В тази изолация, която сме в момента (заради карантината от коронавирус), започвам да живея повече вътре в себе си, отколкото навън.
Съзнанието ми се е обърнало навътре и съм започнал да се фокусирам върху развитието си повече.
Сънищата ми са започнали да стават по-силни.
Ето един сън, който ми показа какво е любовта и колко силна е тя.
Бях в покрайнините на Витоша. Тя беше цялата зелена, красива и величествена пред мен. Имах усещането, че тя е част от мен.
В съня си разбрах, че тя е символ за моето сърце.
Уплаших се, че може някой да замърси тази прекрасна природна забележителност. В този момент цялата Витоша започна да се покрива с камъни.
Нови и нови каменни пластове започнаха да затрупват цялата гледка.
Не остана нищо зелено.
Само камънаци и морени. Сивота. Безразличие. Затвореност. Студенина.
Гледах тази гледка и се чувствах на сигурно място, но чувствах и празнина. Беше пусто. Бях само аз и камъните ми.
След време един вътрешен глас ми каза, че е време да се отворя отново.
Осъзнах, че това е женски глас, който ме насочва. (Не мога да си спомням дали този глас идваше от физическо същество, някое безтелесно съзнание или идва от вътрешната ми жена.)
Започнах да следвам инструкциите.
Имах вътрешното знание, че аз съм Творецът на всичко, което виждах и знаех, че аз мога да го променям.
Със силата на съзнанието ми започнах да махам пластовете камъни. Всеки път, когато махах някой, отдолу се показваше още един. Бяха толкова много…
Процеса отне много време.
На края оставих малко камъни, за да има основа, от която да започна да творя.
Реших да вкарам и малко земя в картинката. Създадох почва и кал.
След това създадох трева. Подът се покри със зеленина.
Огледах гледката и осъзнах, че липсва нещо.
Всяко стръкче трева беше като всяко друго. Всички бяха равни на ръст. Беше твърде еднообразно за мен.
Женският глас ми каза „Знаеш какво да правиш“.
Беше права. Знаех!
Отворих си сърцето и без да се правя никакви усилия, то започна да създава цялата гора.
Различни дървета, храсти, животни. Всяко различна големина и различен вид.
Бях изумен колко лесно се твори с любов.
Най-интересното беше, че най-голямото дърво беше също толкова ценно, колкото и най-малкият храст.
Нямаше нищо излишно, нямаше нищо липсващо. Всичко беше перфектно такова каквото Е!
Тогава осъзнах: любовта е приемането на това, което е.
Ние сме създадени чрез любовта. Любовта на нашите родители, на нашия създател, на нашето общество, на нашето съзнание.
Осъзнах също, че за да мога да съм Творец, аз трябва да позволя да създавам с отворено сърце.
Да съм спокоен, че това, което е сътворено с любов, няма нужда от промяна или корекция.
Осъзнах, че не аз творя, а любовта. Аз съм само съд за нея и мога да преценявам, доколко да я пускам да излезе от мен.
След като се насладих на тези творения, се питах „Какво още липсва?“.
И тогава чух гласове на хора. Не на един човек, а на цяла цивилизация от хора, които говореха.
Обикновено шум идващ от толкова много гласове би ме раздразнил. Не и в този сън.
Чувах хората, без да ги виждам. Радвах се на тяхното присъствие. Радвах се на живота, който тече в тях. В мен.
В следващият момент се обърнах и видях тази цивилизация от хора, създадена от отвореното ми сърце.
Стигнах до един ескалатор и с него започнах да навлизам в тази цивилизация от хора, които бяха творение на любовта ми.
И сънят свърши.
Сега, докато пиша това, се питам: Не е ли целия ни живот един сън за любовта?
Всички го знаем на по-дълбоко ниво. Затова сме и толкова привлечени от книги и филми за любовта. И то не само от партньорската.
Всичко около нас е някаква форма на любов. Завистта, омразата, болката, радостта, спокойствието, развитието.
Колко много любов имаме за нашите предци, дори и тези, които не познаваме.
Колко силна е обвързаността ни с родителите ни. Много по-силна от това, което си въобразяваме.
Колко много скрита любов има във всеки един от нас. Само чака да бъде отново открита. Да бъде позволена. И ще бъде. Когато всеки един от нас е готов.
Благодаря за тази възможност тези седмици да бъда в изолация.
В тази отделеност от другите аз осъзнавам свързаността си с тях.
В изолацията имам възможност да се фокусирам повече върху това, което е истинско.
За повече подобни преживявания може да прочетете публикациите в блога ми:
Осъзнатото сънуване и как да го използваме