Изкуството да ръководим хора
Да се ръководят хора не е лесно. Всъщност е едно от най-трудните житейски начинания. Особено трудно е, когато се наложи да се ръководят бивши колеги, с които до скоро сме били на равно в йерархията. За целта е нужно да се знае не толкова кога, а как да се поощряват или порицават подчинените. И най-вече как да се спечели доверието и уважението им.
Един от най-мощните инструменти на лидерството е дистанцирането. За да го направим, трябва да наблюдаваме себе си и какво става около нас. Не трябва да се концентрираме върху дребните детайли. Когато наблюдаваме себе си, трябва да преценим до колко сме емоционално въвлечени в дадената ситуация.
Добрият лидер не е онзи, който не греши. Защото всеки допуска грешки. Но добрият лидер признава своите слабости. Когато нещо се обърка, той не обвинява другите. Ако дадена мисия или задача се провали, добрият лидер отчита, че грешката е на всички заедно. А не само на подчинените му. Просто ще се концентрира върху намиране на решение за излизане от лошата ситуация.
Важно качество на добрият лидер е как се изразява. Когато нов директор постъпи на работа, има значение как се представя пред своите подчинени. Вместо да каже „За мен е чест да ви ръководя“, много по-добре би прозвучало „Нямам търпение да работим заедно“. С тази малка разлика в изказа той показва на хората, че не се дистанцира излишно от екипа. Напротив – смята себе си за част от групата, дори и да е ръководител.
Но ако е наистина добър, той никога няма да погледне с пренебрежение хората, стоящи по-надолу в йерархията. Няма да се държи така, сякаш е по-добър от всички останали. И по този начин ще спечели уважението на своите подчинени. И те ще го следват, но не защото трябва, а защото искат.
Всеки хотел, малък, среден или голям, се нуждае от организационна структура, за да изпълнява ежедневните си операции. Тази структура служи за споделяне на задачи, определяне на работата на всеки отдел и делегиране на правомощия в рамките на отделите и между отделите.
Четирите закона
Днес в света на бизнеса често срещаме хора, които непрекъснато се стремят да надделеят над другите. Борят се за това с всички налични средства. И става така, че вместо да се концентрират върху общия враг, примерно конкуренцията, те хабят сили да се състезават помежду си. За да може да поеме лидерство, всеки човек първо трябва да се научи кога да следва и кога да води. Т.е. да умее правилно да преценява ситуациите.
На бойното поле една бойна единица може да изпълни целта си само, ако има друга, която я поддържа. Същото е и в обикновения живот. Когато две групи работят заедно, те се движат заедно, помагат си и се движат напред. И не просто удвояват ефективността си, но и умножават въздействието и капацитета си. Без координация и сътрудничество между хората в една група и между отделните групи, отдели и т.н., всичко е обречено на провал.
Следващият закон е „Придържай се към простотата“. Всяко нареждане трябва да се предава нагоре и надолу по йерархията ясно и просто, за да бъде разбрано от всички. Простотата е ключът към успеха. Ако нещо от мисията или задачите не е ясно на някого от колектива, планът не може да бъде изпълнен ефективно. Хората трябва да разбират целта и плана за постигането и. А затова е нужно нещата да са максимално опростени.
Третият принцип е „Приотизирай и изпълнявай“. Една мисия или поставена цел включва в себе си множество по-малки задачи. За успешен край е нужно лидерът да умее да разпределя задачите приоритетно. Иначе рискува да настане хаос. Ако групата се нагърби с прекалено много задачи наведнъж, вероятно няма да постигне нищо накрая или поне не с нужното качество. Затова е важно да умеем да преценяваме колко и кои задачи да изпълняваме и кога.
Последният закон се нарича „Командвай децентрализирано“. Този принцип може да се приложи, само ако са изпълнени преди това горните три. Когато хората си помагат, всичко им е ясно и умеят да приотизират, тогава могат да им се делегират и права да решават сами някои неща.
Печелене на доверие
Има моменти, когато и добрият началник прави грешки. И тогава идва ред на някой от подчинените да му покажат това. Ако отношенията им са добри, служителят няма да се страхува да направи конструктивна критика на своя началник. А началникът няма да се поддаде на излишно его и ще си вземе бележка. Важно е, разбира се, как подхожда подчинения, посочвайки недостатъците в решенията на своя лидер. Преди обаче, служителят да пристъпи към критика, трябва да прецени добре няколко неща. На първо място дали наистина неговият план е по-добър от този на шефа? И ако шефът се съгласи да промени своите решения, как това ще се отрази на целия екип? А след такъв разговор има ли опасност отношенията между началник и подчинен да се влошат? Защото целта на добрите взаимоотношения не е да можете да се възползвате от лични привилегии. Целта е началникът да ви вярва и да ви слуша, за да върви добре екипната работа.
