Тони Любенова: С доброволчеството допринасям за нещо по-голямо от самата мен

Тони Любенова

Тя се казва Тони Петрова Любенова и е управител и продуцент в Кадърѣ Медия. В гимназията учи актьорско майсторство. Умее да свири на различни струнни музикални инструменти китара, мандолина, бас, тамбура, укулеле и други. Също така пише, има написан криминален роман. Доброволец в Open Sofia, където е фотограф, видео оператор, както и автор на статии. Владее английски, немски и руски, в момента учи испански.

1. Здравей, Тони! Ти си всестранно развита личност – пишеш музика, свириш на бас китара, учиш актьорско майсторство, пишеш, четеш, снимаш. Освен това, ти си предприемач и се занимаваш активно с доброволчество. Въпросът, който идва съвсем спонтанно е, как успяваш да съчетаваш всички тези неща? Кое те мотивира и вдъхновява?

Здравейте! Чехов има един много хубав цитат по темата – той казва „Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моята любовница“. Нещо такова се получава и с нещата, с които се занимавам аз. Шегата настрана, никак не е лесно да се съчетават всички дейности, особено щом става въпрос за творчество. В изкуството нещата не бива да се правят половинчато.

Театърът винаги ще си остане моя любов, но сякаш в момента други неща са на преден план. Обичам да съм зад камера – да улавям някакви моменти от живота, които няма да бъдат намерени никъде другаде.

Когато си наумя нещо, мога да го гледам под микроскоп, но сякаш цял живот ще правя различни неща. За някои хора мотивацията през деня е като батерия – изчерпва се. Аз не смятам, че това важи за всички. Когато правя нещата, които обичам, моята батерия си остава заредена.

2. Как се реши да основеш Кадърѣ медия? Кои са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

Кадърѣ Медия е основана с много любов, заедно с едни много прекрасни хора. С момичетата, с които основахме компанията, се запознахме преди пандемията на едно обучение за видеозаснемане. Заедно снимахме късометражен филм за фестивала „Кино в длан“ и година по-късно решихме да основем Кадърѣ Медия. След няколко месеца към нас се присъединиха още хора, с които изградихме екипа, който сме и до днес.

Все още сме в началото и правим доста грешки, разбира се, но вървим стремглаво напред. Най-хубавото е, че започнахме да изграждаме мрежа от организации и предприемачи,  с които да си помагаме. След като светът претърпя доста промени през последните две години в негативен смисъл, наша задача е да изградим едно по-пълноценно общество.

Както всички млади компании в сферата на услугите, ние също се сблъскваме с подобни трудности. За мен най-голямото предизвикателство е да намерим златната точка между възможностите на клиентите и желанията, които имат. Ако можехме, наистина бихме работили за всички, но целите трябва да бъдат и реалистични.

3. От скоро сте регистрирани и като продуцентска къща. Kакви са следващите ви творчески планове и цели? Обмисляли ли сте да заснемате филми?

Като екип вече сме снимали два късометражни проекта, единият в момента е в процес на монтаж. Предстои ни да снимаме документален филм на екологична тема, който да изпратим за един конкурс в Bloomberg TV.

Другото настрана, имаме няколко идеи за филми. Макар че нямам никакъв опит като режисьор – за мен продуценството е моето призвание – бих се пробвала да режисирам късометражен филм по авторски сценарий. Кадърѣ Медия има и идея за документален филм, за който бихме се радвали да получим подкрепата на Националния филмов център. Наскоро развихме партньорски отношения и с Българския филмов институт, така че наистина мечтаем да имаме възможност да подпомогнем и развием българското кино.

4. Какво ти дава работата като доброволец?

Ако можех да съм доброволец по професия, определено щях. От дете си мечтая някой ден да създам тайна неправителствена организация, която анонимно да помага на различни групи хора безвъзмездно. Разбира се, за нещо толкова мащабно се изискват доста средства, така че ако някой читател има подобна идея, кажете му да ми пише.

Шегата страна, доброволчеството е същото като работата, но не носи пари. Което всъщност е нещо прекрасно, защото дава повече изява за творчество и лична инициатива. Често снимам фотография и видео за различни организации, чиято цел ме привлича. Така се чувствам сякаш допринасям за нещо по-голямо от самата мен.

5. Кое е най-лудото нещо, което си правила през последните три месеца?

Сред всички безсънни нощи и разговори с всякакви хора, лудите неща се случват от само себе си. Лудостта ни е в малките неща – всеки ден се случва нещо специално – може би разговор с клиент, интересна гледна точка, която произлиза от някой спор, забавлението с приятели по време на концерт, някое спонтанно пътуване през нощта – всякакви такива неща за мен са магически.

6. Кое е най-тъпото нещо, което си чувала?

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Стара българска поговорка, която на пръв поглед звучи обезкуражаващо – нищо лошо няма да ти се случи, ако не предприемаш рисковани действия. Можем обаче и да я погледнем от друга страна – нищо хубаво няма да ти се случи, ако не предприемаш рисковани действия. Ако си седим мирно, как ще видим чудеса? Така далеч не звучи толкова „тъпо“, нали?

7. Ако можеш да избереш една песен, когато да звучи всеки път щом влезеш в стаята, коя ще бъде тя?

Нещо епично, може би от някоя видеоигра, например от саундтрака на Final Fantasy 15. Ако трябва да е една идея по-малко епично, може би ска, например „Free spirit“ на Max in the crowd.

8. Кое е посланието, което би искала да предадеш на нашите читатели?

Страхът е нещо хубаво. Преодоляването на страха генерално идва тогава, когато поемем повече инициатива. Веднъж да направим първата крачка, нещата тръгват от само себе си.

Също така – за всички хора на моята крехка двадесет годишна възраст, а дори и по-млади – ако някой ви казва, че сте мързеливи, греши. Просто не правите нещата, които сте създадени да правите. Решението? Започнете да ги правите.

Badan

Author: Badan

Атанас Йонков е блогър в Походът и съосновател на най-големия български форум за Ексел. В свободното си време ходи на планина и свири на китара.

Вашият коментар