Карма? Правила на живот? Човешката душа? Прераждания? Нирвана? Неща, за които доста е писано, от които се интересуват много хора. Нека разгледаме тези неща по-обстойно и да разберем по-добре същността им.
Раждане
Когато човек, в предишния живот, се е отъждествявал с тялото си, а не с душата си, тоест е предпочитал материалното, пред духовното, се преражда. В мига, който този човек почине, душата му се преселва в утробата на жена, като зародиш. Това става в съответствие с кармата, според която според действията в минал живот, се определя характера му в сегашния. Ако човек не е бил добър добър в предишното си съществуване, в този живот страда. Това мрачно битие се нарича дукхка. За това и той трябва да осъзнае грешките си, за да се освободи от кармата (цикъла от прераждания) и да достигне до края на страданията си и да се освободи от този цикъл (да достигне мокша).
Петте основни принципа на индуизма
- Бог съществува. Има само едно Абсолютно божество – Брахмана;
- Всички човешки същества са божествени – във всеки един има частица от божественото.
- Единство на съществуването – търсещите целят на бъдат в единство с Бога, а не отделна личност.
- Религиозна хармония – природен закон, при който човек цели хармоня с останилите.
- Почитане на свещенната мантра – индуистка молитва, които се повтаря три пъти на ден.
Създателят и човека
Индуисткият пантеон е създанен ок. 300 г. пр. н. е. Основните божества са три – Брахма, Вишну и Шива, които съставят Тримурти (Троица).
Брахма е Създателят. Той е произлязъл от самият себе си. Той е съзидателят. Олицетворение на Брахмана (Всеобщата душа) и въплъщение на съзидателната енергия.
Според класификацията на „Шестте религиозни точки“ (даршани) са мимоса, веданта, няя, вайшешика, санкхя и йога. Няма да се спираме на всичко от тях.
- според Няя (метод) – човекът постига освобождение, благодарение на логическите си познания;
- според Вайшешика – човекът се освобождава само чрез опознаване на специалните физически качества на „анатомичното“ съединяване на всички негови елементи;
- според Санкхя – санкхя е дуалистична философия, утвържадаваща реалността на духа (пуруша) и на природата (пракрити);
- йога – от санскрит означава „сливане“. Това е съвкупност от техники, които чрез концентрирани, мисловни, морални, телесни, съзерцателни усилия, освобождават човека и го приспособяват към Абсолюта. Нека вметнем – йогата, която познаваме е само една малка част от цялата съвкупност на учението йога
Влияния върху Съдбата на човека
Карма
Тя се отнася до духовния принцип на причината и следствието, където намеренията и действията влияят върху бъдещето. Доброто намерение добринася за добра карма, а лошите постъпки – за лоша карма.
Кармата се дели на два вида: групова и индивидуална. Индивидуалната се дели на три подтипа:
1. Санчита карма – натрупаната, събрана карма, чиито резултати още не са проявени.
2. Прарабудха-карма или още карма-съдба – това е тази карма, чиито резултати още не са проявили.
3. Криямана-карма или още карма-семена – това е кармата, която сега човек създава чрез постъпките си и чиито плодове ще събира в бъдеще. Това е тази карма, която е известна на нас, хората от западните общества
Самсара
От санскритски самсара означава „кръговрат“. Това е понятие, срещано и в будизма. Това е веригата на раждания и смъртта под формата но колело, което е в движение. Когато тази верига е прекъсната, човек получава освобождение (мокша). Съществуват преживявания в състояние на самсара:
1.Божествена сфера;
2.Сфера на полубоговете;
3.Сфера на хората.
4.Животинска сфера;
5.Сфера на гладните духове;
6.Адска сфера – Нарака.
Мукти (мокша)
Това е освобождението от кръга от прераждания. Преминаване отвъд съществуването на света. В този живот мокша се преживява като изчезване на чувствата за „аз“ като егоистична личност.
Дхарма карма (или още дарма)
Символът на дхарма е колелото (дхарма-чакра). В индуизма дхарма се приема като въплъщение на истината. А в будизма означава съвкупност от ученията на Буда; закон; висша истина.
Смъртта според индуизма след цикъла от прераждания
Човешкият живот е включен в кръговрата на преселенията. Всичко е повторения. Човек притежава две свойства:
- Божествено, свойствено;
- Демонично.
