Живеем в интересни времена, с които изминаващата година ще бъде свързана, може би завинаги. 2020-а звучи толкова хубаво и симетрично, а в главата ми изниква следният въпрос: „как може такова хубаво, кръгло число да носи толкова негативи на човечеството?” И преди да сте помислили, че пиша разказ за нумерологията, ще кажа че за мен 2020-а наистина донесе някаква симетрия. Всички си спомняме репортажите от началото на пандемията за чистата вода в каналите на Венеция и за завръщането на диви животни, на места, на които не са били виждани много отдавна. Наистина е жалко, но от всичко това изглежда, че най-хубавите моменти на природата са свързани с липса на взаимодействие на човека с нея. Може би тук като един представител на човечеството е редно да се почувствам обидена на природата, че ни изпраща такива изпитания… Но това би било безпочвено, защото природата, колкото и живот да съдържа в своите екосистеми, си остава неодушевено събирателно нарицателно, на което ние не трябва да приписваме своите грешки.
Да, 2020-а година е симетрична, правопропорционална и събуждаща. Показа ни толкова неща, които ние отдавна виждахме, но подминавахме, с такава категоричност. Факт е, че изразът „Природата, това сме ние” започва да олеква, защото тя ни показа, че може и без нас. Какво носим ние на тази природа – предимно негативи. Може ли Земята да оцелее без хората? Категорично да! Можем ли ние без нея? Категорично не! Ставаме свидетели и на космически мисии, желанието на човека да колонизира Марс. Всичко това е прекрасно за прогреса…Или пък не? Ние не сме се научили да пазим и ценим каквото имаме, но сме готови да се преместим на ново място, известно с това, че е крайно неблагоприятно за живот, а може би в далечно бъдеще да замърсим и унищожим и неговата природа. Та ние вече сме започнали голямото космическо замърсяване. Космическият отпадък в следствие на човешката дейност, кръжащ около Земята, достига критични нива и може да доведе до невъзможност космическите мисии или пускането на нови сателити в обозримото бъдеще. Космически замърсители, това звучи дори по-грандиозно от глобални замърсители. Страшно е, защото използваме изчерпаеми ресурси, за да създаваме неизчерпаеми екокатастрофи. Създаваме все повече материални, неодушевени неща, които да ни радват, вместо да се радваме на живота, който се създава около нас. Материалисти сме, защото не можем да оцелеем по друг начин. Трябва ни голям набор от помощни средства, за да можем да живеем – големи къщи, облицовани в изкуствено създадени материали, (които няма да се разградят дълги години) и пълни с пластмаса и изкуствен интелект. Трябват ни медицински грижи, ресторанти с многостепенно меню, коли, с които да заявяваме социален статус, дрехи, които сменяме всеки сезон, дори изкуствени подобрения на тялото си, за да се чувстваме красиви. Кое друго същество в природата е такъв консуматор на ресурси, които използва с лека ръка и захвърля безразборно?
Взаимодействието на човека с природата не трябва да се нарича така, а трябва да се промени на „вредата на човека“, докато природата със сетни сили се стреми да възстановява баланс. Тук някой може да каже: ,,Да, но ние сега пазим природата!”. Не, не я пазим, а се опитваме да закърпим една дупка, която всъщност сами сме направили и продължаваме да разширяваме, в същото време.
Създаваме възобновяеми източници на енергия, но от къде взимаме ресурси за слънчеви батерии, вятърни генератори и електрически коли? Друг ще каже: ,,Това е цената на прогреса!”. Прогрес, означава да вървиш напред, но не и непременно да гориш мостовете зад гърба си. Защото ние правим точно това, вървим напред като булдозери, мачкайки всичко по пътя си. Истински прогрес би имало само тогава, когато интелектуалните ни постижения, ни позволяват да даваме толкова, колкото сме взели или да се научим да взимаме толкова, колкото сме готови да дадем. Но за съжаление вече сме взели прекалено много и 2020-а година ни показа как природата иска да взаимодействаме от тук нататък. Трябва да се обърнем навътре към себе си, да се смирим и да помислим: колко още искаме да вземем и кога ще започнем да даваме?
© 2020 Айтен Сариева
Айтен е ученичка в 10-ти клас на ПГ по МСС „Пейо Крачалов Яворов“, град Гоце Делчев. Нейното есе, „Взаимодействието на човека с природата“, се класира сред финалистите на литературен конкурс „Походът“ 2020.