Случвало ли ви се е да се събудите сутрин и да си кажете „Аз съм късметлия, здрав съм, имам дом”? Е, аз често се обръщам към кучето си със следните думи:  „Хей, сърце, ти си страхотен късметлия, здрав си, имаш дом и любов!”

Животните са душа, сърце. Те не са вещ или дреха, която ви писва или остарява и решавате да изхвърлите до контейнера пред блока. Замисляте ли сте се как се озовават на улицата – от небето ли падат или може би загадъчни сили ги стоварват със самолет? Не, мили хора, те са там заради нас, заради нашата лошотия и егоизъм. Те са там, защото сме решили, да не кастрираме кучето в двора си или пък вече не ни се занимава с този „помияр” и го изхвърляме на магистралата.

Замисляте ли се, когато взимате куче, за да пази дома ви, или пък коте, за да радва детето ви? Помислихте ли, че това животинче ще разчита на вас през следващите 10-15 години? Можете ли да поемете тази отговорност? Готови ли сте да дадете безусловната си любов, както те на вас?

Проблемът с бездомните души се пренебрегва и захвърля в ъгъла, може би защото животните не могат да говорят или пък да плачат с глас. Но всеки път, когато погледнете в очите на бездомниче, ще видите болката и тъгата от пренебрежението и грубостта на човека. Не избираме ли по-лесното – да мразим и мачкаме безмълвните, вместо да бъдем по-добри, по-състрадателни и по-човечни. Пробвайте един път само да нахраните или дори само да погалите бездомниче, гарантирам ви, ще усетите неговата благодарност и топлина.

Не искам да ви обвинявам или нападам, само ви моля да се опитате да помогнете, вместо да бягате от проблема. Нека бъдем хора, те са на улицата заради нас. Ще си кажете: „не е точно заради мен“. Да, но точно вие може да сте човека, който ще промени нещата!

Случвало ли ви се е някога да бъдете обиждани, гонени или мълчаливо отбягвани? Как се почувствахте тогава? Искахте ли да изкрещите от яд и от безсилие? Еми и те искат, но не могат. Умирали ли сте от студ, глад или от страх за утрешния ден? И животните имат чувства, но те нямат глас… само сърце и душа!

Искам да ви разкажа какво видях днес, когато минах покрай кварталната градинка. Три кучета тичат, боричкат се, а стопаните им се смеят и забавляват около тях. А встрани седи едно бездомниче и ги гледа тихо и смирено, гледа ги колко са щастливи и обичани. Не ги притеснява, просто си седи ей така само и му се иска да е между тях. С мъка в очите гледах и се сетих за децата в училище. Тези неразбраните, грозноватите, без потекло. Били ли сте от тези деца? Интересували ли сте се за живота им? Знам, сега ще кажете, че ги обожествявам. Не, ни най малко! Просто искам да се замислите за съдбата на някой мълчалив. Ще кажете, ами агресивните кучета… пак ще ви помоля, помислете! Защо са агресивни? Родени ли са такива? Или са станали агресивни, защото са гладували, били са жестоко пребивани, изоставяни, тъпкани и оплювани? Агресията ражда агресия, нека първо потърсим проблема в нас самите. Промяната ще дойде от нас, затова най-смирено ви моля да отворите сърцата и душите си (и не само по Коледа!). Имайте предвид, че много често, тези които са ненужни и отритнати от обществото, са тези които най-много ни обичат.

Нека да вметна и още един въпрос, преди да продължим. Защо сте готови да дадете куп пари за породисто куче, а отказвате да осиновите бездомниче? Да, то няма порода или пък е леко грозновато, няма правилна форма и родословно дърво. Но нима бездомното куче е по-малко куче от другото? А ако вас ви избират по външен вид и корени? Как ще се почувствате? Ако не ви приемат, защото сте различен или пък нямате пари? Следващия път, когато решите да си вземете домашен любимец, помислете дали не бихте могли да направите живота на някое бездомниче по-щастлив. Възможно ли е вие, драги читателю, да бъдете неговият спасител?

Не искам да правя тази тема разтеглива, но толкова много въпроси изникват в съзнанието ми, за съжаление отговорите са доста по-малко, а решенията се броят на пръстите на едната ми ръка.

Нека ви споделя, че откакто започнах да ходя в приют за бездомни и да храня кученцето пред блока, се чувствам по-добър човек, дишам по-добре, усмихвам се повече!

Вземете и бъдете пример!

Възпитавайте себе си и децата си на добрина и състрадание. Опитайте, няма да ви коства повече от няколко минути и няколко лева, които вероятно бихте похарчили за нещо далеч по-незначително. Ако не се почувствате по-добре, наречете ме луда или глупачка, но съм сигурна, че няма да е така. Намерете красивото в себе си и в тях.

Бих се радвала, ако успея да помогна на повече бездомни души и хора да открият път един към друг. Ако съм успяла да убедя или поне да замисля дори само един от вас, значи тези редове са си заслужавали!

КЪСМЕТ!

© 2020 Полина Стоева