Да възпитаваме и преподаваме с НЛП

Share this post on:

Как да преподаваме в училище с НЛП методологията

Много се говори в последните години за НЛП (невро-лингвистично програмиране). Ето и причините темата да става все по-актуална. НЛП е съвкупност от техники. Няма значение кой, кога и защо ги е измислил. Принципът на НЛП е да се използва всичко, което дава добри резултати. Техниките не работят за всички хора и във всички ситуации. Затова в НЛП има и втори принцип: ако една техника не работи, използвай друга. Не е нужно да робуваш на догми. Просто пробваш и виждаш кое е най-удачно. НЛП подобрява комуникацията и най-вече тази със себе си. НЛП създава доверие. Оттук е лесно да разберем защо можем да спечелим повече в бизнеса или да продадем повече. И не само. НЛП не е медицина! НЛП не лекува болести и не е психотерапия. Методите на НЛП могат да бъдат полезни при хора, които имат по-сериозни душевни проблеми, но задължително трябва да се прилагат от правоспособни медицински лица.  НЛП може да ни помогне да си изясним ценностите в живота, да си поставим значими цели в съответствие с тези ценности и да ни помогне да си изградим мощна мотивация, за да ги постигнем. А това води до удовлетворение от живот и до неизразимо чувство на щастие.

Човекът е социално същество, създадено да общува със себеподобните си. Общуването се осъществява основно в две направления – вербално и невербално. Днешният човек все по-малко владее изкуството на невербалното общуване. Комуникацията между хората не е само предаване на факти чрез букви или звуци. Комуникацията е също така чувства, емоции. Често събеседникът ни казва с думи едно, а поведението му – поглед, стойка, излъчване говорят съвсем друго.

Да изгоним депресията   

Понякога, когато не постигнем, каквото сме си набелязали, сме склонни да обвиняваме обстоятелствата, хората или късмета си. А промяната се случва, когато променим начина, по който мислим и възприемаме нещата. Според НЛП ние разполагаме с всички ресурси за да променим ситуацията и обстоятелствата в наша полза. Трябва само да ги разпознаем и да ги използваме.

Много хора могат да прекарат ден, в който деветдесет и девет неща са станали добре и да се върнат вкъщи напълно депресирани. И то само защото едно от нещата не е станало както трябва. Те може да са превърнали това единствено нещо, което не е станало както трябва, в голям, ярък и шумен образ, а всичките останали – в малки, тихи, несъществени, мъгляви изображения. Депресията не е постоянно състояние, например като това да загубиш ръка. Тя е състояние, в което хората могат да влязат и да излязат. Повечето хора, които изживяват депресия, са имали много хубави преживявания в живота си. Но те вероятно се концентрират много повече върху отрицателните емоции и спомени, върху болката, която са почувствали. И затова чувството на депресия не ги напуска дълго време. Ето за това служи НЛП – да не превръщаме малката снежна топка в лавина.

Ако не ви харесва как се чувствате, променете това, което си представяте. Защото ние имаме възможността да управляваме състоянията си. Случвало ли ви се е да имате неприятен ден с много проблеми и въпреки това да приемете покана за излизане с приятели? И ако оставите доброто настроение на компанията, веселото изживяване, забавлението и смеха да ви заразят, то вие започвате да се чувствате много по-добре! И дори проблемите, които са съпътствали деня ви, започват да ви се струват незначителни. 

    Онова, което става в ума ни се намира под пълната ни власт. Дори при най–трудни външни обстоятелства можем да създаваме свои мисли, да им придаваме различни значения и да реагираме както искаме. Дали сме щастливи или нещастни зависи само от нас. Каквото мислим за себе си до голяма степен определя и какво ще постигнем. Тези убеждения са част от неврологичните процеси, които сами създаваме с начина, по който тълкуваме миналите преживявания. Някои от тях дори са с „изтекъл срок на годност” и вече не подхождат на живота ни. Мозъкът ни е като твърдия диск на компютъра –  щом сме инсталирали нещо, значи можем и да го изтрием. 

Управление на настроението

Настроението ни често е като очила с филтър, през които ние възприемаме света. То дава окраска и интерпретация на случващото се. Представете си, че сутрин слагате розови очила и всичко около вас започва да блести в нюанси на розовото: слънцето, улиците и небето са виолетово-розови, дрехите на хората не са в типичните тъмни окраски, а са по-весели, цветни и ярки. Сигурна съм, че в такъв момент дори задръставанията по улиците няма да ви се сторят толкова дълги тягостни, както преди.     А сега си представете, че виждате света в черни, мрачни краски. Как ли изглежда? Как се усеща? Какво ли се случва в душата ви при вида на тъмния и мрачен свят наоколо? 

    Ето това е настроението. Избор на очилата ми за деня. Цветовете идват отвътре, но те карат външния свят да изглежда различно. Една и съща картина можем да я гледаме с различни очи. Ние сами избираме как.

    Факт е, че има хубави и лоши дни. Има обективни външни обстоятелства, които влияят на настроението ни, себеусещането ни, мислите, комуникацията. Ясно е, че понякога се виждаме неумели, смотани, или дебели и грозни, докато в други дни се чувстваме добре в кожата си и сме в мир със себе си. Случва се така, че един ден околните ни дразнят повече, докато в други дни ги виждаме като ангелчета и сме благодарни на Бог, че ги има в живота ни. 

    За да имаме повече от последното, всичко зависи от нашата настройка за възприятие. Сигурно сте чували, че събитията във външния свят са неутрални по природа. Те просто се случват и в тях няма знак за плюс или минус. Ние им придаваме смисъл и качества, чрез нашите филтри на възприятие. 

    Ние имаме възможността да управляваме състоянията си. Случвало ли ви се е да имате неприятен ден с много проблеми и въпреки това да приемете покана за излизане с приятели? И ако се пуснете и оставите доброто настроение на компанията, веселото изживяване, забавлението и смеха да ви заразят, то вие започвате да се чувствате много по-добре! И дори проблемите, които са съпътствали деня ви, започват да ви се струват незначителни. 

    Понякога, когато не постигнем, каквото сме си набелязали, сме склонни да обвиняваме обстоятелствата, хората или късмета си. Промяната се случва, когато променим начина, по който мислим и възприемаме нещата. Според НЛП вие разполагате с всички ресурси, които са ви необходими. Трябва само да ги разпознаете и използвате, за да постигате промяната във вашия живот.

    Онова, което става в ума ви, е ваша лична собственост и се намира под пълната ви власт. Дори при най–трудни външни обстоятелства вие можете да създавате свои мисли, да им предадете различни значения и да реагирате, както пожелаете. Никой не е в състояние да ви направи щастливи или нещастни, ако решите да подходите по друг начин. Обикновено хората подценяват промените, които тези вътрешни ресурси могат да предизвикат у тях и другите. Естествено, каквото мислите за себе си до голяма степен определя и какво ще постигнете. 

    НЛП знае, че тези убеждения са част от неврологичните процеси, които сами сте създали с начина, по който сте изтълкували миналите преживявания. Също така НЛП знае, че някои от тях са с „изтекъл срок на годност” и вече не подхождат на живота ви. А щом сте инсталирали нещо, значи можете и да се освободите от него. 

Да овладеем страха 

Страхът има много лица. Той може да е сковаващ и да изпълва организма ни с адреналин и ужас, може да е просто уплаха или само безпокойно очакване, че ще се случи нещо лошо. Но всички тези лица водят до реакции на нервната система, които могат да възпрепятстват нормалното и функциониране. Да предизвикат умствена и душевна депресия, изтощение, а понякога дори и психически сривове. Много хора не знаят как да преодолеят ужаса, който ги измъчва. Тяхното ежедневие дотолкова е отровено от страха, че не могат да намерят и минута покой. Страхът така е пропил живота им, че ги възпира от каквото и да било смислено начинание.

Преди да се пристъпи към преодоляване на страха, трябва да се определи точният страх. Хората се страхуват от какво ли не:

  • от смъртта
  • от загуба на работа
  • от говорене пред публика
  • от бедност
  • от болести
  • от старост
  • от високо
  • от суеверия

За да се отървем от това е важно първо да вникнем по–добре в неговата същност. То почти винаги касае нещо, което все още не се е случило, или с други думи не съществува. Излиза, че ние се тревожим от вероятността за материализиране на фантом, живеещ само в нашето въображение.

Повечето хора биха се поболели да вървят по тясна греда, прехвърлена високо над планински поток. Ако обаче ширината на същата тази греда бъде обозначена върху тротоара, те ще крачат по нея без никакъв проблем, като дори през ум няма да им мине, че могат да загубят равновесие. Следователно опасността в първия случай се дължи единствено на собствения им страх от падане (е, тук влияе и гравитацията). За да елиминират опасността, те трябва просто да не допускат мисълта за нея да обхване съзнанието им, да държат под пълен контрол ума и тялото си.

За да надвиете страховете си, проследявайте всеки един от тях до логичния им, завършек и се убеждавайте сами, че нещата, от които се боите, засега не съществуват никъде другаде, освен в собственото ви въображение. Независимо дали някога ще се случат, или не, тревогата за тях е загуба на време, нерви, както и на реална умствена и физическа енергия. Спрете да се тревожите, както бихте спрели да ядете или пиете нещо, от което сте сигурни, че ви прилошава. Ако трябва да се притеснявате за нещо, притеснявайте се за ужасните последици от притеснението – това може да ви помогне към преодоляване на страха.

Само вашите убеждения, че страховете са въображаеми, няма да ви освободи напълно, докато не обучите съзнанието си да отхвърля и най–малкия намек за тях, да противостои на всичко, което води до появата им. Това означава постоянна бдителност и умствена нагласа. Когато лошите предчувствия и тревожност започнат да надигат глава, вие не трябва да затваряте очи и да ги оставяте да се разраснат, а да реагирате на часа, насочвайки съзнанието си в противоположна посока.

При страх от личен неуспех, вместо да си мислим колко сме дребни и жалки, колко сме неподготвени за тежката задача, която ни предстои, и колко е сигурно, че ще се провалим, трябва да си вдъхваме увереност, че сме силни и компетентни, че вече сме изпълнявали подобни задачи в миналото и че ще вложим целия си натрупан опит, за да се справим достойно и с тази. Това ще ни позволи да триумфираме над текущата ситуация и да сме готови за поемане дори на още по–големи предизвикателства в бъдеще. Ако нямаме такава настройка, трябва да я придобием с помощта на техники от НЛП. И тук се връщаме на ключ номер две – страхът от думата „не”.

Много често този страх от личен неуспех се проявява в класната стая. А именно там, в училището, освен в семейството, е мястото където нашето бъдеще формира характер и нагласа към света. Факт е, че учениците, както и всички хора се страхуват. Страхуват се учителят да не разбере, че са неподготвени за час, страхуват се каква оценка ще получат… По отношение на учебния процес един от основните страхове е и да не изглеждат глупави. И поради този страх те си създават поведение, с което сами пречат на развитието си.

Когато човек, който се учи не разбира нещо, нормално и естествено е да попита. Възможно е и след повторното обяснение да останат неразбрани неща. Повечето хора са склонни отново да попитат. В зависимост от това кои са събеседниците се определя и хода на дискусията след това.

Рядко са учениците, които имат афинитет към всички видове дисциплини в училище. Знаем, че на един „му вървят” природните науки, на друг – хуманитарните или изкуствата. Там, където дисциплината не се овладява с лекота следват или би следвало да има повече въпроси от страна на учениците. Защото в крайна сметка основната цел е предаването и усвояването на знания и умения. Въпросите обаче са сведени до минимум. Причините за това са основно две. Едната е незаинтересованост от страна на неразбралия ученик и нежелание да учи въпросната дисциплина. Другата причина е страх. Страх от насадената обществена нагласа, че ако питаш, защото не си разбрал веднага, си…глупав, изоставаш.

Добрият учител се опитва да внуши, че за да разберат непонятния материал, трябва да питат. Да не се страхуват, че ще изглеждат глупави. Да имат смелостта да се изявяват по дадения предмет, макар и с грешки. Защото пътят към успеха минава през грешките. Това, че правят грешки, не ги прави глупави или незнаещи, а показва само, че влагат усилия в своя напредък за постигане на добри резултати в обучението си. Така те няма да се концентрират върху грешките си и върху негативните чувства, които изпитват заради тях, а ще насочат вниманието си към работата, така заучените думи по чужд език или формулите по математика и физика ще изплуват по-лесно, защото страхът ще е отстъпил място за тях в паметта. За да има успех тази практика обаче, преди това учителят трябва да е успял малко или много да спечели доверието им.

