картичка за свети валентин, изобразяваща сърце

Да оцелееш на Свети Валентин

Share this post on:

За мен датата 14-ти някак е добила по-фатален облик и от страховитото число 13, на което съм родена, но в друг месец. Историческият път на деня на Свети Валентин най-често се свързва с римския свещеник Валентин, обезглавен на 14 февруари 269 г. Същата съдба на същия ден обаче на няколко пъти за малко да последва и мен. Най-фрапантната история ще изчака за накрая, а започвам със сравнително отстъпващите й. Грабвайте пуканките.

Кандидат №9

Контактувах с един човек, който безспорно имаше качества, но в същото време не спираше да изтъква богатството си и в тези моменти, честно казано, у мен бликваше копнеж внимателно да го халосам. Явно му се беше сторило, че може да има всяко момиче, което си пожелае и за мое най-голямо удивление, няколко дни преди 14ти февруари, ми заяви, че ми е планувал изненада, за която трябва незабавно да си стягам куфарите. Заминаваме за Доминикана! Аз и г-н Бакшиш? Не, мерси… Тази ситуация беше абсурдна и погрешна на много нива:

1. Не ми е съпруг, че да ходя на почивки с господина, не съдя някои хора, които го правят, просто аз не съм от тях.
2. Как ще купува билети без моето предварително съгласие? Ние дори се познавахме от скоро.

3. Как ще ме кара да се чувствам виновна, че му отказвам, защото вече е похарчил определена сума? Как ще ме поставя пред свършен факт, ще ме принуждава да се чувствам сякаш по някакъв начин трябва да му се отблагодаря, а ние въобще дори не сме близки? Задължава ме просто да кажа „да“ с такава сериозна „изненада“. За мен това граничи с подлост. Момичета, не бъдете продажни. Ако сте такива, най-малкото ламтежът за богатство ще замъгли всички предупредителни сигнали, че нещо не е както трябва.

Какво направих аз ли? Отправих му предложение-нестандартно, гъзарско, в негов стил: „Защо не заведеш майка си? Тя обича да пътува.“

Да, беше бесен. Баровчето явно не искаше да ходи с мама. Жалко. Намери иронията ми за язвителна. Ех… Дотук драмата си е драма, но има и продължение. Нахалникът се свърза с нашите и ги накара да платят за моя билет. Не че парите бяха от значение за Бакшиша, просто искаше някак да си отмъщава. Знаеше, че ще ми навлече неприятности. Нашите доста са се трудили, за да заплатят солидната сума за моята част от почивката и то на вятъра. И до днес си пазя касовата бележка като сувенир. Осъзнавам го и се обвинявам, просто нещата понякога се случват, а раненото мъжко его често подивява.

„Искам мъж, който да е мил и да ме разбира. Много ли е да искаш това от един милионер?“ – За Габор

Кандидат №8

Следващата случка е с един симпатичен стюард, който обаче беше твърде влюбчив. Съветвам да не влагате всичко от себе си, както го правеше той, защото бихте си навредили. Вече смятах да му кажа, че е по-добре да спрем да контактуваме, но точно на 14-ти получих видео-СМС от него, в който моят кандидат-любим е влязъл в ролята на поет. С най-горещи слова прокламираше чувствата си към мен в собственоръчно написана любовна поема. Правеше го пред всички пасажери в самолета, а те разчувствани го наблюдаваха и накрая оживено ръкопляскаха. Само че не това беше удивляващият край. В клипа той падна на колене и се молех, о, как се молех, да не прави това, за което изглеждаше, че намеква. За секунда от балкона взех да се оглеждам към покрива да не кацне и да продължи действието си от клипа на живо. Извади от джоба си някаква кутийка…Възможно ли е? Майка ми беше чула врявата и се беше настанила до мен. Гледаше невярващо в екрана ми. Усещах как й иде да ме фрасне. Щях да потъна вдън земя. Но, вдигам наздравиците, фалшива тревога. Вътре в кутийката просто имаше бележка „Ще бъдеш ли моята Валентинка“? Успокоих се, а тълпата подивя. Ръцете пляскаха ли пляскаха, а десницата на майка ми потрепваше. Кога се съгласих за участие в ром-ком? Той знаеше, че не съм готова за обвързване, чувствах се пришпорена и притисната с такива романтични проявления, също и виновна. Страхувах се, че когато разбере, че пътищата ни се разделят, ще се метне от самолета! Той самият шеговито го подхвърляше. Момчето застраши работата си и си навлече проблеми с шефа си, който беше адски консервативен и въобще не му хареса фриволността да се ангажират пасажерите с любовна поезия.

