Кристо - арт инсталация

Художествената инсталация – какво представлява тя?

Share this post on:

Какво представляват арт инсталациите?

Живеем в забързани времена и нашият поглед е все по-надалече и все по-нависоко. Сетивата ни имат нужда от нови усещания ,вкусове и визия. Макар че вече 80 години художниците работят с художествените инсталации те са все още най-новият писък в изкуството. Всички ние знаем за художествените инсталации, но какво са всъщност са те ще разгледаме с вас сега. Има над 400 артиста по цял свят, които се занимават само с художествени инсталации.  Арт инсталациите са прозиведения създадени предимно в затворени пространстваи и биват двузимерни или триизмерни. Те съчетават умело пространство с арт елементи и архитектура. Обикновено са коментар върху вече съществуващо прозиведение. Понякога могат да ни се сторят излишни и без много мисъл в тях. Имат често и политически привкус. Изискват участието на наблюдателя и са създадени да променят вече съществиващия облик на пространството. Художникът включва заобикалящото пространство като част от инсталацията. Материалите, от които са изработени са различни: стъкло, метал, битови предмети, техника, видео, звук, филм, мултимедия, прозиведения на изкуството, дрехи, найлони, пластмаса, светлини, цветен текстил, кинетични скулптури. Обикновено инсталациите заемат големи пространства като цели арт галерии или част от тях. Те могат да бъдат и външни инсталации като например мостове, фасади на сгради, площад или цяла улица. Тези инсталции обаче са наречени „публично изкуство“. Инсталациите се делят на постоянни и временни. Някои от тях могат да бъдат и кинетични скулптури.

Къде се заражда?

Кинетичното изкуство може да бъде част от инсталацията или самата инсталация. То е породено от любовта към движението. Поражда се след Втората световна война от група концептуални художници наречена „Движението“ в Париж през 1955 г. Артистите разработват различни проекти от поп-арт, които симулират движение в картина до кинетични скулптури задвижени от механизъм. Една от най-известните кинетични инсталации е скулптурата „Главата на Франц Кафка“ в Чехия. Друг артист занимаващ се предимно с кинетични скулптури е Тео Джосеф Джесон. Той е холандец и е роден на 14 март 1948 г. Създава огромни кинетични чудовища, които се движат сами от вятъра. Учи физика в Технологичния университет в Делъфт, но напуска университета без диплома. Първият му проект е летяща чиния, която прави голямо впечатление на холандците и даже се заклеват, че е имало светлина около нея. За целта използва ПВЦ тръби. След 1990 г. започва да се занимава с ходещите плажни чудовища. Базирани са на система от триъгълници и връзки, и така са направени, че подпомагат движението на обекта. След време скулптурите му са много добре конструирани срещу вятър и вода. Зрителите могат както да наблюдават, така и да преминават през арт инсталациите в галериите.

Феерия от светлина, звук и движещи се обекти

Знаете ли, че ежегодно в Америка в  пустинята Невада се провежда фестивал наречен”Burning man”( Горящия човек). Полуголи или облечени футуристично посетителите се наслаждават на огромни арт инсталации насред пустинята. Накрая на фестивала те се изгарят. От огромни метални мастодонти бълващи огън, къща на кокоши крака до грамофон направен изцяло от метал. Инсталациите са причудливи и запомнящи се. Друг фестивал който грее сърцата на европейците това е „Фестивал на светлината“ в Лион, Франция. Той се провежда веднъж годишно през декември за четири дена. По време на фестивала освен 3D MAPPING по сградите се наблюдават и редица светлинни инсталации разпръснати из града. Те са под формата на големи нощни лампи, неонови сърца, стъклени аквариуми, изпълнени със светодиоди, огромни електрически крушки, които осветяват улиците. И още светещи лилии, паралелепипеди от неон и окачени петметрови играчки изработени от мека пластмаса. Всичко това вдъхновява зрителя. Потапя го в една нова атмосфера. Не е за подценяване и китайския „Фестивал на светлините“. По време на него може да се наблюдават осветени фигури на елени и пеперуди, светлинни дракони, хиляди запалени фенери, които летят. И още красиво осветени лебеди в езеро, коридори от неонова светлина, мултимедия. Разбира се инсталациите са различни всяка година.

