голяма социална група. И е изпълнено с най-различни колективни ценности, морални доктрини и всеобхватни норми за това как точно всеки един трябва да си живее живота. Така де, да просъществува. Защото същото това общество знае най-добре кое е нормално и същевременно не спира да употребява интересната дума толерантност. Готино, а?

Мнозинството харесва идеята, че всеки е различен, стига да не е по-различен, отколкото трябва.

Все пак, принципите са си принципи и са установени като неписани закони, които трябва да бъдат изкъсо спазени, ако искаш да бъдеш част от него. Трябва да слушаш определен стил музика, да излизаш в петък вечер по график (само във фиксирани заведения ) да говориш и мислиш, както всички останали, че иначе ще вземеш да кажеш нещо различно, което е забранен лукс. Нека не забравяме – трябва и да се обличаш — както всички останали. Чиста проба комунизъм.

Щастието на 21 век е, че има и хора, на които не им пука особено за меко казано комунистическата идеология. Носят със себе си друга енергия, не посещават най-популярните чалготеки, където можеш да видиш армия от еднакво облечени, гримирани и дори танцуващи еднакво, (не)мислещи индивиди. Пък в плейлиста на различните спрямо мнението на масата липсва новата екзотична песен на Галена, имат смелостта да се обличат, както самите те пожелаят, защото така им харесва. Мислят и говорят от свое име, не от името на обществото. Съответно, не спазват “нормите”, които никой не знае точно чии са. Живеят спрямо своите разбирания и правят света по-пъстър, вкарват му някакъв нов и ярък цвят. А обществото, неразбиращо и нагло се обръща след тях, докато тихо и “толерантно” нарежда колко не е нормално това, което вижда.

Въпреки че, всъщност е. Всеки е точно такъв, какъвто трябва да бъде за себе си. Напълно нормално е да не е твоя тип, да не попада в твоята социална група, защото вероятно има своя собствена, окей е да има различни от твоите разбирания и това по никакъв начин не омаловажава неговото присъствие. Това, че не се вписва перфектно в пъзела, стриктно подреден от обществото, също. Не го прави грешка в системата, която автоматично трябва да бъде изтрита. Нуждата ти да обясниш на приятелите си колко ненормален човек си видял на спирката на метрото днес не е инстинктивна и е лично твой избор. Можеш да избереш нещо различно.

Пък и никога не знаеш какво изпускаш при обществено наложеното нежелание да се запознаеш с някой странен, за да не помислят и теб за такъв.

И спокойно, ако не си съгласен с моето мнение, няма да те гледам озадачено, питайки: Защо не си като мен!?“

 

Настя

Author: Настя

Казвам се Анастасия Димитрова, на 17 години, уча и живея в гр. Кюстендил. Занимавам се с изкуство, обожавам чуждите езици, страстен читател, който се опитва чрез писането, да промени поне частица от негативизма, предоставян щедро от нашето общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *