За тези, които обичат дългите разходки, красивите гледки и планинския въздух, село Ягодина е подходяща дестинация. То се намира в Западните Родопи и неговото зараждане се случва още под османско владичество. Тогава носи името Балабан, а в периода от 1931 година до 1932 година, когато се преименуват българските селища, населението дава името Ягодина.На всяка настолна карта или на google maps веднага излиза крайната цел, ако решите да посетите това красиво място.
Пътят ви зависи от това, от къде тръгвате, но със сигурност ще си заслужава. Красота за очите е. За да се стигне до селото и до върха край селото, минавате и през Буйновското ждрело или също познато като Ягодинско ждрело. По – точно за любителите на географията се намира в Западните Родопи, община Борино, област Смолян. През всеки сезон е красиво за посещение, но мисля, че и зимата си има своите позитиви. Преминаването през ждрелото се случва през еднолентов двупосочен път, което гарантира малко адреналин и предупреждава да бъдете внимателни. Около 16 километра е дълго ждрелото, заредете се с търпение, защото както знаете, само този, който има търпение, дочаква.
В село Ягодина е много спокойно, за хората, които търсят уединение и почивка е идеалното място. Според последното преброяване от края на 2021 година в него има около 300 души. Което със сигурност за хората от по – големите населени места си е едно много малко число.
Може би доста хора са чували или са прочели някъде за панорамната площадка „Орлово Око“, която се намира там. Но аз искам да разкажа не толкова за нея, колкото за пътя до там. Обичате ли катеренето и горските пътеки? Ако да, тогава този маршрут е само за вас. Освен красивата природа, може да останете без дъх и от красотата на животните – диви и щастливи из планината.
Ако сте от хората, които не спират по време не своя поход, то тогава много бързо ще изминете разстоянието до горе. Знаем, че спортът е здраве, затова предприемането на това приключение, освен, че ще донесе много приятни емоции, ще намали стреса, а и ще ви накара да се почувствате по-добре от всякога. Накъдето и да погледнете ще виждате малки пътечки, големи пътечки, сняг, дървета със сняг, диви кози, камъни, различни растения и ще бъде още по-приятно, ако сте с любимите хорa.
Важно е да се насладите на това приключение, защото там въздухът е много по -различен, от този, с който разполагаме в големите населени места. Затова трябва да вдишвате дълбоко и да не спирате да се оглеждате, защото може да изпуснете красотата около вас. Имаме красива природа в България и ще е загуба, ако не можем да и се насладим както трябва. Изкачването до панорамната площадка ще ви накара да се замислите за неща, за които преди това не сте имали време, може би. Ще успокои съзнанието ви и ще ви изкара от ежедневието. Ще споделя един цитат, който много пасва на усещането, което създава това място и той е:„Сега сме в планината и тя е в нас, разпалва ентусиазъм, прави всеки нерв потръпващ, изпълващ всяка пора и клетка от нас.“ на Джон Мюир.
Красотата, която се разкрива пред вас, докато вървите нагоре е просто неописуема. Това според мен е дар от природата и трябва да съумеем да я запазим. Старата гора, дивите животни, младите дървета и боровете. Уханието. Усещането.
Когато стигнете до платформата, която се намира най-отгоре, ще се отвори една панорамна гледка пред вас. Ако успеете да разпознаете това, което виждате ще разберете колко малко усилие трябва за щастието. Нека ние- хората, да оставим стъпки на тази планета, но да не прекаляваме, защото само нея си имаме. А ще трябва да я оставим и на децата си. И на техните деца, а те на своите. Ние сме един цикъл и зависим един от друг. Научете се да се наслаждавате на нещата, които ви правят щастливи!
Може да останете на върха, колкото пожелаете. Може би през по-топлите сезони, би било много по-приятно времето и престоят, но знам, че има хора, които се наслаждават на снега, точно толкова, колкото и на лятото. Ние имаме нужда от него, така както и лятото. Това е една страхотна възможност за разходка, за избистряне на съзнанието и може би дори, една тренировка. Сигурна съм, че ако погледнете през панорамната площадка и пред погледа ви се открие цялата тази природа, ще осъзнаете колко малки и в същото време колко важните сте вие.
Трябва да се научим да предприемаме походи. Дали в планината, дали в душата и собственото си съзнание – няма значение. Защото така ще останем будни и с енергия.Ще бъдем щастливи. А нали всички искаме това?
Източници:
- Ягодина, от Уикипедия, свободната енциклопедия/Последната промяна на страницата е извършена на 4 ноември 2021 г. в 07:08 ч./(29.01.2022);
- 105 най-добри цитати на Джон Мюир/https://bg.midmichiganboxerrescue.org/john-muir-quotes-1615#menu-4 (29.01.2022);
- Снимките в статията са направени от автора;