Тук пак бе платена цена, но по-скъпа от материалната. Момчето беше се постарало неимоверно и бе поело риск…Близките се блазнеха от идеята да ми стегнат въжето, задето „си играя с чувствата и кариерата му“, но аз ни най-малко не го правех. Момчета (и момичета), просто не ескалирайте нещата в съзнанието си.

„Човешкият разум може да се излекува от илюзията, но не и от страданията.“ – Алфред дьо Мюсе.

Кандидат №7

Следващата история засяга важната тема за менталното здраве. Недопустимо е обаче, когато то се експлоатира за лични изгоди, както вярвам, че се случи. Човек, с когото се запознах и открих, че сме твърде различни, не искаше да приеме отчуждаването ми. Стигна се дотам, че ме обвини, че съм станала причина да ходи на психолог! Аз го познавам. Знам, че го правеше за внимание и просто искаше да си върне и да поднови контакта с мен, да ме вплете в живота си. Не вярвам наистина да е имал нужда от терапевт, макар че си беше малко смахнат. Накараха ме да говоря по телефона с неговата терапевтка, за да чуе тя и моята страна от историята и то точно на 14ти февруари! Така беше изрежисирал събитията, че ако евентуално празнувам празника, да ми го провали…Бил поискал дори терапия за двойки! Не знае ли, че никога не сме били такава…Въобще не е нужно да си изперкал, за да говориш с терапевт, но питайте ме как се чувствах…На какво ли не е способен човек за това така бленувано чувство любов.

„Копнеем за любов толкова дълбоко, че океана би ревнувал“. – Пабло Неруда. Просто трябва да се научим да приемаме всеки край с достойнство.

Четиримата от запаса

На миналия 14ти пък получих едновременно 4 конкретни предложения как да прекарам Свети Валентин… Едно на Пампорово, две, представете си… на едно и също място (тръпки ме полазиха, какви бяха шансовете?) – на програма в Глория Палас и последно – в бар Де Ниро на село (най-вълнуващата опция). Накрая….си останах вкъщи и с баба плетохме елеци. И на четирите момчета гледах просто като на добри познати и им го бях изяснила, не са били разигравани. Въпреки това, те търсеха нещо повече. Оказа се, че една моя щура приятелка намерила начин и говорила по телефона и с четиримата…Съобщи ми най-тържествено със задоволство, че и на 4мата от мое име се съгласила (под претекст, че аз съм срамежлива сама да се обадя да обявя, че съм размислила) за среща и посочила на всички един и същи час, в който да се видим в деня на любовта…Онемях! Блъфираше ли? Знаех, че е способна, искаше да ми даде урок…Какво трябваше да направя сега? Смейте се, ако щете, но добре, че имах седмица време за размисли и преговори да сътворя решение. Изпратих мои самотни познати и познати на други познати и на 4те срещи! (достатъчно самотни, че да се съгласят на тази щуротия). На всички ни беше неудържимо нервно каква ще бъде последвалата реакция отстрана на джентълмените, надявахме се после заедно да можем да се посмеем на абсурдизма и срещите да не са катастрофални. Важното е, че и този Свети Валентин оцелях!

„Винаги има лудост в любовта. Но винаги има и смисъл в лудостта!“ – Фридрих Ницше.

Кандидат №2

Пак на 14ти получих обаждане от куриер, че имам колет, а не бях поръчвала нищо. Отидох да го взема- вътре нещо мърдаше! Пакетът беше много голям и преди да го вдигна се зачудих дали някой не се беше напъхал вътре и не ми се беше допратил като подарък…Нямаше да е първата лудост, на която да съм свидетел! За щастие, никой не ми изскочи и отнесох пакета вкъщи. В него открих нещо много сладко и умилително, обаче бързо установих, че всъщност е и…мръсно? Пухкаво зайче в любимия ми цвят, но някаква тънка лентичка го пристягаше и в очичките му се четеше болка. После осъзнах, че лентичката е…дамско бельо! На кого му хрумна да прави от зайче…да не кажа лоша дума, женско куче?? Отделно имаше на главата си тиара с дяволски рога, а в „лентичката“ бяха пъхнати…ооо, стига, пастиси! Миличкото…зайче-ескорт! Половинката на Плейбой? Няма да лъжа, креативна работа. Приятелката, която ми беше нагости, ме поля с шеги още от вратата, като ме видя с клетката, но не продължиха толкова дълго.
Почервеня цяла, но не от срам. Алергична била…Любовта наистина може да е смъртоносна….Горкото зайче жално гледаше, докато го екстрадираме в двора…Поне пак се разминахме без жертви!
Тук искам да подчертая, че едно зайче би могло да зарадва повече от скъпи билети например-не подценявайте силата на всеки жест! Освен това, бъдете по-внимателни в отношението си към животните.

