Някои забравени стари български обичаи
Из „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ – НРАВИ И СВЕТОГЛЕД НА БЪЛГАРИТЕ“, изд. Еделвайс
СЕДЯНКАТА
Общуването е важна част от живота на хората и това са го знаели и старите българи. Срещите в строгото патриархално общество ставали най-често на извора за вода, при чешмата, на хорото, на сбора, на седянката. Любовта, казвали старите, се захваща на кладенеца, а венчавката на седянката. Именно седянката е свещеното място, където младите най-напред показвали на обществото своите намерения.
В патриархалното българско общество жената е зависима от мъжа. Мъжът избира, а жената е избирана. Младото момиче и да харесва някого, няма право да избира първа. Заради тази роля на подчиненост на жената, народът е измислил други начини, чрез които младата девойка все пак да изрази волята си. Момата, която има на сърце някой момък, прави магия, щото той да залюби точно нея. И най-подходящото място за това е седянката.
Развлечение и време за избор
Седянката е била едно от най-разпространените развлечения за младите. Тя е изключително богато наситено явление от бита на българина. Там са ставали срещите на младите, на които им предстои да се задомят. Там младежите са си избирали момата и пак там момата е демонстрирала колко е красива и работна и тайно се е надявала да бъде избрана от момъка на сърцето си. Седянката е и мястото, където на младите е било позволено да покажат и изразят малко по-свободно чувствата си. Седянките са били развлечение както за млади, така и за стари. Младите са отивали да се повеселят и разбира се с надеждата да си намерят партньор. Старите и скоро женените пък отивали да се забавляват и да си припомнят младините.
Време за седянка
Седянките се събирали по махали. Ако селото е малко, правела се само една седянка. Сезонът на седянките започвал след края на полската работа, обикновено след Димитровден. През летните месеци всички са били заети с реколтата и времето не е било подходящо нито за седянки, нито за сватби. През пролетта и лятото освен, че всички са на полето, заети с прибиране на реколтата, много от мъжете са на гурбет. А седянка без ергени не е седянка. И въпреки, че седянката е събиране за веселие, трудът е неизменна част от нея и не само, че не пречи, ами е и важна част от нея. Около 28 август стар стил, в деня на Голяма Богородица обикновено се организира първата седянка. Денят на Голяма Богородица не е случайно избран. Тя е покровителка на семейството и на брака, а нали седянките са тъкмо за това – там младите се избират, за да създадат семейство.
Наричането
На първата за годината седянка не се работи. Тя има обреден характер и определя в голяма степен как ще протекат останалите събирания. Тогава присъстват само моми. Никакви ергени, никакви родители и сестри. Целта е момите да направят своите любовни магии тайно и никой да не може да ги развали. Девойките наклаждат огън в края на селото на кръстопът, помитат ритуално и наричат както се измита пещта, така да се изметат ергените от къщите. След това прескачат огъня. След това всяка мома прави своя магия. Премита сама, обикаля около огъня, хвърля „метлата” и нарича както гори тя, така да гори и избрания от нея момък.
Избор на седянка
На следващата седянка вече се очаква да дойдат и ергените. Момите се събират, наклаждат огън. Всяка мома, която дойде, хвърля дърва да разгори огъня. Ако в селото има няколко седенки, на която огънят се вижда от далече, на нея ще дойдат най-много момци. Щом момите запеят, това е знак за момците да тръгват. Ергените се събират на групи и тръгват заедно. Те обикновено не знаят коя е домакинята и застават на кръстопът, за да видят коя мома-гостенка къде ще влезе. Често ергените изпращат „съгледвачи” – малки момчета, които да разберат предварително къде ще е седянката и кои моми ще са там. Но малките „съгледвачи” трябва да бъдат подкупени, за да направят това – с халва или нещо друго сладко.
Всеки на мястото си
Местата са строго разграничени. Момите сядат на една страна, а момците – на друга. Не може ерген да седне до мома, освен ако не й е брат или близък роднина. В по-ранни времена, когато на седенките са присъствали и родители, и женени братя и сестри са се подреждали така: около огъня сядали момите и ергените, да са по-близо и да се виждат. После около тях се нареждат младите булки и мъже, които вече са задомени. Накрая, извън светлините на огъня се нареждат старците и малките деца. Тях никой не вижда, но те виждат всичко и следят за спазване на морала.