Животът придобива смисъл, само ако е устремен към постигане на тотално освобождение от цикъла на прераждане, тотално разкъсване на всички връзки, които сковават човек.
- мукти (мокша) – единствено човекът може да достигне до духовно разкрепостяване и тотално освобождение на духа.
- нирвана – известна е още като „просветление“, „пробуждане“. Това е човешката душа след цикъла от прераждания. Този цикъл прекъсва, когато човек достигне съвършенство. Това е пълното спокойствие на ума. Край на страданието, най-висше щастие и единение с божественото. В будизма означава „угасване“.
- дживанмукта – тези, които придобиват качеството на освободени. Макар и освободени трябва да „изгорят“ – за да изчистят последните следи от кармата, преди да навлязат в смъртта, което не води към прераждане. Това състояние е преведено чрез термина нирвана. Угасване, оставане без дъх.
Къде отива душата след смъртта
Душата след смъртта според Ведическия пантеон (създаден през 2000 г. пр. н. е.)
Според археологията – това е последният етап от праисторията. След Ведическия, през 300 г. пр. н. е., се създава Индуисткият пантеон от божества, който познаваме днес.
Първоначално ведическите индуисти вярват, че след смъртта, хората се сливат с Майката-Природата (Адити) и остават тук на Земята.
По-късно се създава идята за Ада и Рая.
Задгробният живот се дели на Рай и Ад. Според легендата, когато Брахма създал света от космическото яйце, не е създал смъртта. Брахма създал небето, земята и подземния свят. Той бил обитаван от „деви“ – добрите духове, и от „асури“ – злите духове. Те били безсмъртни. Хората още не били създанени. Доката Адити – Богинята-майка не родила Вивасат. Тя е родила ядитя – 11 адитя. Братята му направили така, че той да умира. Така се появил първият човек. Но Вивасат не бил задълго човек, а скоро станал Бог – той олицетворява небесния свят. Всъщност жертва на смъртта, станал неговият син Яма. Яма създал ново задгробно царство, което се намирало под земята. Адът се наричала Нарака – това всъщност е мястото на тъмнината. Това е място, където душата отива, докато не се прочисти. Човешката душа пребивава там само временно. Този ад ще бъде унищожен, когато „Дните на Брахма“ бъдат прекъснати.
След смъртта, пречистените души, остават в Рая или още Сварга (Царството небесно), където царува бог Индра.
Рай – Сварга – там царува Индра (по-късно Индра придобива съвсем различен облик).
Ад – Нарака – там царува бог Яма.
Нека направим обобщение:
Първоначално съществува праисторическата Богиня-майка. Но при ведическите вярвания, човек остава на Земята. Тоест още тогава се появява съвсем малко идеята за прераждането.
После възниква концепцията за Ада и Рая. Има един Бог. Той създава света от космическото яйце (според учените Вселената има овална форма). Създадени са добри и лоши духове. Най-накрая, след създаване на земя, небе и така нататък, е създаден човека. Първият човек е божествен. После възниква смъртта. Има Ад, в който царува Бог Яма. Тази леганда, която в момента преразказваме съвсем схематично, не ни ли прилича на Съвторението на света според Старозаветните предания и на царстването на Сатана в ада? А самите понятия Ад и Рай?
Душата след смъртта при Индуисткия пантеон
Душата, след прекъсване на цикъла на прераждане и попадане в състояние на нирвана, се слива с Брахмана – Универсалния Дух, Божественият Абсолют. Отива в небитието, където се отдава на божествени наслади.
Животът на индуистите е твърде преплетен. Той е съчетание между религия (богове, изпълнен с ритуали живот), философия (непонятни за западния свят мироглед за света и живота, както и доста школи, развити за повече от хилядолетие); психология (изследване на аура и балансиране на чакри); йогийски начин на живот (аскетизъм, често характерен и за обикновените хора). Това може би се дължи на факта, че от хилядолетие, индуистите запазват почти всичко, което остава от гореизброените неща. В Южна Индия, дори, в град Мадурай, все още е запазен култът към Богинята-майка – остатък от ведическия пантеон. Дори еротичните сцени са изобразена още в храма в Khajuharo. Известната на всички ни „Камашутрам“, или още „Камасутрам“, позната ни днес като „Кама сутра“, е написана още през IV в. от н. е. от Ватсяяна. Тя се състои от 36 глави, с общо 64 еротични пози… но да не се отплесваме.