Първите и най-известни имена, които дават огромен тласък на този вид изкуство

Първите арт инсталации са направени през 1958 г. Френският артист Ивс Клейн поканва публика в арт галерия в Париж да видят неговото произведение. Галерията е изцяло боядисана в бяло, а стените са голи и осветени от светлина. Марсел Душам и Курт Счуитерс са първите артисти излагащи сериозни инсталации в парижките галерии. Въобще дадаистите имат отношение към инсталациите. Знаете ли че един от най- големите приноси  в изграждането на арт инсталации има българин. Това е Христо Явашев-Кристо. Той е единственият българин, който прави арт инсталации в такива размери. Кристо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. Майка му е македонка от Солун, а баща му е дипломиран инженер във Виена и има текстилна фабрика в Габрово. Дядо му по бащина линия пък е открил древният град Абритус край Разград. Кристо завършва  Художествената академията през 1956 г., а през 1957 г. емигрира първо в Чехословакия при роднини. После се премества в Австрия. През 1958 година пристига в Париж, където се запознава с жена си Жан-Клод. Тя е завършила философия в Тунис. Двамата се разбират прекрасно и започват да работят заедно. Първоначално проектите са подписани с името на Кристо, за да избегнат сексистките нападки към жените художници, но в последствие са подписани и от двамата. Проектите им са финансирани изцяло от тях самите, а те не искат пари за да видиш изкуството им. Повечето от парите им идват от продадените скици на проектите и техните модели. Договарят се с общинари, еколози, политици. Първият им проект от 1962 г. е затварянето на улица Висконти в Париж от подредени един до друг варели. През 1964 г. се преместват да живеят и творят в Ню Йорк. От там следват много техни големи проекти. „Чадърите“ в Токио, „Бягащата стена“ в Колорадо, опакованият Райхстаг.  Райхстага и Берлинската стена са препратки към Втората световна война и участието ни в нея, а Берлинската стена е препратка към разделението на Изтока и Запада по време на Студената война. Кристо е завладян от темата за разделението като всеки българин. Следват много нови идеи. Опаковането на Понт Ньоф в Париж е един дългогодишен проект и първоначално е трябвало да се случи в Щатите, но поради неразбирателства с кметове отменя решението си и след години го прави в Париж. Една от бележитите му творби си остава 38 метрова завеса в Калифорния (1972 г.). Необходими са 28 месеца работа по този проект и 64 доброволеца от училища по изкуствата. Опакованият морски бряг в Австралия Литъл Бей е на 14 км от Сидни. Опаковани са  2.5 километра, а са отделени хиляди часове за работа. Брегът е опакован за 10 седмици. Кристо опакова в меки текстилни материали и така показва преходността на творчеството  в сравнение с вечната природа, която ще бъде тук и след нас. Милиони хора са свидетели на творчеството му „.Бягащата стена“ в Колорадо е 50 километрово съоръжение изяло от метал и кабели.  За изработката са били необходими 4 години работа. Проектът създава визия за движение на материала и голяма пластичност. Обикновено след приключването на един проект материалите са разпродадени, а парите се ползват за друг проект. Една от най-колоритните инсталации са заградените острови в залива Бискейн, Маями. Те са оградени от розови опаковки.  Яркият цвят контрастира с растителността на острова. Проектът отнема на Кристо три години. Островите приличат на футуристични петна в природата. Чрез розовия цвят е подсилена тяхната отделеност в природата и тяхната идентичност. Кристо набляга повече на пропорциите отколкото на детайлите в работата си. Последната инсталация на Кристо е реализирана след смъртта му. Не можем да не отбележим и един от последните му проекти, върху които работи приживе, а именно Жълтите кейове в Италия. Този проект е завършен бързо и привлича стотици посетители, които си правят селфита с него. Кристо не успява да види последният си проект завъшен. Опаковането на Триумфалната арка в Париж се случва след смъртта му и той не доживява да го види. Кристо умира на 31 май 2020 г. в дома си в Ню Йорк и ще остави траен отпечатък в живота ни с мащабните си художествени инсталации. Творчество му е непокорно, иновативно, преследва те месеци след като го видиш. С простота си е запомнящо се и те кара да се чувстваш като част от него. Негови произведения са в музея за съвременно изкуство в Ница, както и в музея за изкуство в Ню Йорк. Той е истински визионер за времето си.

 

Въобще нашият двадесети век ни поднесе много нови предизвикателства. Представи ни изкуството по друг, иновативен начин. Накара ни повече да съзерцаваме и мислим чрез инсталациите. Обогати понятието ни за живота. Арт инсталациите винаги ще са живи, за да ни показват проблеми като екология, затвореност, асоциалнотост, детство, бит. Как преживяваме сред предметите и как те са част от нас. Как преживяваме архитектурата по нов начин, и как чувстваме света около нас. Изкуството има не само политически, но най-вече социални оттенъци. Бори се с уродливото, грозното и ненужното в живота ни. Една от най-известните инсталации е “Дворът“ на Алън Капров. Това е пространство изпълнено с автомобилни гуми. Показва ни извършена работа и остатъците от нея, екологичния проблем как мърсим природата чрез натрупване на излишни материали. Инсталацията на Дамиън Хирст „Фармацията“ от 1992 г. е също много известна инсталация. Направена е  цяла аптека и има различни места за сядане, за да гледаме рафтовете и преживяваме това пространство. Емблематична  арт инсталация е „Mushroom room”( Стаята с гъбите) на Карстен Холер. Тази инсталация е направена в чест на халюциогенните гъби и те са така реалистично изработени, че имат малка разлика с оригинала си. Те са огромни в инсталацията. Арт инсталацията е разделена на четири зали. Първа зала“ Обърнати наобратно гъби“, втора зала „Куфарни гъбени истории“, трета зала“ Гигантски тройни гъби“, четвърта зала“ Математика на гъбите“. Изработени са от синтетична гъба, полиестер, въжета и хоросанова мазилка. Инсталацията е грозна, не можем да търсим в нея естетика, но тя отключва въпроси като отваряне на съзнанието: Нужно ли е да взимаме опиати, за да направим това? Това ли е светът сега за някой?

Leave a Comment