Вижте още: Психическо и емоционално насилие – признаци, примери и начини за предпазване
Има една тема, която е близка до всички българи, които отглеждат и възпитават бъдещето поколение на България в трудни и неравностойни условия. Това е темата за „Майките в неравностойно положение в България“. Случайно или не, тези майки са част от една статистика, която остава скрита от обществото. Не се чува много за тях. Едни герои на „модерното“ общество, които са длъжни да извървят своя поход под звуците на самотата. Всяка майка, която се бори сама с българската реалност, за мен е истински герой.
Жените в неравностойно положение са една от рисковите групи, застрашени от социална изолация и бедност. Станали родители преждевременно, изплашени от това, че няма на кого да разчитат, изоставени от своите семейства и мъже, тези жени изпадат в една изключително трудна ситуация. Често те се изправят и пред тежката дилема – да родят или не своето дете, да го отгледат сами или да го оставят в институция. Семейството, включително и такова с един родител, има право да получи подходяща социална, правна и икономическа подкрепа от обществото и държавата, така че да може неговите членове да водят достоен живот. През 2019 г. броят на извънбрачните раждания е 36 199, или 58.5% от всички раждания.
Отгледан, възпитан и израснал в крайдунавския град Силистра, аз самият съм част от статистиката на децата, отгледани от самотни майки. Баща ми Георги загива при катастрофа, при която майка ми и аз се возим на пасажерската седалка. Това оказва силно влияние върху живота ми и ме изгражда ментално и духовно. Защо споделям това? Защото моята майка за мен е най-големият герой. Тя ме отгледа и възпита съвсем сама. И до ден днешен не знам как намери сили за това начинание. Но очевидно българската майка има черта в характера, която я прави истински герой. Най-ценното качество, което наследих от майка ми, е да бъда добър човек и да помагам без да очаквам нещо в замяна. Благодарен съм й за всички съвети и ценности, които съм получил от нея.
И макар аз да имах късмет да попадна в семейство с християнски ценности и воля за оцеляване има такива, които са част от друга статистика на майките в неравностойно положение в България. Тези, които са подложени на домашно насилие. Разбира се в тази категория попадат на само майки, но е жени от всяка възраст. Изминалата година се оказа една от най-тежките за тези жени в условията на изолация. COVID-19 се оказа катализаторът, които предизвика бум в домашното насилие. По данни на Главна дирекция “Национална полиция“ жертвите, които са загубили живота са 9, а сигналите за агресия в семейна среда са достигнали цифрата 3500. Ограничителните заповеди само в Софийски градски съд са 600. И това е статистиката само до средата на 2020г.
Ето и основните видове насилие, които са актуални към днешна дата:
- Физическо;
- Сексуално;
- Емоционално.
Подобен вид насилие не трябва да бъде премълчавано. То трябва да бъде представено на органите и да бъдат взети адекватни мерки за излизане от ситуацията. За съжаление малко от жертвите предприемат тези стъпки за изход. Защо? Много често травмата от подобен вид насилие води до приемане на „вината“ за случилото се. Т.е. жертвата оправдава насилието със своите „грешки“. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието! Основната цел на насилника е да приведе до пълен контрол жертвата си. Физически, психически или сексуално. Жертвата става роб на насилника. Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
Понякога жертвата на домашно насилие успокоява мислите си като се залъгва, че това е единичен случай и няма да се повтори. Но това никога не се случва. Времето показва точно обратното. И нещото, което жертвата трябва да осъзнае е – колко слаб е насилника. Насилието не е признак на сила, а признак на слабост. Неувереността на насилника е основен недостатък, който води до продължително обсебване на жертвата. Вменява вина и често казва: „Виж какво ме накара да направя пак!“ Това е показване на невероятна психическа слабост, която се показва в домашни условия и прераства в тормоз над най-близките.
Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас.
Но спасение има. Дори и да изглежда невъзможно – спасение ИМА! Промени ли се мисленето на жертвата спасението само ще се открие пред нея! През последните години в България бяха направени няколко стъпки в помощ на тези жени. Има открита телефонна линия за жертвите на домашно насилие – 0700 40 150
Първата стъпка е да се консултирате със специалистите, за да намерите най-добрата опция за вашата ситуация. Ако имате познат, който може да ви изслуша и да ви даде адекватен съвет също може да е опция. Ако имате роднини, които могат да ви настанят на сигурно място където насилника не би могъл да ви открие – възползвайте се. Ако нямате такава опция може да се обърнете към Фондация „Рождество Христово“ – която може да ви съдейства с намиране на сигурно жилище. Убежището може да послужи както за жени, така и за майки с деца.
Не се отказвайте от своята свобода, заради един слаб психически насилник. Преборете се и бъдете щастливи. Вие го заслужавате! Децата ви го заслужават! Близките ви го заслужават!
Какво може да направи всеки един човек, който е станал свидетел на домашно насилие? Трябва да помогне преди да е станало късно. Всеки един от нас може да помогне, когато чуе или види подобно отношение. Не се страхувайте, а помогнете. Подайте ръка на нуждаещите се.
Аз също избрах да помогна. Аз като автор и писател издадох книга, която е за личностно развитие – „Титанът на живота“. Книгата е вече в търговската мрежа и всички приходи от продажбата на книгата ще бъдат дарени на каузата „Майките в неравностойно положение в България“. Можеш и ти да станеш част от каузата като закупиш книгата. Виж подробности тук: www.miroslavtagarov.bg
© 2021 Мирослав Тагаров
А ние мъжете нямаме ли право да се оплачем от тези жени, които постоянно тормозят и гълчат мъжете си защото така им изнася? По мое наблюдение има много мъже, които ставят просто „чехльовци“, за да угодят на своята половинка.