Всеки има мечти и желания, които се опитва да сбъдне. Разбира се, това не е лесно. Но, представете си, че улавяте златната рибка и тя може да ви изпълни три желания. Е, това е невъзможно, но все пак нека си помечтаем. Повечето хора ще си пожелаят още 100 желания или пари, късмет, успехи, здраве, щастие. Има всякакви желания – някои разбираеми, а други не чак толкова. За пример веднага давам желанието на един познат, който искаше да стане Ситски лорд (зъл герой от филмовата сага „Междузвездни войни“, бел. ред.). Какво да се прави, всеки е роб на някоя своя мечта.
Ето и какви ще са моите три желания:
Желание № 1
Първото ми желание, ще е свързано със семейството. Иска ми се на Коледа отново всички да бъдем заедно, както преди, когато бях малка. Почти половината ни роднини са по света, немили – недраги, обикалят за жълти стотинки, за да оцеляваме ние тук в бедна майка България. Или не се разбират с роднините…. така наречените „чепати роднини“, според майка ми. Предполагам, че има много хора които са в подобно положение. Не се разбират с роднини и празнуват сами, но и много, които искат, но не могат да бъдат заедно поради куп „вирусни“ причини, далече, далече зад граница. Все пак, родата са тези които те карат да се чувстваш по-луд, по-раздразнен… по-щастлив! Моето семейство е огромно. Имам трима братя и три сестри. Едната ми сестра има две деца, а другата три. И като прибавим баби, дядовци, чичовци и лели…ставаше пълна лудница. Получаваш много подаръци по празниците, винаги има с кой да поговориш. Има и кой да те ядоса, разбира се. За жалост тази семейна идилия не се задържа дълго. Двамата ми по-големи братя заминаха в чужбина. Две от сестрите ми също. Третата остана в България, но съм говорила с нея от 5-6 години. Бабите и дядовците починаха, а лелите и чичовците не съм виждала повече от 7 години. На всичкото отгоре и ние се преместихме в друг град. Останахме само аз, майка ми , баща ми и малкият ми брат. Но баща ми е в чужбина и не сме се виждали от 4 години. Цялото семейство се пръсна по света. При други пък ситуацията е друга. Както е казал комикът Джордж Бърнс „Щастието е да имаш голямо, щастливо, грижовно, тясно свързано семейство в друг град.“
Но за щастие си имам много любими спомени със своите роднини. Един от тях бе Коледата на 2011-та година. Цялото семейство бяхме на село. Приготвяхме се за вечерта. Моментът, в който, ще можем да споделим неповторимите си преживявания през годината. Понеже селцето ни бе малко, решихме да поканим и бабата и дядото от съседната къща, които, щяха да прекарат празниците сами. Техните деца и внуци ги бяха изоставили и бяха заминали по така „обаятелната“ чужбина. Когато аз и брат ми изтичахме да ги поканим, лицата им грейнаха от щастие. Дойде вечеря и всички се събрахме. Аз с интерес слушах многобройните Коледни спомени, които възрастните ни съседи ни разказаха. Знаех, че ме виждат като тяхно собствено внуче. Обичах начина по който ми говореха и гледаха. Очите показваха душата им и болката. Те не бяха дошли само заради храната. Бяха с нас, защото искаха отново да си припомнят… да си припомнят сладкия мирис на споделената семейна любов. Надявам се, че чрез това наше действие, сме успели да им кажем, че те все още са живи, съществуват и винаги са добре дошли. (п.п. да се надяваме, че златната рибка няма да се отегчи от „сърцераздирателната” ми история и да скочи обратно в езерото преди да си кажа и второто желание)
Желание № 2
Второто ми желание, ще е свързано със света. Свят без алчност, войни, болести, глад, свръх боклуци….само с чиста природа, бистри води и небесно сини океани. Това е нещо почти невъзможно, защото всичко изброено горе идва от хората, не от „извънземните“, защото те са си добре, ние да му мислим. Но много хора избягват темата. Всеки си мисли, че е невинен. Според Толстой, хората си мислят, че са с чиста съвест, защото страдат от къса памет. Всеки мисли за себе си без да поглежда човека до него. Аз винаги съм гледала да помагам първо на хората около мен и след това на себе си. Когато бях 2-ри клас , за да стигна до училище, винаги трябваше да минавам през една крива уличка. На тази уличка имаше една изоставена сграда, а до нея джанково дърво. Под това дърво спеше един бездомник със своите 4 кучета. Всяка сутрин мама ми приготвяше сандвич или пирожки, или някаква домашна храна. Аз винаги заделях половината за човечеца. А следобед, когато си идвах от училище, му занасях закуската която ни даваха в междучасието. Много възрастни ми казваха да не му давам от храната си, защото е, цитирам „прост бездомник“. Това ме дразнеше, но знаех, че това е нормална реакция. Много хора ще кажат: „А на мен кой, кой ще ми помогне?“. Ако всеки човек си мисли това? До нищо добро няма да стигнем. Може би желанието ми трябва да е : „Пожелавам си хората да са единни.“
Желание № 3
Несравнимо по лесно е да се постигне първото желание, от колкото да се изпълнят всички следващи. Ако първите две желания се сбъднат, няма да ми е нужно трето. Все пак, ако всички желания биха се изпълнявали, светът щеше да стане ад! Здравето, ще го оставя на Господ, щастието на приятелите, а късмета, ще оставя на живота.
За да се разбере колко безумни са по-голямата част от нашите желания, достатъчно е да видим тяхното изпълнение.