Овладяването на страха е добра практика и за началниците във фирмите, без значение малки предприятия или големи корпорации. Когато политиката на фирмата е насочена така, че при грешка от страна на служителя се провежда разговор като „на кафе”, където няма повишаване на тон, липсват изражение и интонация, свързани с агресия, тогава служителят подсъзнателно е склонен да се „отвори” и да се опита да вникне наистина в проблема, в това къде е сгрешил. Той не се чувства заплашен, не се чувства глупав и недодялан, а се чувства човек, чиято работа е оценена. В разговор между шеф и подчинен в такава ситуация, добрият шеф няма да наблегне на вината на този, който е допуснал грешка. Добрият шеф ще наблегна на самата грешка и начините на поправянето и. А служителят от своя страна ще се концентрира върху самият проблем, вместо да губи сили и енергия и да изпада в позиция на самозащита.

Основният проблем при страха от личен провал е, че ние хората често критикуваме и съдим другите хора като личности, вместо да критикуваме и да съдим конкретно тяхно действие или бездействие. Не съди човека, а грешката му! Лошото поведение не винаги значи, че и човекът е лош.

Не е важно какво казваш, а как го казваш

Че невербалната комуникация е важна вече звучи като клише. И много хора я пренебрегват като основно средство за комуникация. Но наистина е важно не какво човек ще съобщи на своята публика, а как точно ще предаде съобщението си, за да активира точните подсъзнателни импулси, които да предизвикат желаната реакция. При пряк зрителен контакт резултатът е най-добър.

Твърди се, че по време на комуникация ние получаваме 7% от информацията от действителните /казани/ думи, 13% от тона на гласа на говорещия и 80% от телесния език или невербалната комуникация. Науката за езика на тялото /невербалната комуникация/ има определено място в умението ни да печелим позиции и приятели.

За да осъществим правилен и ползотворен процес на обучение или пък добро възпитание в семейството, трябва да обърнем внимание на отношението и позицията учител-ученик или родител-дете. Ролята на учителя/ родителя винаги е водеща, така е прието, той е „лидерът”. Когато обаче това лидерство прекалено изпъква, създава у учениците/ децата неприятно чувство на потиснатост. Един добър начин е и двете страни да са в сравнително равностойна позиция, като все пак учителят, респективно родителят демонстрира някаква лидерска позиция, без тя да бъде натрапчива. Това е нужно, защото всички знаем каква е днес обстановката и в училище и у дома: лоша дисциплина, разпуснато поведение…неща, които пречат на нормалната учебна работа както на учителя, така и на учениците, развалят атмосферата в семейството.

Невербалните сигнали в процеса на комуникация са много. В класната стая основно влияят поведението на учителя като излъчване и неговия говор. Когато учителят е позитивно настроен, усмихнат, когато демонстрира разбиране, напрежението спада и децата се чувстват по-податливи да чуят онова, което той им говори. Добре би било да не се използват прекалено много думи и сложни изречения. Да се обяснява ясно и просто, ако трябва преподавателят да снижи нивото си на изказ. Защото целта е учениците да разберат урока, а не преподавателя да изпъкне на колко висок стил може да говори. Ако имаме час по чужд език задачата ни е да овладеем лексика и граматика, затова не е нужно учителят да философства и да демонстрира умения по реторика на роден или чужд език.

У дома, когато родителят иска нещо от детето, което знае, че ще му бъде неприятно, примерно да измие чиниите, е добре да подходи двустранно: от една страна на детето трябва да му е ясно, че трябва да върши някаква домашна работа, както всеки друг в семейството. От друга страна е добре това дете да се чувства оценено, а не само задължено. Мама също е длъжна да сготви и тя го знае, но когато храната и не се приема като даденост, а семейството периодично демонстрира благодарност за старанието и, мама няма да се мръщи над тенджерата и ще изпитва и малко задоволство, въпреки умората или фактът, че готвенето не е любимото и занимание. И обратно – ако мама днес не се е справила с вечерята и е прекалила със солта или с някоя подправка, няма нужда да я лъжем. Важното е да не я накараме да се почувства така, сякаш е извършила престъпление срещу човечеството.

