Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно умишлена.

През последните 20 години ( не мога да спомена точен брой ) писатели и творци се опитват да убедят човечеството, че всеки един хомо сапиенс е строго индивидуален и сам по себе си – особен. С което може би съм съгласна. Донякъде. Когато много хомо сапиенси, управлявани от такива, чиито мозъчен капацитет се побира в клип на Пайнер, се съберат на едно място и дефинират понятието нормално, тази истина се модифицира. Човекът е различен, хората са еднакви.

Социологическата дефиниция за група хора всъщност дава обяснение на по-горното твърдение – като социална група се определят двама или повече индивиди, които споделят общи интереси, приемат очакванията на другите за своята общност, полагат им се общи задължения и имат обща идентичност. Тоест, може да се каже, че обществото е разглеждано като голяма социална група. И е изпълнено с най-различни колективни ценности, морални доктрини и всеобхватни норми за това как точно всеки един трябва да си живее живота. Така де, да просъществува. Защото същото това общество знае най-добре кое е нормално и същевременно не спира да употребява интересната дума толерантност. Готино, а?

Мнозинството харесва идеята, че всеки е различен, стига да не е по-различен, отколкото трябва.

Все пак, принципите са си принципи и са установени като неписани закони, които трябва да бъдат изкъсо спазени, ако искаш да бъдеш част от него. Трябва да слушаш определен стил музика, да излизаш в петък вечер по график (само във фиксирани заведения ) да говориш и мислиш, както всички останали, че иначе ще вземеш да кажеш нещо различно, което е забранен лукс. Нека не забравяме – трябва и да се обличаш — както всички останали. Чиста проба комунизъм.

Щастието на 21 век е, че има и хора, на които не им пука особено за меко казано комунистическата идеология. Носят със себе си друга енергия, не посещават най-популярните чалготеки, където можеш да видиш армия от еднакво облечени, гримирани и дори танцуващи еднакво, (не)мислещи индивиди. Пък в плейлиста на различните спрямо мнението на масата липсва новата екзотична песен на Галена, имат смелостта да се обличат, както самите те пожелаят, защото така им харесва. Мислят и говорят от свое име, не от името на обществото. Съответно, не спазват “нормите”, които никой не знае точно чии са. Живеят спрямо своите разбирания и правят света по-пъстър, вкарват му някакъв нов и ярък цвят. А обществото, неразбиращо и нагло се обръща след тях, докато тихо и “толерантно” нарежда колко не е нормално това, което вижда.

Въпреки че, всъщност е. Всеки е точно такъв, какъвто трябва да бъде за себе си. Напълно нормално е да не е твоя тип, да не попада в твоята социална група, защото вероятно има своя собствена, окей е да има различни от твоите разбирания и това по никакъв начин не омаловажава неговото присъствие. Това, че не се вписва перфектно в пъзела, стриктно подреден от обществото, също. Не го прави грешка в системата, която автоматично трябва да бъде изтрита. Нуждата ти да обясниш на приятелите си колко ненормален човек си видял на спирката на метрото днес не е инстинктивна и е лично твой избор. Можеш да избереш нещо различно.

Пък и никога не знаеш какво изпускаш при обществено наложеното нежелание да се запознаеш с някой странен, за да не помислят и теб за такъв.

И спокойно, ако не си съгласен с моето мнение, няма да те гледам озадачено, питайки: „Защо не си като мен!?“