Тони Любенова е организатор на образователни събития и младежки проекти, а себе си описва най-вече чрез четирите форми на изкуството, чрез които живее – киното, театъра, музиката и литературата. Обича да създава от нищо нещо и смята неформалното образование (особено ако то включва изкуство в себе си) за важна част от своя житейски път. В това интервю, Тони разказва за обучението Ненасилствена комуникация чрез куклен театър и за това как може да използваме ненасилствената комуникация, за да подобрим качеството си на живот.
1. Здравей, Тони! През февруари 2024г. в село Петревене, област Ловеч се проведе обучението „Ненасилствена комуникация чрез куклен театър“. Обучението бе написано и ръководено от теб заедно с екип от доброволци и финансирано по програма „Еразъм +“. Какви бяха целите на проекта?
Здравей, Наско! Идеята зад проекта беше да предадем на младежки работници или лидери от 7 различни държави умението да използват ненасилствената комуникация чрез куклен театър, за да състрадание и разбиране в конфликтни ситуации сред младите хора, с които работят, в каквито и общности да се намират те, да провеждат трудни разговори с по-голяма лекота и увереност, да открият истинските нужди, които стоят зад гнева, така че вместо да обругават някого с обвинения, да трансформират гнева в нещо полезно, да промените моделите на мислене, които водят до депресия, вина и срам, да се научат да разрешават дългогодишни конфликти и да подпомогнат на болезнените си отношения с околните да се заздравят отново. Всичко това, разбира се, да могат да предадат и на младите хора около себе си.
2. Какво е ненасилствена комуникация и защо чрез куклен театър? Какво е общото между две на пръв поглед съвсем различни неща?
В днешно време работещите с младежи се стремят да използват най-добрите практики от всякакви различни инструменти и модели – коучинг, психотерапия, изкуство. Ненасилствената комуникация е
създадена от американския клиничен психолог Маршал Розенберг като подход към общуването, основан на принципите на ненасилието. Тя не е техника за прекратяване на разногласията, а по-скоро метод, предназначен да увеличи емпатията и да подобри качеството на живот на тези, които използват метода, и на хората около тях. В хода на изучаването на своето откритие, Маршал Розенберг осъзнава, че използването на ръчни кукли, обикновено тези на жираф и чакал, помага да се илюстрират механизмите на общуване. Жирафът, поради голямото си сърце, нежността и способността да вижда надалеч и да изпъва шия, се е превърнал в популярна метафора за говорене от сърце. Чакалът, от своя страна – е превъплъщение на този начин на мислене и говорене, с който всички сме свикнали – и който не винаги води до разбиране и емпатия.
Според мен двете са доста взаимосвързани – особено когато става въпрос за това да обясниш нещо на простичък език, за да те разберат хора на всякаква възраст, с всякакъв опит.
3. Какво е да се напише и организира такъв проект и труден ли е процеса на одобрение и получаване на финансиране по програмата Еразъм?
Определено е процес, който изисква доста време, проучване и най-вече желание. Един проект по моите сметки трае около 12 месеца – от одобрението, до самата реализация, чак до отчитането. Процесът е дълъг и не винаги забавен за всеки – един фасилитатор винаги би предпочел да прескочи административната част и да стигне директно до организацията на самото събитие, но преди това има хиляди други фактори, които трябва да се вземат предвид.
За мен самото писане на проектно предложение е изключително забавно – позволява ми да вляза надълбоко в темата, да извадя различни мнения и статистики, да структурирам идеята си по-добре. От своя страна това, което Националната агенция на Еразъм би искала да види е добре илюстрирана концепция, с доводи и реални резултати. Това, че едно проектно предложение не е одобрено за финансиране не означава, че идеята не е добра – просто може би подходът към реализацията би могъл да се подобри.
4. Окъде се появи идеята да напишеш и организираш проект за ненасилствена комуникация?
С група от фасилитатори водехме младежки обмен във Великобритания и прекарахме няколко вечери да разнищваме конфликти и трудни житейски ситуации, превъплащавайки се в жирафи и чакали, за да използваме ненасилствената комуникация чрез метода на преживяването. Беше изключително забавно, стигнахме до интересни заключение, така че си записах ментална бележка да пробвам тази игра отново.
Един месец по-късно бях в Холандия на едно обучение по комуникация, със себе си носех две кукли за ръце – тази на жирафа, и тази на чакала. Имах трудна ситуация и реших да се опитам да я разнищя по един психотерапевтичен метод – да изразя всичките си осъждания, мисли и предположения чрез чакала. После, след като позволих на чакала да се изкаже, позволих на жирафа да се опита да преведе всички тези осъждания чрез конкретни чувства и нужди, за да стигне до по-дълбоко заключение за ситуацията. Наистина се получи доста терапевтично, казах си – ако на мен това помага, защо да не бъде полезно и за другите?
5. Кога за първи път чу думичката ненасилствена комуникация и как се запали на тази тема, до такава степен, че да обучаваш?
За първи път се запознах с ненасилствената комуникация на едно онлайн обучение, след което случайно попаднах на книгата на Маршал Розенберг в една книжарница. Прочетох я, след това се записах на друго онлайн обучение, допадна ми методът и се записах на продължителен курс в една холандска организация. След известно време, без да бъда сертифициран обучител, реших, че бих могла да предам знанията си на хора с различен произход и възгледи за живота, започнах да разпространявам метода в различни обучения и младежки обмени, после тук, в София, а след това дойде време и за обучението. За мен ненасилствената комуникация е едно от малкото неща, които реално имат смисъл и работят – когато става въпрос за комуникация, има хиляди разнородни мнения, нагласи и възприятия, че е много лесно човек да се загуби. Смятам, че ненасилствената комуникация е моето нещо и много бих се радвала да се разпространи в България.
