Икономика без пластмаса – възможност или утопия

Айтен Сариева

Пластмасата като материал се използва във всяка една сфера на съвременното производство. Въпреки, че когато се спомене, сме свикнали да я свързваме с опаковка, тя има и много други приложения като изграждащ елемент на машини, компютри и т.н.

Пластмасата е създадена през 1860 година от Александър Паркис, като първоначалното производство е било несравнимо по-малко от това в наши дни. Световното производството е над осемдесет милиона тона на година. Въпреки че пластмасата е смятана за враг номер едно на екологията, не може да се отрече, че за производството на пластмасова пазарска чанта е необходима с до 40% по-малко енергия, отколкото за производството на хартиена такава.

Друго полезно свойство на пластмасата е, че тя запазва своята форма и качество за по-дълго време от хартията и транспортирането й е много по-лесно.

Създателят на найлоновите торбички Стен Густав Тулин дори споменава в едно от интервютата си, че първоначалната идея на торбичките е била да се намали изсичането на горите и целият фокус отново е бил в екологията. Но какво се обърква?

Човешката  природа  и вечният стремеж  да имаме повече оказва своето влияние. Защо да не взема чисто нова торбичка от магазина, вместо да използвам леко поизмачканата такава от предишното пазаруване? Потребителското его трябва да се подхранва и маркетинговите стратегии на големите корпорации естествено виждат възможност в това.

В съвременното общество, когато пазарът е пренаситен от марки, продукти и услуги идва ред на агресивният маркетинг, чиято цел е да създава потребност у хората да имат най-новото, най-актуалното, с най-добрия дизайн и т.н., въпреки, че предишната версия на продукта е все още напълно функционална.

В този ред на мисли, бих казала, че съвременна икономика без пластмаса, би била пълна утопия.

Дори за производството на метални опаковки и  части се използват машини с пластмасови елементи. За да достигнат до нас хартиените торбички или торбичките от плат, те трябва да бъдат транспортирани. Не съществува транспортно средство, което да няма нито един пластмасов елемент.

Отговорът на нуждата ни да се приспособим към съвременните икономически условия с акцент върху опазване на околната среда е може би в модела на кръговата икономика. Това е икономика, в която отпадъците са минимални, а жизненият цикъл на продукта се увеличава.

Връщаме се към миналото – както и създателите на най-спорните продукти не са ги създали с цел да замърсяват околната среда, а да я подобряват, заедно с качеството на живот на хората.

Европейският съюз е в процес на създаване на директиви подпомагащи и регулиращи кръговата икономика.

Тук идва въпросът – След като се постигне тази оптимизация на икономиката, какво ще се случи с работните места? Дали всички тези хора и машини впрегнати в добиването на нови ресурси няма да станат излишни за разлика от пластмасата, която никога няма да изчезне в пълния си цикъл от фабриката до океана?

Аз мисля, че цялостното преструктуриране на икономиката ще помогне тези хора да не останат без  работни места (например заетост в рециклирането) и спирането на така мразената пластмаса да достигне до океана. Наистина се надявам затвореният цикъл на кръговата икономика да успее да задържи пластмасата там, където й е мястото, а именно за целите на намаляване на карбоновия отпечатък.

Пътят напред не е премахването на пластмасата от икономиката като цяло, а впрягането на всичките и полезни свойства в усъвършенстването по пътя към оптимално екологично производство и потребление. И тъй като трябва да сме реалисти, за да не е прекалено късно, са необходими промени на ниво законодателство, за да може да се измени мисленето ни на агресивни консуматори и за да се контролират както световните корпорации, така и малкия бизнес.

Нека не забравяме, че пластмасата е част от човешкия прогрес. Едва ли мисиите в космоса, електромобилите, слънчевите батерии и вятърните генератори, щяха да съществуват без пластмаса. Важното в случая е да се култивира желанието на човек към усъвършенстване, а не желението за потребление, а това е една тежка задача, чийто първи стъпки ни предстои  да направим.


Есето на Айтен Сариева „Икономика без пластмаса – възможност или утопия“ се класира на трето място в третото издание на конкурса за есе „Походът“.

Автор: © 2019 Айтен Сариева
9 клас на ПГ по МСС „Пейо Крачалов Яворов“ гр. Гоце Делчев

Ръководител: Диана Ланева

Вашият коментар