Топ 10 най-известни архитекти

Смело можем да твърдим, че европейската архитектурата е родена в Италия. От Древна Елада архитектурата се разивава и в Древен Рим. След „мрачното“ Средновековие, настъпва възраждането и обогатяването на архитектурата на църкви, дворци и имения. Ренесанс, или още Ринашименто – периодът, от който започва едно „осъврменяване“ в архитектурата – осъвременяване, базирано на старите традиции. В Италия архитектурата е преродена. Неслучайно, повечето знаменити архитекти са италианци или в по-редките случаи французи. Италианската мисъл прониква навсякъде под покровителството на могъщи фамилии като Медичи и Борджия. И до началото на XX век тя се доразвива, смесва и комбинира на местната почва – била американска или английска. Кои са най-известните художници и скулптори? Италианците, разбира се. Затова не бива да ни учудва, че в нашата класация за архитекти, голяма част са именно такива – творци и художници… И така? Все пак кои са най- прочутите имена  в историята на архитектурата?

Микеланджело Буонароти –  строителят на параклиса на Медичите

Това е може би най-известното име на Ренесансовото изкуство и стои редом до творци като Леонардо Да Винчи и Рафаело – трима макар и различни по-възраст и стил художници, които публично са злословили един срещу друг. От дневника на Микленаджело става ясно, че е бисексуален, асоциален (според учените е страдал от аутизъм). Знае се, че е роден на  6 март 1475 г. във Флоренция и умира в Рим на 18 февруари 1564 г.  Той е поет, скулптор, художник и архитект. Създател на Сикстинската капела – едно от най-известните произведения на изкуството във Ватикана. Това е първият художник, на когото преживе публикуват биография, основана на мемоари. Известни негови скултури са Давид (тук се говори, че интересът му към млади момчета е бил повод за вдъхновението на скулптурата), „Пиета“ („Милост“) – сърцераздирателната скулптура на Дева-Мария, държаша в ръце издъхващия си Син. Впрочем това творение е предизвикало смесени чувства у почитателите на Микеланджело– Мадона е представена като доста млада, едва ли не по-млада от Иисус. Буонраоти дълго работи над тавана на Сикстинската капела. Епизоди от Битието, Сътворението, Адам и Ева, Дванадесетте апостоли са най-прочутите елементи от Капелата. И отново обществен смут. Как така в Катедралата на папството са изрисувани голи фигури! Самотен като отшелник художник с провокативни творения – признак на характера на един наистина гениален човек. Но всестранното развитие на Микеланджело не спира дотук! Той се изявава и като прекрасен архитект. Нает е от известната във Флоренция фамилия Медичи, която се е прославяла с покровителстването си над творците, за да изработи скулптурите и колонадите в техния параклис. Той построява гробниците, като на извитите върхове на стените им слага мъжки и женски фигури, изключително пластични, като според него тези склуптури символизират Деня и Нощта, Зората и Здрача.

Джовани Бернини – архитектът на площада и колонадата пред катедралата „Св. Петър“ в Рим

Джовани Бернини (1598-1680), или както е оригиналното му име Gian Lorenzo Bernini,  е още един известен италиански художник, скулптор и архитект; дете на една по-късна епоха, а именно: бароковата. Нещо повече, съвременните изкуствоведи го водят за „лицето на Барока“. При папа Урбан VIII (1568-1644), Бернини получава първата си поръчка за римокатолическата Катедрала „Свети Петър“, а именно –  да създаде мраморен, бронзов и позлатен балдахин над папския олтар! Бернини дълги години работи за доусъвършенстването на църквата, а при папа Александър (1655-1667) помага при проектирането на огромния площад, водещ към църквата, моделирайки овалното му пространство, дефинирано от две колонади, подобно на любящи ръце. Също като Микеланджело, той отдава целия си живот на един изключително тежък труд, чиито плодове са удоволствие за очите и до днес. Но според Карамуел, авторът на „Architectura Obliqua“, Бернини е допуснал доста грешки – според него елипсовидната форма на площада е без правилно матемитаческа основа. Архитектът смята, че тази форма е грешна въобще. Дали това се дължи на прецизността на Карамуел, който изследва архитектурата, като се започне от римския архитект Ветрувий, или се дължи на лична непрязън, можем само да гадаем. Интересно е, че в тази сфера Карамуел е по-известен с произведенията си в чужбина, отколокото в Италия.

