Патрисия Димитрова: „Четенето е свобода!“

патрисия димитрова

Казвам се Патрисия Димитрова и обичам книгите. Не бих се определила като страстен читател, по-скоро интензивен и взимащ, защото поемам само информацията, която ми дава повече и ме прави мислещ човек. Харесва ми, че на нас-хората, ни е даден избора дали да прочетем или не дадена книга или статия. Всичко това допринася за усъвършенстването ни в живота.
1. Избери една дума, която описва това да си читател.
Свобода. Тя се крие в това, че човек според своите предпочитания, емоции, възгледи и реакции се захваща с някое четиво. Има романтици, критици, мечтатели, позитивни или негативни – всеки сам решава за себе си какъв читател да бъде. Изборът на четиво също – книга, списание, под някаква друга форма и дори броя на страниците. А в контекста за свободата и читателите се сещам за един мой преподавател в университета, който постоянно ни повтаряше, че сме станали като „всеядни прасенца“ и „консумираме“ всякаква информация, под всякаква форма. Трябва да внимаваме за свободата дадена на четящия.
2. Коя беше първата книга, която прочете?
Нямам спомен, защото е било преди доста време. Но в началото на съзнателния ми живот си спомням случка, в която учителката ни по литература след лятната ваканция проверяваше какво сме прочели и когато стигна до мен, мисля, че нямах какво да отговоря. Тогава не съм била страстен читател.
Първата книга, за която се сетих да отговоря, за да не ме смъмрят, е „Пипи дългото чорапче“. Е да, но следващия въпрос беше за това кой е авторът, а аз вече съвсем не знаех. Явно съм се смутила, защото помня това ясно. След, което научих три неща след тази ситуация – авторът е Астрид Линдгрен, жена е и всъщност това се оказа една от най-интересните книги, до които съм се докосвала.
3. Твърда или мека корица?
Имам повече книги с меки корици, а с твърди са две или три. Няма спор, твърдата корица е красива, но мисля, че няма значение за мен. Ако всеки един човек стигне до там, че да избира твърда или мека корица, все пак е някакво начало, мисля аз.
4. Как четенето промени същността ти?
Помага ми да открия какво харесвам и какво не харесвам, какво имам и какво нямам. Разшири светогледа ми и мисля, че спомогна за това да успявам да погледна и през очите на другия. Градивна промяна, със сигурност. Помогна ми да отсявам съдържанието, до което имам достъп. Определено имаме нужда от това в този момент.
5. Коя книга четеш, когато имаш нужда да се чувстваш комфортно?
Аз съм човек, който обича да стои в комфортната си зона и трудно излизам от нея, но всъщност нямам книга, с която да се чувствам комфортно. Аз съм на моменти, понякога ми е комфортно с книги на Стивън Кинг, друг път с исторически любовни романи на изд. БАРД от преди двадесет години и повече. Понякога с книги на Георги Господинов, няма как без него, аз също съм почитател, а друг път с някоя антиутопия. Ето за тази свобода говоря. Когато и с каквото аз пожелая. Така както го усещам да ми е комфортно.
6. Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Мисля, че се дължи на обкръжението ми – родителите ми и бабите, и дядовците ми. Старата библиотека с запазените книги като „Винету“ на Карл Май, „Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма, „Под игото“ на Иван Вазов, а дори и „Приключенията на Лукчо“ на Джани Родари. Включвам и тук историческите любовни романи от изд. БАРД – за рицарите и принцесите, за пиратите и отвлечените девойки, защото за времето на бабите и дядовците ми са били известни четива. Сигурно са били едни от първите ми запалени искрици по книгите, дали защото съм момиче или всички хора инстинктивно си падаме по истории за любов, спасение и приключения, без значение под каква форма са и от коя година са.
7. Опиши идеалното си място за четене?
Няма значение мястото, но предпочитам тишината. Повече се концентрирам и вниквам по-дълбоко иначе мога да чета един ред по десет пъти и пак няма да знам какво пише, затова е важно да е тихо.
8. Коя книга промени начина, по който гледаш на света?
Със сигурност всяка една книга ми е дала по нещо от нея. Дори тези, които съм прочела само до средата. Да, има книги, които не разбирам, все още и не им е дошло времето, има и такива, които не могат да задържат вниманието ми. Хората сме различни, с различни предпочитания. Свободата, за която става въпрос. Има и други, в които виждам повече отколкото е написано. За край ще напиша цитат от любим автор, а именно Томас Харис и книгата му „Мълчанието на агнетата“ :

„Нашите желания и мечти никога не започват с нещо абстрактно и въображаемо. Страстта е най-конкретният човешки грях – ние винаги започваме да желаем нещо, което виждаме всеки ден.“

Badan

Author: Badan

Атанас Йонков е блогър в Походът и съосновател на най-големия български форум за Ексел. В свободното си време ходи на планина и свири на китара.

Вашият коментар