„Бях там.. преди повече от 20 години. Беше впечатляваща компилация от банди, като започнем с Радиохед, Лайф ъф Агони, Аланис Морисет, Кемикал Брадърс, Буш, Продиджи, Рейдж Агейнст дъ Машин, Терапи? и разбира се Сепултура. Но аз основно се интересувах от ЕДНА група от моята държава – Дъ Гедъринг! Страхотно преживяване! БЕЗ смартфони, таблети, айпади или напрягащи хора, снимащи видеоклипове през цялото време; хора, твърде заети със социалните медии, вместо просто да гледат шоуто и да се насладят на преживяването.“
Дъ Гедъринг (The Gathering, от англ., бел, ред.) е холандска метал банда, която съвсем наскоро открих (за мой срам), но в която незабавно се влюбих. Групата има неподправено звучене, смесица от различни стилове, като започнем през алтърнатив рок, пост рок, прогресив рок, експериметален рок до трип хоп, а според някои експерти и с елементи на траш и дуум метъл. Мрачния звук на тежките китари и мощните, понякога двойни перкусии обаче рязко контрастират с нежния и пъстър, но и мощен глас на вечно-усмихнатата вокалистка на бандата Анеке ван Гирсберген. Всичко това, в комбинация със смислените и дълбоки текстове, привнасят за една неповторима атмосферна палитра, която музиката им предава на своя слушател.
Групата е основана през далечната 1989г. от братя Рене и Ханс Рутен, съответно китарист и барабанист на бандата и първоначалния им вокалист Барт Смитс. Той обаче напуска групата веднага след издаването на първия албум Винаги (1992), който няма особен успех. За кратко в бандата се пробва да пее и жена-вокалист, Мареке Хрот, но и тя не се задържа много. Ходенето по мъките за групата едва сега започва. Никому-неизвестната тогава банда е в усилено търсене на нов вокалист, правят се ежедневни прослушвания на десетки мъже и жени певци, но никой не успява да се впише. Както самия Рене споделя в едно интервю за холандска медия: „Нямаше химия, а това беше нещото, което търсехме!“. Накрая, когато бандата са вече отчаяни, се появява Анеке ван Гирсберген, която пасва от раз и заедно с нея записват третия си студиен албум „Мандилион“, през 1995г. Албумът най-сетне постига успех, и то не само в Холандия, като само в Европа се продават повече от 130,000 бройки.
В друго интервю Рене споделя: „Израстнали сме в град Оз. В този град се свиреше само метъл. Ако бяхме от друг град, със сигурност щяхме да звучим по друг начин, но в Оз се дънеше метъл от сутрин до вечер… До тогава беше нечувано жена да пее метъл. Взехме Мареке (първата вокалистка на Дъ Гедъринг, бел. ред.) с нас на сцената.. бяхме единствени по рода си, абсолютни иноватори…“
Вече с Анеке, групата изглежда е намерила липсващата съставка и бързо започва да набира популярност. Бандата най-сетне получава покани да участва в престижни фестивали в Европа, които отварят пътя ѝ към върха. Такива са знаковите участия и в рок фестивалите Динамо еър и Пинкпоп през 1996г. Тези изпълнения я изстрелват в небесата. От записите е видно, че групата вече е достигнала творческа зрялост и завидно професионално равнище, въпреки крехката възраст на музикантите. Групата се откроява от другите със сложните арт-психеделични композиции, които изобилстват в парчетата и на моменти напомнят на звученето на легендите от Пинк Флойд. Бандата добива огромна слава и в Южна Америка, концертира и в САЩ, но там не успява да се наложи. Както Рене ще сподели по-късно: „В Южна Америка сме нещо като Бийтълс, хората ни познават, където и да отидем. В Америка сме никой. Буквално ти хвърлят една пица в хотела и те оставят да се оправяш сам.“
През 2007г. Анеке напуска Дъ Гедъринг, за да се концентрира върху соловата си кариера. Първоначално свири с китариста на Анатема Даниел Кавана. Двамата загърбват тежкото звучене, като се фокусират върху леки, акустични парчета. През 2009г. гостуват в България, а самата Анеке много харесва България и често посещава страната ни след това.
Дъ Гедъринг продължават да свирят и след това, с новата си вокалистка Силе Вергеланд, с която издават още няколко албума и концертират активно до 2014г, след който имат по-скоро спорадични изяви. Последният албум на The Gathering, Afterwards, излиза през 2013г.
* целта на биографията като литературен стил е даде информация за живота и делото на определена личност или организация. Целта на тази статия е по-скоро да предаде повече личните впечатления и усещания на автора, към момента на написване на статията, който слуша и съпреживява творчеството на групата. Съответно повествованието следва една по-разчупена и свободна форма и няма да е точно да се нарече биография.