Бартоломео Растрели – архитектът на Зимният дворец в Петербург, Русия

Бартоломео Растрели. Отново италианец! И нищо чудно. Италианците са майстори-архитекти. Можем да ги наречем преспокойно „родоначалници на съвременната западна архитектура“. И ако погледнем  назад във времето, това наистина е така. Копирайки гръцката и римската архитектура се сформира и италианската – тази, от която се развиват няколко стила в изобразителното изкуство – ренесанс, барок и рококо, което е възникнало  XVIII в.

Растрели се ражда  през 1700 г. в Париж., но умира в Санкт Петергбург през 1771 г. Неговият баща е Карло Растрели – придворен скулптор и архитект при руския имперотр – явно младото момче наследява неговия талант. Растрели е известен като създател на „елисаветинския барок“, защото живее и твори изцяло в Санкт-Петергбург, по времето на царуването на империатрица Елисавета. Неговото творчество е еклектика между европейския барок и руската традиционна архитектура, за да се получи съвършенната комбинация Той е човекът, „създал“ Санкт-Петербург с изящите му дворци и сгради. Всъщност столицата на Руската империя е проектирана изцяло от италиански архитекти и инженери – очевидно империатрицата е осъзнавала към кого трябва да се обърне. Неслучайно наричат Санкт-Петергбург е наричан „Северната Венеция“!

Растрели построява, обновява и работи по Зимния дворец, Летния дворец канали, улици и градини. Реконструира и Големият дворец в Петерхоф – дворцовият комплекс при Финския залив. Разбира се, че не е единствен, говорим за много, много голям колектив от архитекти, инженери и реконструктори. Растрели работи и по Големия Екатерининински дворец  в Царское село, като оформя своеобразен руски барок. Особено място в дейността му заема култовата архитектура. Той строи доста църкви – източноправославни църкви, строени от католик. Странно, нали? Едно от най-прочутите му произведения е църквата на девическия манастир в  Смолни.

Пиер Леско – създателят на площада в музея Лувър в Париж

Пиер Леско (1500-1578) – създателят на Лувъра, едно от украшенията на Париж и цяла Франция, ако влючим и дворецът на френските владетели Версай! Предполага се, че Леско има шотландски корени.Той внася ренесансовия класицизъм във Франция. Негов близък приятел е Жан Гужон, с когото работят близо две десетилетия. Едно от първите му творения е Fontaine de Innocent (Фонтанът на Невинните) в Париж. И Париж си има известен фонтан, макар и не толкава извистен колкото италианския Fontana di Trevi в град Рим. Всъщност края на XVIII в. фонтанът, построен от Леско, е преработен от Легран. Основното творение  оцеляло творение на Леско е Дворният площад на Лувъра. Макар и повлиян от италианския Ренесанс, Леско и неговият сътрудник Гужон не успяват да внесат типичната за италианците монуменалност, но прилагат голяма изисканост в оформлението на фасадите (предната страна на югозападната част на сградата). Основната архитектурна работа се пада на Леско – именно той планира местоположението на архитектурните елементи. Гужон ги разкрасява в стила на френската изисканост. Заедно с Франсоа Мансар, известният архитект проектира Hotel Carnavalet, и то с типичен ренесансов интериор. Леско рестварира и почти разрушения замък Валери. В дворцовия площад на Лувъра Леско изпозва почти изцяло класически елементи, характерни за нея епоха.

Александр Брюллов – архитектът на Щаба на гвардейския корпус на Зимния дворец в Петербург