Любовта като метафора
На седянката всяка мома отива с китка (здравец, босилек, божур, седеф, омайниче) и с надеждата, че нейният любим ще и я „открадне”. В по-ново време момците вече са можели да сядат до избраницата си. Вземе ли момъкът китката, на всички е ясно, че тя е неговата избраница. В началото момъкът я „краде”, дърпа я, уж насила, а момата трябва да се засрами и разсърди. Така показва, че е скромна и благопристойна, нищо, че вътрешно се радва. Осъдително е, ако момата първа предложи китката си. Ако обаче двамата млади предварително са се разбрали, допустимо е на седянката пред всички девойката първа да му даде китката си. Ако момата се върне в къщи без китка, смята се за белязана и всички знаят, че сърцето и е заето. Момъкът пък, за да покаже, че си има любима, носи китката и на калпака си. Други любовни знаци са замятането с престилка. Ергенът сяда до избраницата си и замята, покрива коляното си с нейната престилка или взема кърпата и от кръста и я затъква в пояса си. Може и да заметне дългата и плитка на рамото си и да и даде ябълка. Тези последни действия са позволени на двойки, на които взаимоотношенията са много напреднали и скоро ще се задомят.
Изобщо любовните отношения никога не са се демонстрирали направо. Всички думи и действия са метафорични. В края на вечерта някои двойки ритуално запреждат заедно от вретеното, като знак, че са готови „да предат заедно в живота”. Въпреки индиректния начин на обяснение в любов, всичко е явно и публично. Така се спазва етичния кодекс за ненамеса. Всички знаят кой кого люби и нямат право да се намесват между двама „дет се любят”. Ако нов ерген си позволи да прояви внимание към „белязана” мома, често навлича неприятности, най-често бой.
Състезанието на момите
Момите се надпреварват да покажат своето майсторство и хубост. Надпяват се и работят усърдно. Целта е момците и бъдещите свекърви (ако присъстват) да видят коя мома е най-работна, най-скопосна, на коя вретеното „най-бърже” скача, на коя плетката е най-тънка и везмото по ризите най-пъстро. А на седенкарското хоро избраниците се хващат един до друг. Онези пък, и моми и ергени, които още са сами, се надпреварват да покажат кой е по-игрив и пъргав. Случва се момък да открадне вретеното на някоя мома и да го занесе вкъщи „за оглед”. Майката или бабата на момчето преценява дали девойката е „скопосна”.
Обиденият момък и побегулята
И въпреки подчинената роля на жената, тя пак има правото да откаже. Отказът често се приема като обида. Следват действия от страна на момъка, с които той наказва девойката, която го е отхвърлила. Може да откачи портата и през нощта и да я закара на края на селото или да направи друга „магария”, например да намаже вратата с катран. Обиденият момък, на когото са отказали любов, може да си тръгне по-рано то седянката и да завърже въжета пред вратата на момата, за да се спъне. Ако прекали с отмъщението, той също бива наказван от моминото семейство, а понякога и от старейшината на селото. Откачането на вратата се смята за голяма поразия, защото така домът остава отворен за нечистите сили, що бродят нощем и често старците от село налагат глоба на момковото семейство, а виновникът наказват с бой.
Често, когато младите се харесат, родителите не одобряват връзката им. Тогава младите се разбират и на някоя от седянките момъкът „открадва” избраницата си. По някое време момата се скрива някъде на тъмно, момъкът идва с деверите, вземат я тайно и я водят при попа. Ако пък са от различни села, ергенът-крадец поверява бъдещата си невеста на деверите си и се връща на седянката, за да не разберат другите. Интересното е, че почти винаги присъстващите млади на седянката знаят предварително или пък веднага научават за бягството на момата. Но пазят тайна от възрастните. Чак на разсъмване, когато седянката се разтури, започват да пеят закачливи песни.
Кой кога си тръгва
Седянката приключва чак когато пропеят трети петли. Дотогава се смята, че времето и „нечитаво” и бродят зли сили. Петлите оповестяват, че скоро ще съмне, значи е безопасно да се излиза. Както и при отиването, и при тръгването има строго определен ред. Ергените са дошли последни, но първи си тръгват. След тях момите. Момче и момиче не могат да си тръгнат заедно, освен ако не са роднини. Ако братът е на друга седянка, трябва да мине през сестрината седянка и да прибере сестра си. Ако момите нямат роднини ергени, събират се заедно и се изпращат една-друга. Момите, които за първи път са на седянка, остават да спят у домакинята.
Последната седянка се прави около Заговезни. Но най-общо седенкарския период трае до началото на кърската работа. На последните седянки гадаят кой ще се ожени скоро, коя мома ще се вземе с хайдутин и т.н. Пали се огън, момите и момците слагат пръстените си в менче с вода и малко момче вади един от тях, а момите припяват специални песни. На когото е, той ще се ожени първи.
Песните на седянката също не са случайни Те са нарочно подбрани. Някои от тях са с магическа цел, за залюбване, за повече ергени. Другите обикновено се пеят към края на седянката и са оповестителни. Те съобщават на обществото кои са нови двойки. Мома и ерген, които са „припети” се смятат за почти оженени. Накрая младите си пожелават „живот и здраве до догодина” и се разотиват.