6. Организацията на събитие от такъв мащаб изисква много време, усилия и ресурси. Какви са най-големите предизвикателства пред които се сблъскахте и как се справихте с тях? Помогнаха ли ти знанията по ненасилствена комуникация?
За първи път ръководех голям екип от доброволци, така че очаквано се появиха трудности. Разбира се, едно от най-големите условия е намирането на подходяща локация, в която участниците да живеят и да се учат цели осем дни. Искахме да бъде извън големия град, за да няма разсейвания, да бъде на чист въздух, но все пак да е достатъчно удобно място, за да бъдат хората спокойни.
Наложи се да импровизираме едно разделение на залата със завеси. Чудех се как бихме могли да създадем пространство, подобно на театрална зала и да превърнем лобито на къщата за гости в конферентна зала. Решението ми дойде буквално насън – сънувах как опъваме две завеси от двата края на помещението. На следващия ден вече действахме по въпроса.
По време на обучението, естествено, имахме и трудни моменти сред екипа. След като разбрах за недоразумението, седнахме всички в стаята на екипа, извадих картите с чувства и нужди, и всеки сподели това, което го тревожи. За мен беше доста полезно да чуя какво изживява всеки един – защото само свързайки се с нуждите зад ситуацията, бих могла да разбера как да помогна.
7. Можеш ли да се сетиш за конкретен пример за конфликтна ситуация, която си успяла да разрешиш чрез ненасилствена комуникация?
С оглед на конфиденциалността 😀 ще отговоря тактично – с някои хора в моя живот вече ненасилствената комуникация става от само себе си – не ми се налага да мисля как да я прилагам, по-скоро вече е част от мен. С други е по-трудно – особено щом става въпрос за някакъв вътрешен конфликт, с който се боря – тогава куклите идват на помощ.
8. Във всички конфликтни ситуации ли може да се използва ненасилствената комуникация? В кои случаи или ситуации тя не е подходяща?
Смятам, че ненасилствената комуникация е за всеки, може да помогне във всякакви ситуации, просто с някои хора е по-трудно. Аз не вярвам в разделението на добри и лоши хора или чувства – аз смятам, че има хора, чиито нужди са удовлетворени, и такива, на които не са.
9. Със сигурност е имало и комични ситуации, в които си попадала покрай организацията и самия проект. Би ли споделила някоя забавна или конфузна ситуация?
Обожавах да прекарвам време с екипа по време на почивките, защото имахме момент да се отпуснем, позабавляваме и да забравим отговорностите – имахме много от така наречените inside jokes, особено произлизащи от факта, че екипът ни беше съставен от хора от 4 различни държави. Няма да ги споделям, защото са си наши, пък и ако не сте били на обучението, сигурно няма и да са ви интересни 😀
10. Авторът на книгата: „Ненасилствената комуникация – език на живота“ Маршал Розенберг признава, че в някои случаи ненасилствената комуникация може да се използва като наркотик. Наркотик ли е ненасилствената комуникация?
Точният цитат на д-р Розенберг е: „Ако използвам емпатията, за да помогна на хората да бъдат по-малко депресирани, да се разбират по-добре със семейството си и същевременно не ги вдъхновявам да използват енергията си за трансформация на системите в света, значи съм част от проблема. По същество аз успокоявам хората, правя ги по-щастливи да живеят в системите такива, каквито са, и използвам емпатията като наркотик.“
Ненасилствената комуникация е чудесна сама по себе си, но ако не я използваме, за да променим системите, в които живеем, дори и на държавно ниво, значи тя е по-скоро приспивателно или обезболяващо. Аз бих препоръчала на всеки един политик от всяка една държава да прочете книгата на Розенберг и да вземе нещо от нея за себе си. Ненасилствената комуникация произлиза от движението на ненасилието – а именно да не вредиш на нито едно живо същество. Това мисля, че е имал предвид и Маршал Розенберг – за да стигнем до корена на проблема, трябва да работим на системно ниво.
11. Наистина ли е възможно в дадена конфликтна ситуация всички нужди да бъдат удовлетворени? Това на пръв погед звучи абсурдно.
Абсолютно. Нуждите са универсални – ако имам нужда от релаксация, или физическо здраве, или разбиране – няма как някой да дойде и да ми каже “Ами, не, всъщност ти нямаш тази нужда”. Конфликтите съществуват единствено на ниво стратегии – това са механизмите, които ние използваме, за да удовлетворим дадени нужди. Когато стигнем до истинската нужда на един човек, ние неминуемо ще го разберем, ще проявим емпатия и ще стигнем до решение – разбира се, това изисква време и упоритост.
12. Планираш ли да водиш още проекти за тази година и ще бъдат ли свързани с темата за ненасилствена комуникация?
Да! Наскоро с още шест прекрасни души създадохме сдружението Креатосфера с цел да разпространим изкуството като подход за себеразвитие. Вече написахме няколко проектни предложения заедно с екипа, някои от които включват и ненасилствената комуникация като модел. За сега не искам да издавам нищо, преди да се е случило, но за тези, но които им е интересно – последвайте страницата на Креатосфера!
