Какво е да си Снежанка?

…с признателност и адмирации към г-н инж. Нуредин Кафелов, кмет на община Якоруда, за шанса…

За всеки човек Коледа е време за сбогуване с неосъществени мечти, радост от постигнатото и обещание за успех и просперитет. Това е времето на белобрадия благ и мъдър старец и на Снежанка – символ на благородство, чистота и щедрост. Време на вълнение, уют, веселие, ухание на топъл шоколад, изненади и подаръци под елхата. Вземете това вълнение и го умножете по сто, за да си представите вълшебството в моя живот вече 4 трепетни поредни зими!

Случи ми се нещо приказно, красиво и необикновено, което продължава да ме омагьосва всяка следваща година оттогава! Станах принцеса от Walt Disney – превърнах се в Снежанка! Не се шегувам! Бях само на 12, когато един снежен ден в началото на декември получих покана за участие в инициативата „Коледна приказка“, осъществена от община Якоруда. Тя включваше посещение на всички училища, детски градини и центрове за работа с деца в града и селата, раздаване на лакомства и подаръци и изнасяне на увеселителна програма.

Потопих се в изяществото на това превъплъщение и започнах моето приключение. Изпитах чиста, неподправена, всепоглъщаща и дивна емоция. Докосната от магията, не пропуснах да докосна никого – малки и големи, вярващи или недотолкова в чудесата на Коледа. И най-смелите ми очаквания останаха надминати.

Забавлението за мен започна още преди всичко да е наченало. Вече имах основателна причина да се сдобия с нова рокля и то не каква да е, а сватбена! Да, вече съм пременена с булчинска рокля, при евентуално самозабравяне от моя страна и решение да се омъжа преждевременно. (Съжалявам, майко, с теб я избрахме!)

На продавачката се представих като млада булка и беше адски забавно. Тя не се поколеба и не съзря, че съм твърде малка. Разпитваше ме какъв е моя съпруг! Пир за моите фантазии! Описах и един въображаем якорудски Леонардо Ди Каприо и си съчиних какво ли не за него, работата му… Прекарах си чудесно и си избрах роклята на мечтите ми!

След безсънни нощи в нетърпение и трепетно очакване, ето че денят настъпи! Когато за пръв път ме видяха, реакцията на околните ме накара да се почувствам сякаш във вените ми наистина тече синя кръв! Без да преувеличавам, деца и възрастни ме гледаха с благоговение, сякаш не бях човек, а ангел, слязъл на земята, богиня дори… Разтапях се от блаженство! Това не ми подейства в надменно-изменчива насока, а напротив – станах по-смирена.

За Дядо Мраз бе избран артистичен учител, чийто ръст и телосложение досущ отговаряха на образа му. Със заразителна усмивка и добродушен хумор, той бързо увери и малки, и големи в истинноста си.

Където и да ни посрещнеха с него, наставаше чаровно-главозамайваща и бурна еуфория. Дечицата около нас създаваха весела глъч, подскачаха, танцуваха, въртяха се, премятаха се, а личицата им се обливаха в светлина. Те ококорваха широко блесналите си очи и зейваха смаяно с жадни усти. Мислеха си, че сънуват, но всъщност аз бях тази, изпаднала в състояние на нереален блян. Раздавах им в екстаз подаръците с лакомства, а те, треперейки свенливо, не смееха да откъснат поглед от мен…Страхуваха се да ме докоснат, като че ли ще се окажа нереална и ръката им ще премине през прозрачния въздух или пък докоснат ли ме, ще осквернят чистият снежнобял образ на принцесата. Видеха ли обаче в поведението ми, че аз съм равна на тях, че копнея за допира и милувките им, едва ги удържах да не ме повалят на земята, вкопчваха се в мен, като че съм най-любимото им същество на планетата! Поразени от цялата разстилаща се магия, те се втурваха с всички сили към мен, за да ме прегръщат силно, да ми задават умилителни въпроси и да ми правят вълнуващи комплименти. В мен виждаха олицетворение на всичките си детски приказни мечти, извор на хипнотизираща енергия, която се молеха да задържат поне за още малко. Не ме пускаха да си вървя, а и не исках! Експлозия от усещания, сбъдвания, любов, възхищение, преклонение, това бях аз. Във всяка класна стая (от 1ви до 4ти клас), във всяка група от детска градина в Якоруда и във всички села към общината, изнасяхме своеобразна програма с участието на децата-звезди и не можехме и да се молим за нещо по-феерично и поразително като резултат.