В офиса, в края на работния ден, всички сме уморени и изнервени и бързаме да се приберем у дома. Трябва обаче някой да остане и да довърши нещо. Тук отново главната роля играе шефът. Ако той се държи студено, нарежда със заповеден тон задачите или пък заплашва със санкции, вероятността тези задачи да бъдат изпълнени качествено и в срок е много малка. Служителят се нагнетява и обикновено претупва работата. Когато същият този шеф подходи с уважение и разбиране, които да се разбират и от п огледа му, и от тона му, когато показва отношение на съпричастност, тогава и служителят ще бъде съпричастен и вместо да се съсредоточи в яда и негодуванието си, че работи извънредно, той вниква в съдържанието на задачата. Може ми пак ще бърза да я изпълни, за да си тръгне по-бързо, но чувството на потиснатост няма да го има и вероятно задачата ще бъде изпълнена с повече старание.

Невербалната комуникация е това, което отива отвъд думите. Думите могат да бъдат лесно манипулирани, но това, което казва тялото – не. За да постигнем възможно най-добра комуникация е важно да владеем езика на тялото. Ако добре познаваме езика на тялото, можем лесно да разберем, когато отсреща се опитват да ни манипулират. Ако например човекът, с когото говорим избягва погледа ни може да означава, че или прекалено много се притеснява от нас и се чувства в по-низша позиция или не е искрен и иска да ни заблуди.  Кръстосаните ръце и крака са ясен знак, че събеседникът ни поставя бариера между себе си и нас, като тук причините могат да са всякакви: нежелание, недоверие, отегчение. Равният, монотонен тон може да означава, че човекът не е особено заинтересован от разговора или пък се опитва да прикрие някакви емоции, свързани с темата. Обратното – прекалено много емоция, вложена в тона, повишаването на интонацията или натъртването на определени моменти биха били знак, че събеседникът ни силно желае да ни убеди в това, което говори. Прекалено силното говорене е характерно за хора, които подсъзнателно искат да се докажат, да бъдат забелязани.

Като цяло комуникацията в днешния свят не протича добре. Хората говорят много и все остават неразбрани. Не умеят да слушат, понякога не искат да чуят това, което им се поднася като информация. Или чуват едно, но си го интерпретират както им е угодно. От недоброто общуване следва неудовлетвореност, агресия и всякакви други негативни чувства, които ние излъчваме като енергия в пространството. Овладяването на невербалната комуникация може да ни помогне в две направления. Веднъж ние да бъдем по-добре и правилно разбрани и втори път да разберем правилно и ясно събеседника си, който примерно не умее да общува. И в двата случая ползата е и за нас.

    ****************************************************************

За съжаление НЛП науката все още е слабо позната. А нейните техники и методи включват в себе си елементи и от двата вида общуване. Изучаването на тази наука и умелото използване на нейните методи би спомогнало в голяма степен комуникацията между хората, а това би довело до по-качествен начин на живот. Защото ние общуваме постоянно. Умението за общуване е важно и в ежедневието и в редица професии. Особено който работи с деца, трябва да знае, че ежедневния контакт с тях формира бъдещето на нашето общество.

Като всяко ново и неразбираемо за повечето хора познание, НЛП добива сред незапознатите лоша слава на средство за манипулиране. Действително, дълбочината на познаване на човешката психика, мисловни процеси и поведение, е толкова дълбока, че веднъж осъзната, тя позволява огромна гъвкавост в общуването и моделирането на собствените възможности, мисловни процеси и поведение. И като всеки гениален инструмент, и това знание може да бъде използвано по различни начини. Енергията може и да създава, и да разрушава. Ножът може и да наранява, и да спасява животи. Разликата идва от намерението и човека зад инструмента, и така и в НЛП. Всеки от нас, във всеки един момент, с всяка своя дума и действие, влияе. И хубавото е, когато това става осъзнато и отговорно. В комуникацията между хората има три евентуални изхода: и двете страни губят; едната страна печели и другата губи; и такава в която и двете страни печелят – win-win ситуация. Ето това е възможност, която дава НЛП.

© 2022 Илиана Дечкова

Leave a Comment