Александърл Павлович Брюллов, един от най-известните руски архитекти, е основоположнки на романтизма в архитектурата. Освен архитект Брюллов е и художник. Той е роден 1798 г. и почива 1877 г. Целият муу живот е преминал в Санкт-Петербург. Син е на скулптура Павел Брюллов. Очевидно талантът е семеен, тъй като и брат му Карл също е художник, и то доста популярен. Особено красива е картината му „Одалиска“, създадена през 1835 г. Но най-знаменитата творба на този художник е „Последният ден на Помпей“. Брюллов следва в Императорската художествена Академия от 1810 до 1821 г. След като завършва обучението си, той заминава за Италия, където работи под влиянието на италианските архитекти. С афинитет към археологическите останки, Брюллов посещава Помпей, където през 1824 г. участва в реставрациите на римските бани. Със своя авантюристичен дух, младият скулптур се оказва в различни градове и страни из Европа – Рим, Париж, Англия. В Париж дори слуша лекции по механика в университета Сорбона През 1829 г. се завърща в Санкт-Петербург и под неговото ръководство са построени Михайловския театър, Пулковската обсерватория, Щабът на гвардейския корпус към Зимния дворец. Той преподава и на студентите по архитектура в Академията и съвсем скоро, само за една година, през 1832 получава степента професор. До 1871 г. Брюллов продължава да обучава студентите по архитектура. Двете най-ярки произведения на Александр Брюллов са Щабът на гвардейския корпус и лютеранския храм „Св. Петър“ на Невския проспект (булевард в Петебруг). В архитектурата на Брюллев се откриват точни геометрически форми и планове. А нима такава логическа строителна мисъл е присъща на един художник от епохата на романтизма? Не случайно Алексъндър Брюллов е известен точно като архитект. Брюллов печели проекта за оформлението в източната част на Дворцовия комплекс. Въпреки, че е под влиянието на романтизма, в своите сгради Брюллов съчетава съвсем умело елементи от стилове като барок, рококо, релефи и орнаменти.

Антонио Гауди – архитектът на катедралата „Ла Сагра Фамилия“ в Испания

Пълното име на испанския архитект е Антонио Гауди и Корнет. Роден е през 1852 в Руес в Каталуния и почива в Барселона през 1926 г. Работи изцяло в столицата на Каталуния, Испания. Неговото най-голямо произведение е катедралата „Ла Сагра Фамилия“ (Светото Семейство). Започва да следва архитектура в Барселона през 1869/1870 г., но забавя образованието си във времето, тъй като е извикан на военна служба. Завършва Порфесианлното Училище по архитектура в Барсенола през 1878 г. Първоначалто твори във Викторианския стил, в който е обучен. Сетне експериментира с композицията на геометрични маси, чиито повърхности са украсени сшарени тухли, керамични плочки, флорални мотиви. След което се насочва към мавританския стил (арабския архитектурен стил в Испани). В този стар специфичен стил са изградени дворецът Ел Гуел и имението Ел Гуел. По-нататък интересите на Гауди се развива към готиката. Готическият стил се развива паралелни с останалите, но интересен е фактът, че той всъщност възниква още в Средновековието във Франция – XII в. Основният израз на този стил са катедралите. „Ла Сагра Фамилия“, макар и творение от XIX в., е в готически стил. Нека не бъркаме готическият стил не е свързан със съвременната мода. Самото име произлиза от немското племе готи. Първоначално Катедралата, с чието име се свързва Гауди, е трябвало да бъде построена от архитекта на епархията – Франсиско де Паула дел Вилар. Но материалите, които той избира, са доста скъпи. За това и проектът е възложен на Антонио Гауди, който я изгражда в неоготически стил. Камбанарията е посветена на апостол Бернабе – тя е напълно завършена от архитекта. Когато през 1926 г. Гауди почива, неговите произведения са довършени от ученика му Доменек Сугараниес. За жалост, както и Микеланджело, Гауди не успавя да се ожени.

Огъстъс Пюджин и Чарлз Бари – архитектите на Часовниковата кула в Лондон.

Или както е известна кулата  „Биг Бен“ – „Големия Бен“ се намира в  сградата на Уесткулата етажа, висока е 96 м. Но кой е главният майстор, изобретил това чудо? Става въпрос за Огъстъс Пюджин и Чарлз Бари. Вторият е син на канцелар, после става член на фирма, в която работят геодезисти. Твори по църквата „Свети Петър“ в Брайтън, после завършва клуба на  пътниците в  Pall Mall. Построява и училището на крал Едуард в Бирмингам. Проектира Кралския институт за изящни изкуства. Но не той е нашата тема на разговор, а мистър Пюджин.