Големите класове, макар и смятани за вече пораснали, ревнуваха, че не идваме и при тях! Но и пораснали и порастващи ни се наслаждаваха, дори може би поравно! Бях под заклинанието на всеобщото романтично оживление и така и исках да си остана.

Всички учители и директори се държаха с мен и Дядо Мраз по уважителен, нежен и мил начин. Чух такива суперлативи за себе си, които след това дълго време си припомнях със сълзи от дълбоко щастие… Учителки ме приветстваха с неподправена еуфория, че отново аз съм тяхната Снежанка, защото са имали опасения, че може да не ме видят повече в това ми амплоа. Да знаеш, че си искан и търсен е опияняващо усещане. След като се сдобих с няколко национални академични постижения, разказваха на децата, че освен събирателно на доброта и хубост, Снежанка е най-вече отлична ученичка, на която трябва да подражават! Щастие, блажено щастие! Усилията се отплащат – запомнете го!

Отвъд цялостното величие на преживяването и колективната обстановка, имаше и конкретно-открояващи се моменти. Ето някои:

Страхът ми да не разочаровам някого емоционално, беше съпроводен с чисто физически дискомфорт: придвижване с дълга рокля и високи токчета по заледени стръмни стълби и пътечки. Тежката в реален и преносен смисъл корона изтърпявах геройски.

Превъзмогването на естествената ми срамежливост и вродена стеснителност

Хорската злоба винаги ми е бил верен спътник, но омразните съобщения достигаха кулминация точно след моята проява на принцеса. Ненадейно бях залята с ненавист от майки на момичета и самите те, задето именно на мен е дадена ролята на Снежанка, а не на техните дъщери или на тях самите. Предполагам за равновесие, след цялата необятна искрена обич, сега върху плещите ми се стовари коварна доза подлост, но пък аз съм свикнала с омразата, така, както и с любовта.

Всички усилия си струваха.

Завинаги в съзнанието ми, сякаш запечатано на лента, остана посещението ни в центъра за деца с увреждания. Тези невинни души, живеещи в оковани тела и ощетени съзнания сякаш почерпиха от нашата поява жизненост и сила. Никога не ще забравя неподправеното детско „ехааа…“, грейналите в удивление личица и мимики, които изразяваха възторг и възхита. Отчаяните опити на малчуганите да станат и да ни последват в шейната бяха кулминацията на превъплъщението ми в Снежанка. Изумително!

Ако почти всяко момиче мечтае да бъде принцеса, то много момчета искат да са нейния принц. В този ред на мисли, докато гушках един красавец, вероятно повлиян от сюжета на приказката на Братя Грим, детето така неочаквано, стремително и решително ме сграбчи, че бях на милиметри разстояние да споделя първата си целувка с 10-годишно момченце! Ако трябва да съм честна, за съжаление вече бях получавала твърде много неприлични предложения, но никога не се бях изчервявала така, както в този момент! Леко се ужасих да си призная, деца, не опитвайте да похищавате устните на своите каки!

Откакто записах първите страници на приказката си като внучка на Дядо Мраз, по коридорите в училище ежедневно децата ме разпознават и подвикват с копнеж „Снежанке!“, а аз тръпна от щастие, спомняйки си за извървения път. За 4 години срещнах и с любов запомних много лица. Стотици от тези деца израснаха пред очите ми. Изпълних се с носталгия. Тази година много ми липсва цялото това приказно вълшебство. Дано ако сте стигнали до края на моя разказ, сте се усмихнали поне веднъж, просълзили сте се поне веднъж, съпреживели сте моето щастие и сте се заредили с позитивизъм в края на тази безпощадна година и помнете – чудесата се случват, току-що ви разказах такова!

А ти, скъпо малко момиче, което току що прочете този разказ и искаш да сътвори своето приказно чудо, откривай своето вдъхновение в трудностите, бъди състрадателна и благородна, любознателна и дръзновена, всеотдайна и непоколебима.

Един ден ти ще бъдеш Снежанка!

© 2020 Бирсен Ибрахим

Bisi

Author: Bisi

Привет! Казвам се Бирсен Ибрахим, на 16г., от гр. Якоруда. Имам национални и международни отличия в сферата на чуждите езици и не се ограничавам в интересите си-всяка област на познанието ме интригува. Влагам искрен ентусиазъм и страст в творческата дейност с идеята да насърча към емоционална интелигентност, емпатия, разум и добрина!

Вашият коментар