„Ако любовта е отговорът, бихте ли перифразирали въпроса?“– Лили Томлин

Кандидат №1

Дойде време и за според мен най-лудата история.
С въпросното момче главен герой – турче – се запознахме както всяка стабилна, сериозна и влюбена двойка в днешно време – по интернет. Беше ми сладък разваления му български и видният му ентусиазъм към всичко в живота. Беше майстор на комплимента, а също и откровено забавен. Никога не съм очаквала той да гледа сериозно на нашите весели кореспонденции, нито пък аз съм го правела. Обаче, нали знаете, ситуацията в нашата представа не стои по същия начин като тази в чуждата глава. Винаги му повтарях, че съм много малка и не съм за него, обаче той беше категоричен, че съм много зряла за възрастта си и би ме чакал даже вечно да порасна. Гледах на всичко това с чувство за хумор, а и подозирах, че така е предназначено. Никога не се бяхме виждали на живо, но не бях предполагала, че ако това се случи някога, ще го видя по абсурдния начин, както стана. Ето, че е денят на любовта и получавам обаждане от него по телефона. Честито, Джанъм, и пр…Стана ми сконфузено, че той си мисли, че едва ли не с него днес имаме повод да празнуваме, но и аз му честитих. И в този момент-нещо странно. Той, видимо приповдигнат, ме моли да погледна през прозореца. И какво да видя – моят кандидат-възлюбен е долу пред портата ми с чисто нова лъскава кола! Виждала съм колата му и знам, че не е такава, обзе ме смътно предположение, но не вярвах да е възможно, не смеех и да си го помисля. Явно си беше купил нова кола? Гласът му прекъсва мислите ми:“Слез долу да си го получиш! Подаръка! За теб е!“

На колата отпред и беше лепил една голяма червена панделка…И аз гледам втрещено… първо не съм очаквала да го видя днес, второ…той ми беше купил кола! Знаех, че има пари момчето, но не съм очаквала, не съм и искала да ми даде близалка, камоли нещо такова! Майка ми си беше вкъщи и като осъзнах тази мисъл, се вцепених още повече! Тя не знаеше, че контактувам с чужденец по-голям от мен, ако знаеше, отдавна да ме е разстреляла, обаче сега щеше да ѝ дойде твърде много! Хем съм контактувала, хем той е пред вратата ми, хем ми носи кола! Щях да умра. Край. Знаех си. Искаше ми се поне да се сбогувам с близките. Май нямаше да имам възможност.

Какво да му кажа, какво да правя, в какво се забърках отново! А той стои отдолу и се хили, щастлив и ми маха да сляза. Аз горе съм на ръба на нервен срив. Майка ми, която нищо не подозира, си седи в кухнята и готви обяд, аз как да се появя и какво да и кажа? „Мамо, този чичко долу с голямата усмивка ми е купил нов автомобил…“

Умирам на секундата! Но какво да се прави, не можех повече да крия. Отправих се към нея неловко и боязливо й предадох накратко ситуацията…Тя погледна през прозореца и я чаках всеки момент да избухне, но това не се случи. Седна на леглото, поседя, поседя, помълча….и после бавно слезе по стълбите. Долу обаче се развихри. Видях само как му хвърли ключовете в реката и не исках повече да гледам. Как ще се прибере сега Джанъм? Тежко му на влюбения в този живот.

Вкъщи беше война и мир, най-вече първото. Твърде ангажиращ и обвързващ жест! Сигурно е очаквал да полудея по него след нещо така грандиозно. Тъжно как се е създало това мислене, че материалното мигом печели жената…

„Когато любовта не е лудост, значи не е любов“ – Педро Калдерон де ла Барка.

Като Андре Бретон и аз ще ви пожелая да бъдете обичани до точката на лудостта.(но не по-нагоре)

Задушевно посрещане на 14-ти, любовчии! А вие, самотници, вашата откачалка е някъде там, пък и да сте си самодостатъчни-отпразнувайте го този живот!

© 2022 Бирсен Ибрахим

Leave a Comment