Господин Огъстъс (1812-1852), французин по произход, има възможността да практикува професията си усилено в периода 1837-1840 г. Бива нает от Джон Талбот,  от виконта на Шрусбъри, от заможни римокатолически миряни и римокатолически свещенници.  Изработва няколко катедрали: „Сейнт Смит“, Бирмингам, Саутуорк и др. Един от най-добрите му поректи е „Св. Осуолд“. Неговият стил е изцяло възроженеско-готически, повлиян от Джон Ръскин – най-заничиимят изкуствовед през Викторианската епоха. Именно от Ръскин, Огъстъс заимства принципите на заострената, както и на християнската архитектура

Густаф Айфел – инженерът на Айфеловата кула

Густаф Айфел, създателят на Айфеловата кула, е роден на 15 декември 1832 г. в Дижон (администратимен център на Кот д`Ор в Източна Франция). Син е на Франсоа Айфел и Катерин Мелани Монеуз. В периода 1843-1859 г. следва в Лицея в Дижон. През 1950 г.  довършва висшето си образование като магистър в Централното училище, тъй като не успява да премине изпита в Политехническия университет. Няма нищо учудващо в този факт – доста известни учени и творци не са били признати в началото и дори някои от тях не са успели да завършат университет – най-известен пример е немският физик Алберт Айнщайн. След като става инженер, Айфел се специализира в металургията, подпомаган от майка си, която има връзки в средите на металургичното производство. След една година младият инженер е нает в компанията на Чарлз Непвеу като служител. Компанията се занимава със строителство на парни машини и оборудване на железопътни пътища. Скоро, обаче, Компанията на Непвеу става пълно притежание на Общата железопътна компания и 26-годишният Айфел заема позицията на главен инженер при  изгражднето на моста в Бордо. От тук и тръгва каририерното развитие на Густав, тъй като той експериментира в технките на застрояване на самия мост. След три години, когато мостът е построен, инженерът получава нова поръчка – построяването на два виадукта от железопътната линия в отсечката от селището Комантри до селището Гана в департамент Алиер. Това са виадуктите Рюзе и Нювал. Айфеловата кула – най-големият проект в живота на Айфел – се е превърнала в символ на Париж. Със своите внушителни 81 етажа и 324 м височина, днес помещава заведения, но дали винаги Айфеловата кула е перидзивкавала възхищение? Знае се, че голяма част от френската общественост и интелигенция са били възмутени от „модернистичната“ сграда на г-н Айфел. Група френски интелектуалци, сред които художници, учени и писатели като Мопасан, Дюма, поетът-символист Пол Варлен.  и Мусно подписват  протест, озаглавен  „Артисти срещу Айфеловата кула“. Те намират „ Желязната дама“, както е известна кулата, за твърде „грозно, мършаво и посредствено произведение от железария“. Дали са били прави? Въпрос на вкус. А и времето винаги е показвало, че онова, което често е било заплювано, се превръща в монумент, както и обратното. Но все пак футуристичното изкуство трудно се приема от поетите-символисти и художниците-импресионисти, които малко или много се доближават.

Федерик Огюст Бартолди – създателят на Статуята на Свободата в Ню Йорк

Статуята на Свободата  се явява нещо като „визитната картичка“ на града. Често се появава в американските филми. Нали и в края на филма „Титаник“, Роуз изважда кулието „Сърцето на океана“ под дъжда, застанала пред Статуята на Свободата…Не знаем дали авторите на филма са действали от романтични подбуди или с цел да увеличат туристическия наплив към Ню Йорк. Статуята е висока 93 м и е проектриана от Федерик Огюст Бартолди през 1886 г. Интересен факт е, че в нея се помещават ресторанти.  Бартолд  проектира вътрешната носеща конструкция. Основните материалите, които използва са злато и стомана. Всъщност Статуята на Свободата е френски подарък от масонските революционери към американските революционери и масони. За това и сградата става символ на свободата и равенството. Архитектът Федерик Огюст Бартолди е известен скулптор. Роден е 1834 и умира през 1904 г. Бартолд (както е вдействителност името му) e родом от Колмар, Франция и произхожда от семейство с френски и немски корени. Взима уроци по рисуване при Мартин Росбах, а после учи скулптура в Париж. Но Бартолоди скоро зарязва живописта и се насочва към скулптурата. Една от най-добрите му работи е „Switzerland Succoring Strasbourg“ (скулптура), която е подарена от Франция на Швейцария. Днес тя се намира в швейцарския град Базел. Втора негова значима  е статята „Лъвът на Белфорт“, построена в памет на загиналите герои при битката при Белфорт от 1870-1871. „Liberty Enlightening the World“ (Статуята на Свободата) е най-грандиозната му работа. Представена през 1886, тя става символ не само на Ню Йорк, но и на САЩ.

