Скъперничеството е обратното на щедростта. Докато щедрия човек дава свободно на другите хора и често намира даването за удовлетворяваща активност, скъперникът задържа нещата за себе си и намира даването за трудно и некомфортно. Въпреки, че скъперничеството се асоциира преди всичко с пари, човек може да бъде крайно пестелив и за други неща.
Скъперниците намират за много трудно да дават пари или заеми на други хора. Те взимат повече и дават по-малко. Често стигат до големи крайности за да „спестят“ пари. Трябва да се има предвид, че пестенето на пари в никакъв случай не е лошо качество, но скъперниците жертват огромни количества от време и енергия само за да спестят малко пари.
Те обикновено обичат да взимат неща от другите хора вместо да купуват свои и когато заемат нещо обикновено „забравят“ да го върнат.
Какво предизвиква скъперничеството ?
Както повечето човешки поведенчески характеристики, причината за скъперничеството обикновено се крие в миналите преживявания, най-вече тези от детството. Например дете, което е израстнало в семейство, което разполага с много малко пари и ресурси може да развие постоянна финансова несигурност в резултат на притесненията и тревожността на родителите му, че нямат достатъчно пари.
Поради това основната причина за скъперничеството е че човек се чувства несигурен спрямо парите. Тази постоянна финансова несигурност му поставя големи пречки пред това да даде свободно нещо, което той вярва, че му „липсва“. Не случайно използвам думата „вярва“, защото финансовата несигурност на един скъперник може да бъде реална или възприета. Дори и да разполага с големи количества пари, скъперникът чувства дълбоко вътре в себе си много несигурен и заради това се държи скъпернически.
Скъперничество и пестеливост
Скъперничеството не е същото като пестеливостта и пресметливостта. Докато пестеливостта е интелигентно и ефикасно средство за използване на времето, енергията и ресурсите, скъперничеството е форма на страх – страх от това да не притежаваш достатъчно, който кара човек да не дава свободно своите неща, въпреки че самото даване няма да му навлече никакви проблеми.
Пестеливите хора се движат от философски и духовни императиви – те искат да фокусират своята енергия и средства само върху неща, които си заслужават и не обичат да ги пилеят безобразно. Тези хора обикновено са успешни във всекидневния си живот и кариерата си, не обичат да се идентифицират с материални неща и статус и освен това са доста щедри зад кулисите и обичат да даряват средства. Скъперниците са в другия край на спектрума. Те са от тези тип хора, които „неочаквано“ изчезват когато трябва да се плати сметката в ресторанта и могат да ви чакат вечно, вместо самите те да я платят. Те винаги взимат неща назаем от вас, вместо да си купят техни. Те винаги са на линия когато могат да облагодетелстват лично, но никога няма да ви помогнат ако имате нужда от тях. Те обичат да се пазарят и могат да прекарат часове в спорове за дребни стотинки. Обикновено помнят с години дори малки суми, които трябва да им върнете. Ако те направят нещо за вас и вие не им го върнете с лихвите, повече няма да ви дадат нищо. Скъперниците са един океан от несигурност, психологически проблеми и привързаност към материалните неща.
В Древна Гърция скъперникът е един от най-мразените архиетипове. Всички останали грехове са простими като символ на човешка глупост, но скъперничеството се възприема като обида към Боговете.
Скъперниците често се маскират като спестовни и пресметливи хора или пък се правят на прекалено бедни. Въпреки това обаче те си позволяват постоянно скъпи екскурзии и пътувания до екзотични дестинации например.
Сякаш не бива да пропускаме и горчивата истина – скъперниците обикновено разполагат с много пари, докато щедрите хора често трудно свързват двата края. Ситуацията при бизнеса и душевното богатство обаче е по-скоро обърната.
Емоционално скъперничество
Скъперничеството обикновено се асоциира с пари и финанси, но то може да приеме и друга форма – като например емоционално. В този случай човек отказва да споделя своите емоции с други хора, включително и близките си.
Обикновено споделянето на емоции с неппознати хора например е разбираемо, но не и с близките хора.
Този тип скъперничество е обвързано със страха от интимност и страха от това да бъдеш контролиран.
Например да вземем жена, чиито родители са се развели и баща и я е изоставал на грижата на нейната майка. Тази жена впоследствие може да се научи да не се доверява на мъжете, защото те могат да я изоставят по всяко време. По този начин тя може цял живот да има проблеми в отношенията си с мъжете и да отказва да се довери на човек от срещуположния пол.
