Често обвиняваме другите хора, събития, дори времето за нещата, които ни се случват. Но дали те действително са виновни за нашия неуспех, болка и тн?
Преди да кажа каквото и да е, искам да си представиш две неща и да ги сравниш:
Ти обичаш да тичаш. Не просто обичаш, а го обожаваш. В началото си започнал с мисълта, че искаш просто да се запазиш във форма, но в момента бягането е най-любимото ти нещо. Участвал си на няколко състезания, но те не са били големи – организирани са от любители като теб. Има моменти, в които се чудиш дали да не участваш в някой голям, значителен маратон, но нещо все те спира. Представяш си си как печелиш, как започваш да се изхранваш с бягане и няма нужда да се бъхтиш повече в онзи тесен офис по осем часа на ден. Чувството за това е прекрасно! Какво по-хубаво от това да работиш каквото ти харесва? Но малко преди да се запишеш, нещо те е спира и ти се отказваш.
Това се случва отново и отново, докато не се запознаваш с Георги. Запознавате се случайно, докато бягате в парка до вас. Оказва се, че и той е запален като теб и след време ставате добри приятели. Един ден Георги ти предлага да се запишете за предстоящия голям маратон, най-значителното събитие за бегачи през годината. В теб отново се надигат онези мечти и се съгласяваш.
С наближааването на състезанието ти ставаш все по-нервен. Искаш да се откажеш, но решаваш, че не можеш, защото вече си казал на Георги, че ще отидете заедно.
Идва денят на маратона. Ти отиваш изключително притеснен, но накрая печелиш първото място и започваш да вярваш в себе си. Тъй като вече имаш вяра в теб самия, ти започваш да се състезаваш редовно на големи събития, печелиш много пари и напускаш работа. Мечтата ти се е сбъднала!
Помисли си дали ще „виниш“ себе си за този успех или ще „виниш“ Георги? Най-вероятно ще си горд с това, че ТИ най-после си се престрашил, че ТИ си преборил страха, че ТИ си тренирал усилено, че ТИ си успял.
А сега си представи същата ситуация, само че по време на големия маратон падаш и си чупиш крака. След този инцидент си принуден са прекратиш бягането за известно време, а дори и след като се оправяш, ти не се връщаш отново към старото си хоби.
Сега кой обвиняваш? Най-вериятно виновният е Георги, защото „те е замъкнал на онова стакапо състезание“ нали? Ако „тоя идиот“ не го беше направил, ти щаще още да бягаш, може би даже да опстигнеш мечтата си!
Двете ситуации са много сходни, но въпреки това, ние обвиняваме различни хора: успеха приписваме на нас, а неуспеха – на другите. Но при положение, че в първата ситуация ние сме били „виновни“, то тогава е логично във втория случай отново ние да носим вината, нали? Все пак ние избираме дали да се запознаем с Георги, дали да отидем на състезанието, дали да продължим да тичаме след като се възстановим от инцидента и тн.
Сами сме виновни за всичко в живота си: правим даден избор и след него идват точно определени последствия. Но ние приписваме вината на другите, защото е по-лесно. Все пак е огромна отговорност да приемеш, че всичко, което ти се случва, си го причиняваш сам. Но как така ти ще си виновен, че остана без работа? Нима би си го причинил?
Да. Избрал си го онзи път, когато вместо да довършиш важния проект ти изгледа два филма. Или пък онзи пък, когато знаеше, че ако не станеш веднага ще закъснеш, но въпреки това натисна „Snooze“ бутона на алармата и заспа отново.
За да поемеш отговорност над живота си обаче, трябва да придобиеш едно умение: да си прощаваш. Ако вземеш решение, че отсега нататък започваш да живееш съзнателно (осъзнаваш, че ТИ си единствения виновен за случилото ти се), но и започнеш да се съдиш за всеки неуспех няма да стигнеш доникъде. Най-вероятно ще изпаднеш в депресия, защото ще видиш колко много лоши неща си причинил сам на себе си и няма да си простиш.
Ако не си простиш, няма как да продължиш напред. Все пак, колко неща си научил от грешките си? Нима те не са били полезни?
Освен това на поемане на тази отговорност можеш да гледаш и по друг начин, ако желаеш: като на абсолютна свобода. Замисли се…
Щом нищо не зависи от другите, то тогава ти можеш да изградиш живота си точно както поискаш. Можеш да избереш къде и какво да работиш, дали въобще да работиш. Можеш да избереш къде и с кой да прекарваш свободното си време, защото това, къде ще бъдеш в събота не зависи от онзи досадник, който се опитва да се сприятели с теб и те е поканил да се видите. Това зависи от теб, твоите собствени интереси и желания.
Разбира се, ако не си готов (или не искаш) никой не може да те накара да промениш възприятията си. Аз просто ти давам своята гледна точка и се надявам да изградиш живота си така, както искаш, независимо от методите и вижданията си.