Правилото за печелене на доверие важи не само в посока отдолу нагоре, но и обратното. Да речем, че вие сте ръководителят. Ако вашите подчинени идват при вас с идеи и алтернативи, изслушвайте ги. Дори ги поощрявайте да го правят. И даже да не са много подходящи техните идеи, казвайте „Да“ поне в началото. Ако ви предложат не толкова ефективна алтернатива, позволете им да я реализират. Така ще изградите доверие помежду си. Хората ви ще се почувстват оценени. И в последствие, когато ви предложат нещо не толкова подходящо, ще можете лесно да им откажете. А те няма да остана с чувството, че ги пренебрегвате, само защото сте горе в йерархията. Ще искат да разберат защо идеята им не е подходяща, ще се поучат от пропуските си и ще приемат решението ви.
Има, разбира се моменти, когато не трябва да се подчиняваме на ръководството. Това трябва да е крайна мярка в поведението ви на подчинени и трябва да съобразите точно кога и за какво да не се подчините. Защото такива действия оказват ефект на дезинтеграция в екипа и го разединяват. Което води до рискове в работата. Ако все пак лидерът иска от екипа да направи нещо незаконно, неморално или неетично, не трябва да се колебаем да се противопоставим. Имаме пълното право да откажем да изпълняваме такива заповеди.
Има много дребни на вид детайли, които показват качествата на едно наистина добро управление. Да вземем за пример офис, който временно е останал без почистващ персонал. Обикновено служителите се налага да почистват в края на деня, докато бъде нает човек. Ако обаче и шефът се включи в изхвърлянето на боклука – това говори много.
На бойното поле
Животът всъщност е като бойно поле. И за да можем да го управляваме, понякога трябва да гледаме на него все едно наистина сме в армията и изпълняваме мисия. За да успее една мисия, е нужно да се спазват няколко основни принципа. За да ръководим успешно, трябва да умеем да ходим по въже. Не буквално, разбира се. Но е нужно голямо умение за баланс в различни аспекти. Ключов елемент при ръководенето на екип са взаимоотношенията между началник и подчинени. Това е важно както за ръководителя, така и за служителите. Колкото по-добри са взаимоотношенията между хората, толкова по-ефективна е комуникацията помежду им.
Умението да се изразяваме е една от тези способности. Колкото по-добре човек умее да комуникира просто и ясно идеите си, толкова по-добър лидер би могъл да стане. Някои хора се раждат с по-развити способности за изразяване от други. Друга дарба е умението да анализираме сложни проблеми и да ги разделяме на по-малки и прости за разбиране. Това всъщност е невероятно умение, с което лидерът се ражда. Защото наистина добрият лидер е онзи, който се впуска в дадено начинание, но може да го разбере по прост начин. Тази простота е много необходима по две причини. Първо – така по-ясно ще го обясни на екипа си. Второ – по-лесно ще намери решение за справяне със ситуацията.
Друго важно умение е способността да „четем“ хората. Тук вече стигаме до правилно разбиране на невербалната комуникация. За да подобрим тези си умения е нужно да обръщаме нарочно внимание на позицията на тялото, тонът и интонацията на говорене на другия, погледът му. След това трябва да сравним цялостното му поведение с онова, което е казал с думи. С времето можем да се научим да правим това инстинктивно.
Добрият лидер не е перфектния, можещ всичко свръх човек. Той просто изгражда страхотен екип, който да балансира неговите слабости. Добрият лидер не е манипулатор. Практически най-висшата форма на лидерство и манипулация е да накарате хората да правят това, което искате, но защото и те го искат. Разликата между двете е малка, но съществена. Манипулаторът се концентрира повече върху личната си полза от крайния резултат. А лидерът търси ползите за целия екип. Манипулаторът се стреми към повишение, допълнителен бонус или други облаги. Лидерът поставя себе си в дъното на списъка с приоритети. Успехът на общата работа надделяват върху личния му интерес.
Добрият лидер контролира егото си. Той е силно уверен в себе си и няма проблем да бъде воден, да следва и да се подчинява на по-висшестоящите. Той знае, че тези му действия не го правят слаб, а му печелят уважение. Добрият лидер казва истината. Каквато и да е тя. И без значение за кого се отнася – колега, подчинен или по-горен началник. Особено когато е допусната грешка. Добрият лидер не отлага неудобните и неприятни разговори. Той просто действа. И накрая – непрекъснато учи. Един добър ръководител никога няма да реши, че вече знае и умее всичко. Няма да спре да се развива. Защото животът е непредсказуем и винаги възникват неочаквани и нови предизвикателства. Лидерството във всяка професия е точно това – професия. Затова се стремете да знаете и разбирате всичко за тази професия и всеки ден да учите нещо ново.
АВТОР: ИЛИАНА ДЕЧКОВА