Ейдриън Смит  – архитектът на  „Бурдж халифа“ – най-високата сграда в Дубай

За Древния свят най-високите сгради са се считали египетските пирамиди. Какви ли не митове са се създавали  за тяхното построяване. Такива митове се срещат и днес, макар и техниката за тяхното създаване отдавна да е разкрита от учените. Кои са най-високите сгради в съвремието? Небостъргачите в САЩ? Не! Тези в арабската страна Абу Даби и по-скоро в град Дубай. Но това не са обикновени кубични високи постройки, които се извисяват, а истински творения на изкуствата със своите причудливи и впечатляващи форми. Техният демиург е не кой да е, а Ейдриън Смит, американски архитект! Негово дело е небостаргъчът „Кулата на Халифа“ (Burj Khalifa). Ейдриън Смит е роден през 1944 г в Чикаго. През 1969 г. завършва в университета Илинойс, Чикаго. През 2013 г. е удостоен с почетна степен по литература. Още в началото на кариерата си Смит работи в архитектурната фирма SOM. Работейки все още към нея, започва и строежът му на Бурдж Халифа. Ейдриън Смит не случайно започва да проектира тази сграда, тъй като сам казва, че високите сгради всъщност оказват такова въздействие, както и забележителностите. Все пак архитектът не се задържа за постоянно в SOM. Той основава собствена фирма – „Adrian Smith + Gordon Gill Architecture“. Тази постмодернистична сграда е построена през 2004 г. Със своите 800- и няколко етажа тя има особена конструкция: Във височина небостъргачът става все по-тесен, докато на върха си не достигне формата на копие. Още по-интересното е, че формата е твърде специфична – вероятно, за да бъде по-стабилен, небостаргачът е стъпаловиден. Всъщност небостъргачът, погледнат отстрани, представлява съвкупност от извисяващи цилиндрични форми, които са различни по височина. Интересен е факта, че най-високите сгради са построени в Азия, включително и на Арабския полуостров. Тепърва се строи по-висока сграда в Китай.

Изключвайки източната архитектура, ние виждаме, че западната не е нищо повече – през всичиките ѝ фази: постомодернизъм, модернизъм, рококо, ренесанс, готическа – еклекитка от старогръцката архитектура, примесена с мотиви от юдео-християнската религия и саксонски мотиви, за да се превърне в глобален масивен колос, обхващ всички континенти. Защото дори кулитев  Шанхай и Дубай не са нищо повече от копие на американските небостъргачи. „Небостъргачи“? Не е ли заложена тук идеята на „високите, готически катедрали“, всяващи страх у хората и внушаващи идеята за отдалечеността от Бога?  Не знаем, но със сигурност западната архитектурна мисъл не се е променила през вековете. И тя ще еволюира в сградите в Азия през бъдещето.

 

Източници:

„Дневниът на Микеланджело лудия“, Роналдо Кристофанели, бълг. издание 1990 г.

https://www.theartstory.org/artist/gaudi-antoni/life-and-legacy/

https://www.vivivigevano.com/lamore-per-larchitettura-e-le-critiche-al-bernini/

https://www.nga.gov/collection/artist-info.6761.html

https://adresaspb.ru/category/structures/building/shtab-gvardeyskogo-korpusa/

https://artchive.ru/publications/3045~Istorija_ljubvi_v_kartinakh_Karl_Brjullov_i_grafinja_Julija_Samojlova

https://art-links.livejournal.com/2402661.html

https://rusmuseumvrm.ru/reference/classifier/author/bryullov_aleksandr_pavlovich/index.php

http://architectura.cesr.univ-tours.fr/traite/Notice/Caramuel1678.asp?param=en

https://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100101567

https://www.toureiffel.paris/fr/le-monument/gustave-eiffel

https://www.britannica.com/biography/Michelangelo/The-Medici-Chapel

https://www.britannica.com/biography/Antoni-Gaudi

https://sagradafamilia.org/historia-del-temple

https://buildingtheworld.com/_pdf/V1_C20_TheEiffelTower.pdf

https://www.visitlondon.com

https://www.britannica.com/topic/church-architecture

https://obrazovaka.ru/alpha/b/bartoldi-frederik-ogyust-bartholdi-frederic-auguste

https://www.famous-architects.org/adrian-smith/

 

Автори: Ния и Кремена Каменови

 

 

 

NiyaKremena Kamenovi

Author: NiyaKremena Kamenovi

Ние сме две близначки от Варна

Вашият коментар