Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“, изд. Еделвайс
Автор: Илиана Дечкова
Построяването на нов дом е обичай от миналото, който е запазен до към 60-те години на 20-ти век. По време на строежа стопанинът и строителят извършват множество ритуали и обреди. Основната цел – материално и духовно благоденствие на новия дом и неговите стопани, здраве, плодородие, късмет.
В първия ден на строежа се прави курбан. Коли се кокошка или агне, което се извършва на д основите. Така кръвта попива в тях и придава здравина. Ако жертвеното животно е агне, главата му се заравя на мястото на прага. Курбанът трябва да умилостиви духовете и да пази стопаните от болести и лош късмет. Така закланото животно става курбан на къщата, за да не стане някой от домочадието или първия, пристъпил прага на новия дом.
Жертвеният обичай е много стар. Отначало жертвата е била човешка. Според преданията, всяка обществена сграда има нужда от свой собствен дух-покровител. Затова строителите са принасяли човешка жертва, като са зазиждали жив човек или в по-късни времена – само сянката му. Това според легендите придавало здравина на сградата. По време на строежа майсторите оставяли недостроено място. Задължително някой минавал от там – по невнимание и от незнание или чрез подлъгване. Тогава майсторите го блъскали вътре и го зазиждали. За да вградят сянката на човека, майсторите вземали мярка на сянката му с пръчка, тръстика или въже, разбира се, без знанието на обречения. След това я вграждали в основите или в друга част на строежа. Скоро след този акт жертвата започвала да линее, заболявала и умирала или се превръщала в таласъм.
Този суров езически обичай продължава много дълго във времето. Смята се, че някои мостове като Павлекюпрюси на р. Еркене (приток на р. Марица) или Кадин мост на р. Струма, или Маринов мост при Перущица били задържани, само защото майсторите вградили жена или сянка на човек. При събарянето на джамията в с. Мадара в основата й бил намерен цял човешки скелет. Или е бил взидан човек или, по-вероятно, че основите са попаднали над гроб.
Когато се запълнят основите с ломен камък, майсторът взема дялан камък, оформен с чук, и започва да го върти в един от ъглите на строежа, качва се върху него и казва на стопанина: ”Стопанино, виш камък, кюшето не уйдисва, трябва му камъ/клин/”. Стопанинът трябва да го дари с пари и майсторът започва да зида основите.
Полагането на основния камък е обичай от по-ново време. Предварително се избира камък, подходящ за ъгъл и в него се издълбава дупка. Върху пергаментна хартия се написва акта за започване на строежа. Упоменават се датата, името на майстора, проектантът, ръководителя и се подписват всички присъстващи. След това хартията се свива, поставя се в стъкленица с олио или зехтин, запушва се и се залива с разтопен восък; поставя се в дупката, където се слагат няколко монети и дупката се циментира. След това този камък се зазижда в един от ъглите. Понякога в 4-те ъгъла се слагали 4 стъкленици със светена вода, а в други шишета с масло се поставя акта за започване на строежа, като винаги се поставят и монети.
След завършването на къщата, следват други ритуали. В новият дом се влиза преди изгрев слънце. Първи влиза винаги възрастен човек, който не е от семейството. Той трябва да носи ръжен, стомна с вода и маша, за да запали огнището. След това семейството можело да се настани.
След настаняването идвало ред на освещаването на дома. Домакините избирали подходящ ден, обикновено на някой празник. Отново курбанът е задължителен, като тук е желателно да се заколи агне или теле. Къщата трябва да се освети със светена вода, за да е здрава и в нея да не витаят зли духове. Свещеникът опява трапезата, наречена за новия дом и пожелава дълъг живот, здраве и берекет. Човек, избран от домакините – калесник, обикаля с бъклица вино и кани близки и роднини на освещаването. Всеки гост пали свещи по стените и носи подарък за новия дом, а кръстникът п ри влизане хвърля шепа монети.
Кликнете тук, за да научите повече за старите български обичаи!
